32

След 275 дни Валя затвори вратата на болницата и остави рака в миналото

Да затвориш вратата на болницата, да въздъхнеш с облекчение при мисълта, че след тежкото изпитание "рак" започваш нов живот. Това е историята на Валентина, която преодолява страшната диагноза след 275 дни борба. История за силна вяра, подкрепящи хора и всеотдайни лекари от екипа на панагюрската МБАЛ "Уни хоспитал", предадена много красиво от обаятелната д-р Неделя Щонова. Вижте какво разказа тя:

Всичко е любов!
Мили, силни, непобедими хора!
Искам да ви споделя личната изповед на Валентина Николова.
Поклон, обич и респект, момиче, благодарим за куража и примера, Валентина!
И още искам да кажа, че от септември месец, заедно с д-р Роси, Rossitza Ruseva, започваме съвместен проект -
“Съветите на онколога за живот без рак”.

Прочетете, моля, може и няколко пъти, тази лична изповед на Валентина, осмислете тази невероятна история и се самопрограмирайте с вяра за чудеса!
“И така - казва Валя - ... точка, край... Днес затворих вратата на Унихоспитал в Панагюрище и вдишах огромна глътка въздух с огромно облекчение. Точно преди 275 дни, на 9 октомври 2021 година сама разбрах, че нещо с мен не е наред. Няколко дни след това, благодарение на моята приятелка д-р Росица Кръстева, аз вече имах диагноза, чух от нея шокиращите думи „Вен, имаш рак“, след което тя каза категорично „...но ние ще го унищожим“. И аз й повярвах, оставих се в нейните ръце абсолютно напълно. И нашето състезание започна. Поставиха ми порт и на 1 ноември 2021 беше първата ми химиотерапия, осмата беше на 31 март 2022 г. – пет месеца, в които имаше много тежки моменти, но нито миг отчаяние. С много вяра и подкрепата на моето семейство, моите приятели и моите колеги и разбира се под вещото лечение на д-р Роси, ние успяхме да стопим гадината. Следва операцията... на 28 април 2022 г. невероятните пластични хирурзи д-р Регина Хатър и д-р Първан Войнов след шест часова операция ме събудиха с усмивка и с думите „Това беше..., стисни ми ръката“. На следващия ден разбрахме, че патоанатома не може да открие тумора, а след още няколко дни д-р Кръстева ми съобщи гордо – туморни клетки няма в нито една от тъканите, които бяха отстранени от мен, а те повярвайте ми те бяха доста много. И аз бях щастлива, щастието уби ужасната болка, която предизвиква подобна операция, а когато със собствените си очи прочетох резултатите от трите хистологии, аз плаках от облекчение. Но това не беше краят. Следваха 25 лъчетерапии по вещото ръководство на д-р Zahari Zahariev и невероятните терапевти Аксиния, Жоро и Октай. И така днес беше сложена точка...край! И защо исках на ви споделя всичко това – за да не спирате да вярвате, никога да не се отчайвате, да обичате близките си хора и да им го казвате всеки ден, винаги да благодарите на хората, които са направили дори съвсем обикновено нещо за вас. И аз за пореден път ще благодаря на хората, без които днес нямаше да пиша това и ще се моля всеки ден на Бог да ми даде дни на тази земя, за да радвам на обичта на близките ми хора и на малките неща в този живот. БЛАГОДАРЯ!

P.S. Без моят съпруг Красимир щях да бъда напълно изгубена...малко е да ти благодаря!”
ВЯРВАЙТЕ!!!

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква коалиция има най-голям шанс да спечели изборите на 2 октомври?