Суджукът и бабекът може да ви докарат трихинелоза

Есента и зимата са по-рисковите сезони от заразяване с трихинелоза, припомня доц. д-р Димитър Вучев, паразитолог в РЗИ-Пазарджик. Една от причините за това е откриването на лова за едър дивеч от началото на октомври. Друга – по това време на годината се колят домашни свине, правят се колбаси от месото им и от глигани.

Експертът припомня, че заразяването става при надобра термична обработка на продуктите – месо, кайма. Опасност крие българската традиция да се правят и ядат сурови суджук, бабек, пастърма, филе. Практиката сочи, че в сезоните на свинското се регистрират повече заболели от трихинелоза.

През 2012 година беше последният случай на трихинелоза в Пазарджишко. Тогава 30 кг месо от диво прасе, отстреляно от панагюрски ловци беше засечено при изследване от Областната дирекция по храните. Месото беше събирано по домовете на участвалите в хайката, за да бъде изпратено в екарисаж, те вече си го били разделили.

Най-скорошното масово заразяване в региона от последните години пък беше в панагюрското село Попинци през 2007 година. Тогава заболяха от трихинелоза 20 души. Трима прекараха болестта изключително тежко. Пет години по-рано, през 2002-ра, отново в Панагюрище, 70 човека бяха приети в болница след почерпка с ловджийско мезе от непроверено диво прасе.

Заразата засяга не само хората. Освен домашните и дивите прасета източник, макар и по-рядко, са коне и магарета, мечки, кучета, лисици, вълци, чакали, плъхове, мишки – всички месоядни животни.

Причинителите са малки глисти – трихинели. Попаднали с храната у човека, те живеят в тънките черва, където нарастват до 2-4 мм. Женските отделят ларви, които проникват през чревната стена в лимфните и кръвоносните съдове и се разсейват в двигателните мускули на цялото тяло. Там  се завиват спираловидно и се обвиват в капсулки. След няколко месеца ларвите се калцират и повечето от тях умират, но някои остават дълго време жизнеспособни. 

Болестните оплаквания се проявяват средно 10-15 дни след заразата. Често се диагностицира погрешно като грип, остра вирусна инфекция, простуда, ентероколит и др. В началото започва с болки в корема, повръщане и диария (при леко протичане тези оплаквания отсъстват). Температурата се повишава над 38 градуса, съпроводена със силно главоболие, очите се зачервяват, клепачите отичат, възможна е поява на сърбящи обриви. Характерни са мускулни болки, движенията се затрудняват, болните са отпаднали. При тежко протичане могат да настъпят усложнения, като неврит, радикулит, пневмония, енцефалит и др. Някои от тези усложнения, ако не се диагностицират и лекуват своевременно, могат да завършат фатално. 

Профилактиката на трихинелозата изисква строг ветеринарно-санитарен контрол чрез задължително паразитологично трихинелоскопско изследване. Недопустимо е да се яде непроверено месо или да се приготвят колбаси от него, дори и с термична обработка. Изследване трябва да се прави на всички заклани домашни свине и убити глигани. Ако се открие заразено животно, месото му се  изгаря.

Домашните прасета трябва да се отглеждат в подходящи, хигиенно издържани помещения, без достъп на плъхове и мишки в тях и до фуража. В личните стопанства, фермите и кланиците да се провеждат периодични дератизации и други мероприятия за борба с гризачите.

При заболяване от трихинелоза личният лекар с методичната помощ на паразитолога от РЗИ участва активно в епидемиологичното проучване и противоепидемичната дейност. След преболедуване пациентите подлежат на диспансерно наблюдение от личен лекар с периодични консултации от паразитолог в РЗИ.