32

Продукция за над 4,3 млрд. лв. е произвел минният бранш през 2022 г.

Добивната промишленост е моторът на българската икономика

Продукция за над 4,3 милиарда лева, инвестиции за 356 милиона лева, осигурено препитание за 18,4 хиляди семейства и създадено допълнително вътрешно търсене в националната икономика за 3,8 милиарда лева. Така в едно изречение може да се обобщи приносът на предприятията от минерално-суровинната индустрия на България за 2022 г. Данните бяха изнесени от екипа на Института за пазарна икономика (ИПИ) по време на Европейския минен бизнес форум, който се провежда днес в София. Събитието се организира от Българската минно-геоложка камара, в партньорство с ЕВРОМИН и Министерство на енергетиката.

С анализа за въздействието на предприятията от минния бранш старши икономистът в ИПИ Лъчезар Богданов откри втория панел на събитието „Устойчиво развитие – значение и принос на минната индустрия за икономиката и регионите“.

Компаниите, които са част от БМГК, са произвели продукция за над 4,3 милиарда лева и осигуряват работа на 18,4 хиляди души, които през 2022 г. са получили възнаграждения в размер на 569 милиона лева. Най-много хора работят в добива на въглища - 40 % от всички наети. С добив на метални руди се занимават 34 % от кадрите в минния бранш. Повече от половината продукция на бранша обаче се произвежда именно от компаниите, занимаващи се с добив на метални руди - 62%.

„32 980 лева е средната годишна заплата в добивната промишленост за 2023 г.“, посочи Лъчезар Богданов от екипа на Института за пазарна икономика. За сравнение, средната заплата в обществения сектор за страната е 24 929 лева. Най-ниски са възнагражденията в строителството - 18 502 лева на година.

Минерално-суровинната индустрия на България е моторът на родната икономика, като има най-голяма производителност и ефективност и дава най-голяма добавена стойност на един нает - 103 хиляди лева годишно. На втора позиция са IT компаниите и телекомите - 94 хиляди лева, а на трето място излизат операциите с недвижими имоти - 75 хиляди лева на един нает.

Пълното въздействие на минерално-суровинната индустрия по веригата на стойността може да се оцени като създадено съвкупно вътрешно търсене в националната икономика през 2022 г. в размер на 3,8 милиарда лева, или над 35% ръст за 2021 г. Оценката включва преки (първоначални) ефекти, включващи генерираното търсене при доставките на разнообразни машини, съоръжения, оборудване, материали, стоки и външни услуги в националната икономика, както и нетни доходи към наетите на стойност около 2,56 милиарда лева. Към това се добавят косвените (вторични) ефекти на генерирано допълнително търсене в икономиката, благодарение на стопанската активност на доставчиците на суровини, материали и услуги за 1 милиард лева и индуциран (третичен) ефект от потреблението на доходите в домакинствата на наетите и създадената допълнителна икономическа активност по веригата на доставките в размер на около 251 млн. лева.

Над 53 млн. лв. са приходите от концесионни плащания в местните бюджети през 2022 г., сочи още анализът. В района на Средногорието и Етрополе, както и в Крумовград, от концесии идват 50-80 % от собствените приходи в общинската хазна. Концесионните плащания в Раднево и Гълъбово носят между 25-33% от собствените приходи на двете общини. Разчетите за 2024 г. показват, че делът на концесионните плащания на добивните компании спрямо собствените приходи на общините достига 80% в Челопеч, 71% в Чавдар, 68% в Мирково, 60% в Етрополе, 51% в Крумовград и около 45% в Панагюрище, която е и най-голямата от всички изброени общини и има най-диверсифицирана икономика с най-много стопански субекти.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Анкета

За кой отбор ще стискате палци на Евро 2024?