Следвайте ни

Прекланяме се пред Ботев с рецитал и венци

viber icon
"За Ботев ли? Седам! Елате във среда - към седем!" Тези безсмъртни стихове на Никола Вапцаров са се запечатали в съзнанието, когато става дума за колоса на българския ренесанс, пробуждане и поезия -Христо Ботев. Днес, в деня на героичната му гибел, отново ще сведем главим и ще му отдадем почит. По традиция в Пазарджик отново ще има скромно, но искрено преклонение, което да докосне всяко българско сърце. В програмата то е и за всички загинали за свободата на Родината. Ще започне с изпълнения на духов оркестър на площад "Съединение" от 11 ч. Тържеството ще открие актьорът Тодор Кайков, след което ще започне рецитал на учениците от ОУ"Христо Ботев". Гражданството и ръководителите на града ще поднесат цветя и венци, а след сирените точно в 12 часа ще загърмят отново духовите инструменти. Сирените ще завият и във всяко кътче от нашата област, а тържествата ще текат успоредно във всички общински центрове. Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. (25 декември 1847 г. стар стил) в Калофер. Съществуват и други хипотези за родното му място, които днес се отхвърлят от изследователите - че той е "из Карлово", както пише в едно официално писмо на Найден Геров, или че е роден в село Осен, както споменава самият Ботев в статията си "Примери от турското правосъдие". Ботев е син на Ботьо Петков (1815-1869) и Иванка Ботева (1823-1911). Баща му е учител и известен просветен деец, родом от Карлово, учил в Одеса, съставител и преводач на учебници, а майка му е от скромно калоферско семейство. Освен Христо Ботев, двамата имат още осем деца. Христо вероятно е роден в стая на калоферското школо, в която живеят родителите му. Малко по-късно в Калофер е построено ново училище и семейството наема къщата на Генко Филов, в която Ботев прекарва първите няколко години от живота си. Тя е унищожена по време на Руско-турската война, но през 40-те години на XX век е възстановена и превърната в Национален музей "Христо Ботев". През 1854 г. Ботьо Петков влиза в конфликт с калоферската община за заплащането си и се премества в Карлово. Там семейството живее в къщата на майка му в Табашката махала, а Христо тръгва на училище, като негов преподавател е баща му. През 1858 г. Ботьо Петков обвинява управата на карловската община, че се опитва да си присвои пари, завещани за училището, след което се връща в Калофер. Общината се опитва неуспешно да го настани в къща на живеещия в Цариград търговец Христо Тъпчилещов, след което семейството се настанява в къща на хаджи Нестор. След връщането им в Калофер Христо Ботев постъпва в местното трикласно училище. Още от 1857 г. Ботьо Петков се опитва да изпрати сина си да учи в Русия с помощта на Найден Геров, негов познат от Одеса, който е станал известен просветен деец и руски вицеконсул в Пловдив. Това се осъществява едва през есента на 1863 г., когато Христо получава стипендия от руското правителство и заминава през Пловдив и Цариград за Одеса, където пристига на 14 ноември. В Одеса се свързва с Одеско българско настоятелство, до което има препоръчително писмо от Найден Геров, и неговия член Никола Тошков, заможен търговец, роден в Калофер и познат на баща му. Той постъпва във Втора гимназия като "волнослушател", тъй като не е достатъчно добре подготвен за редовен ученик, и се настанява в нейния пансион, където по това време живеят още десетина български ученици. Още с постъпването си в гимназията Ботев трудно се вписва в учебната дейност - той непрекъснато се оплаква от строгата дисциплина, налагането на която включва и физически наказания, но в същото време често отсъства от занятия, участва в сбивания със съученици и се отнася високомерно към повечето си учители. През 1864 г. напуска училищния пансион и започва да живее самостоятелно в различни квартири. Въпреки настоятелните писма на баща му и опитите на Никола Тошков да му повлияе той занемарява училището и с ексцентричното си поведение отблъсква българската общност в Одеса, като мнозина нейни представители ограничават контактите си с него. Макар да не посещава често училището, Ботев прекарва дълго време в различни библиотеки, най-вече в Българската библиотека "Юрий Венелин", която се помещава в дома на Тошков. Чете главно руски автори, като е особено впечатлен от Николай Чернишевски и Иван Тургенев. Запознава се с филолога Виктор Григорович, на когото помага с руски преводи на български народни песни. Според неговия съученик Киро Тулешков, още през лятото на 1864 г. Ботев работи върху своето стихотворение "Майце си", консултирайки се с Григорович, и дори по това време го изпраща на Петко Славейков в Цариград. Достоверността на това сведение не е изяснена, тъй като стихотворението е публикувано от Славейков едва няколко години по-късно. През септември 1865 г. става ясно, че Ботев не може да премине в трети клас на гимназията и е изключен, поради "немарливост", а стипендията му е прекратена, като получава еднократна сума, с която да се прибере в България. Въпреки това той остава в Одеса, издържайки се като дава частни уроци, и поддържа близки контакти с полската общност в града. Със съдействието на Григорович, вече ръководител на катедрата по славянски филологии, Ботев дори се записва като "волнослушател" в Историко-филологическия факултет на Императорския новорусийски университет. През 1866 г. Христо Ботев е назначен за учител в Задунаево, българско село в руската част на Южна Бесарабия, където пристига през септември. Той прекарва там няколко месеца, но в началото на следващата година получава известие, че баща му е тежко болен, и решава да се върне у дома. Пътува с кораб, вероятно от Одеса до Бургас, и оттам през Сливен стига до Калофер в началото на април 1867 г. След пристигането си в Калофер Ботев замества болния си баща, като поема част от часовете му в училището. По това време, на 15 април, във вестник "Гайда", издаван от Петко Славейков в Цариград, за пръв път е публикувано стихотворение на Христо Ботев "Майце си". То е отпечатано без посочен автор и изглежда познатите му не разбират, че стихотворението е негово. При отбелязването на Деня на свети Кирил и Методий на 11 май Ботев държи импровизирана реч, в която критикува умереността на националното движение, насочено по това време главно към създаването на самостоятелна църква. Речта предизвиква опасения от ответни действия на полицията, но до такива не се стига. По време на престоя си в Калофер Ботев често се среща с Парашкева Шушулова, учителка в местното девическо училище, която се смята за най-вероятния прототип на любимата от стихотворенията "До моето първо либе", "На прощаване" и "Ней". Друга хипотеза е, че това е неговата втора братовчедка Мина Горанова, с която той може би контактува и по-късно в Румъния. През лятото на 1867 г. здравето на Ботьо Петков се подобрява, а и става ясно, че синът му не се справя с учителската работа, и той успява да издейства от Виктор Григорович възстановяването на стипендията на Христо, така че той да довърши образованието. Бащата му дава известна сума и го изпраща отново за Цариград и Одеса, но без да извести семейството си той се отклонява от пътя и през септември пристига в Румъния. Някои от ранните биографи на Ботев твърдят, че преминавайки през Сливен, той се среща с Михаил Чайковски, но за това няма преки доказателства. Следва периодът в Гюргево и бляскавата му журналистическа и поетична биография.След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 г. Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 г. той започва редактирането на последния свой вестник "Нова България", от който успява да издаде само един брой. През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери. На 1 юни (20 май стар стил) 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Камарата в Стара планина. След Освобождението Денят на Христо Ботев се отбелязва на годишнината от смъртта му, 20 май. При въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. е честват точно една година след предходния - на 2 юни, като тази традиция е запазена и до днес. В същото време, според Григорианския календар, годишнината от смъртта на Ботев е на 1 юни. Причина за тази разлика е фактът, че 1900 г. е високосна в използвания до 1916 г. Юлиански календар, но не и в Григорианския. Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като нещо, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на "просветителната" идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните. Познава лично редица руски революционери от неговото време, чете Хърбърт Спенсър, Дарвин, Маркс, Бакунин. Ботев е енергичен защитник на Парижката комуна през пролетта на 1871 г., въпреки че дейци на националното движение като Петко Славейков я осъждат. Според Велико Попов по това време той пише манифеста "Символ-верую на българската комуна", но този документ е известен само от препис на самия Попов и съвременни изследователи като Илия Тодоров оспорват авторството на Ботев.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кой е най-добрият вариант за страната след изборите?