Старите къщи: Домът на Стефан Захариев бил най-хубавият

Изследователят на Пазарджишкия район работел за черковна независимост

Александра МУСИЕВСКА

Захариевата къща била една от най-хубавите в Пазарджик. Тя била на два етажа, имала чардаци и прозорци с решетки на тях. Сградата била боядисана в синьо и червено. Имала широк двор, застлан с едри каменни плочи. Градинката била пълна с чемшир, карамфили, здравец и шибой. Висок асмалък засенчвал половината двор. Подобно на всички големи къщи и Захариевата имала широка и висока дървена пътна врата. 

Стефан Захариев се родил през 1810-а. Баща му Захари бил син на Георги Секулов от беловското село Сестримо. Той напуснал родното си място, след като било изгорено от кърджалиите.  

Младият Стефан учил в Пловдив при двама прочути даскали. При тях той усвоил старогръцкия. В родния си Пазарджик се отдал на търговия с ориз, кожи и самоковско желязо. Поради множеството пътувания покрай търговията Стефан Захариев се оженил късно, но не му провървяло нито в алъш-вериша, нито в женитбата. Той се задомявал три пъти, но и трите му съпруги починали.

След като се отказал от търговията, той станал "сандък-емини" или иначе казано ковчежник на града. По-късно бил назначен за владишки наместник на пловдивския митрополит. Той обикалял из своята кааза. По време на тези обиколки събирал материали. От тях през 1865-а написал "Географско-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза", издадено във Виена.

Повлиян от древната елинска култура като гръцки възпитаник, отначало Стефан Захариев бил неин поклонник. Скоро обаче той се обърнал към българщината и до края на живота си бил един от борците за църковна независимост. Видял отблизо жестокостите на Гръцката патриаршията и опитите  да убие националното чувство у българите. Докато събирал из каазата владишкия данък, той работил активно за независима българска църква и просвета. Близо 20 години Стефан Захариев бил и библиотекар на читалище "Виделина". 

През целия си живот той се грижел за училищата, изнасял беседи, помогнал и за основаването на женско просветно дружество. През 1861-а станал член на Меджлиса. Работил не само в Пазарджик, но и в Пещера, Неврокоп, та дори в Серско и Драмско, където изпращал учители да образоват българското население. В родния си град бил инициатор на всяко народополезно дело. Пишел дописки и статии във вестници и списания. Превел "Тримата мускетари" и написал "Автобиография", която за съжаление не достигнала до наши дни. Упоритата му работа за черковната независимост спечелила доверието на пловдивските дейци и те го избрали за заместник на д-р Чомаков в Цариград.

Стефан Захариев починал през 1870-а. Той успял да види и да изпита щастието на своя дългогодишен труд - обявяването на независимата българска екзархия. След смъртта му от неговата къща останала само паметна плоча, която и до днес напомня, че на това място е бил домът, в който е живял и работил изследователят на Пазарджишкия район.

Друга известна възрожденска къща била построена от хаджи Атанас Церовалията. Тя е известна и като Хаджиатанасовата. Наричана е и  Хаджистояновата къща, тъй като по-късно става собственост на Хаджистоянови. Залепена е до Величковата и е отделена от нея с дъсчена ограда, тъй като била на вуйчото на Константин Величков - Атанас Хаджистоянов. 

Този дом имал две стаи. Една малка, в която живеел синът на Атанас Хаджистоянов, и друга по-голяма за него. Дядо Атанасаки, както го наричали, бил кюркчия. С кюркчийската игла той успял за изгледа двама сина.  Единият от тях бил книгоиздателят Стоян Атанасов.

На стари години дядо Атанасаки живеел сам с кротката си  жена баба Зонка. Къщата им била винаги чиста, изметена, наредена и светла. Дъските по пода винаги били изтъркани с хоросан, а миндерът - застлан с бяла хасена покривка. Печката била излъскана, а над нея блестели калайдисани тенджери и сахани.

Дядо Атанасаки по цял ден седял на миндера под малкото прозорче и четял книги. В почивката си тракал зърната на кехлибарената си божигробска броеница. Той бил нещо като библиотекар на цялата махала. Имал много книги в тъмния килер на къщата си, където не допускал никого. Когато някой отивал при него за книга, не назовавал името, защото нямало каталог. Дядо Атанасаки само го изглеждал изпитателно над очилата, за да прецени за какво е узрял човекът. След това влизал в килера, отварял тежкия капак на сандъка и след малко ровене се появявал с някоя книга. Повечето от тях били подвързани с кожа, съшита от няколко парчета.

След Освобождението във Величковата къща останали да живеят дядо Атанасаки в лявата половина, и Богдан Величков, по-малкият брат на писателя - в другата. Домът опустял, тъй като старите умрели, сестрите на Величков се омъжили. Константин останал в Пловдив, където заедно с Вазов редактирал вестник "Народний глас". Той по цял ден седял на миндера под малкото прозорче и четял книги. В почивката си тракал зърната на кехлибарената си божигробска броеница. Той бил нещо като библиотекар на цялата махала. Имал много книги в тъмния килер на къщата си.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Михайлов

Михайлов

06.12.2023 | 21:36

Абсолютни небивалици!

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?