Следвайте ни

След Освобождението: Съседът станал по-скъп от роднина

Запазилият ориенталски дух Пазарджик изобилствал от басейни и шадравани

viber icon
Александра МУСИЕВСКА, "Пазарджишка Марица"

Панорамата на Пазарджик след Освобождението представлявала ниски и малки едноетажни къщи, сгушени сред гъста зеленина на салкъми, върби, овошки и асми. Червените им покриви от стари турски керемиди се откроявали в това море от градини. Между тях личали конаците на Каванозовците - бейовете, които двеста години владели и управлявали Пазарджишката кааза, и тънките бели минарета на двадесетте джамии.

Зелени оризища, тъмни конопища, царевици и зрели  жита се простирали надлъж и шир по възвишенията на Коюнтепе, или днес Средна гора.  Зад нея, светла или мрачно забулена, се издигала Стара планина, а на юг широката красива верига на Родопите - светлозелени със снежните чела на Белмекен и Мусала.
Марица течала широка и пълноводна. В мътните води се оглеждали върби, тополи и множество крайбрежни къщи. По изровените пътища конски каруци вдигали дълги пушилки, а впрягове волове  кротко дърпали талиги. Бели кърпи на жетварки се мяркали в полето и тъжни песни се носели от тях. От юг в града се влизало само от едно място - старата кюприя или дървения Маришки мост. 

В началото на ХІХ век Пазарджик имал облик на ориенталски град. Нов градеж почти нямало, а дори и някъде да се строели нови сгради, те се губели сред ниските къщи с кирпичени дувари, стари мазета, конаци и разхвърляни безредно по-високи сгради. Между тях изпъквали Мъжката и Девическата гимназии и затворът. В централната част се извисявали високите минарета на джамиите, часовниковата кула и камбанариите на църквите "Света Богородица", "Св. св. Константин и Елена" и "Света Петка".  
Ориенталският вид преобладавал особено в Чиксалън, Ени махала и Нова махала.

Типично по ориенталски къщите били свързани с комшулуци. Това били малки дървени вратички. На комшулуците постоянно се потропвало. Съседът за пазарджиклията бил по-скъп от роднината. Именно малките сокачета на града и комшулуците правели хората да живеят като братя. Като членове на едни дом те знаели и всичко едни за други. Нищо не оставало скрито-покрито.

Още с основаването на Пазарджик Баязид разбрал голямата нужда от преминаването през Марица и построил дървен мост. С течение на времето били изградени и другите съоръжения.

Много са оскъдни и сведенията за градоустройствения план на града. В архивите се пази регулационен план от 1890-а. В него са посочени имената на улиците и кварталите. Назовани са само някои обекти  като старите български и еврейски гробища, Окръжното и Околийското управление, затвора и класното училище.

Названията на махалите идвали главно от имената на джамиите, по-видни обществени сгради и известни личности. До 1915-а улиците нямали имена и номера. Хората знаели главните шосета на града - Пещерско, Софийско и Панагюрско. Някои от улиците носели названията на занаятчийските работилници в тях - Абаджийска, Железарска, Кафтанджийска, Куюмджийска и Узун сокак.

Малко от улиците били постлани със стар турски калдъръм, без тротоари и с наклон към средата, където се образувала вада. Повечето нямали никаква настилка. Павирането на улиците станало много късно.
За сметка на това градът изобилствал от басейни и шадравани в градините. От турската власт останали и множество бани. Една от тях била Тъмния хамам на улица "Хаджи Димитър" във Вароша.  С разрастването на града били направени и Паша хамам и Медем хамам, която се намирала на днешната улица "Асен Златарев". Паша хамам се намирала зад градската градина на днешната улица "Гладстон".
Построена била и нова баня, съвременна с мъжко и женско отделение. Държал я Никола Иванов, който получил прякора Кольо Амамджията. В банята мъжете се къпели с пещимал, тясно парче плат, с което препасвали бедрата си. Ако нямали пещимал, влизали с гащи. Пещималът не се свалял и в самата баня.
Жените се къпели със специална риза без ръкави, с деколте отпред и на гърба. По-късно те започнали да си събличат ризите в предверието на банята и след като се изкъпели, отново ги обличали.
Срещу заплащане теляк  изтърквал къпещите се с кесия от камилска вълна, като търкал здраво до зачервяване. Падала доста мръсотия, защото повечето се къпели от Коледа на Великден. Хората си миели главата със сапун в леген.

В банята на Амамджията имало и долен етаж с общ салон за съблекалня и втори етаж с кабини и легла. Билетите за там били по-скъпи. 

Сградата на градската баня и до днес пази спомени от времената, когато хората нямали вкъщи бани и отивали там, за да се изкъпят. След като излизали зачервени от хамама, всеки ги поздравявал с думите: "Честита баня!".

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?