Следвайте ни

Предлагат Страхил войвода за званието „Почетен гражданин“

Родолюбци ще издигнат паметник на легендарния хайдутин в родния му град Ветрен, тече дарителска кампания

viber icon

Легендарният Страхил войвода да бъде удостоен със званието „Почетен гражданин“ на община Септември, искат от Сдружение „Гражданска инициатива за Ветрен“. Това предложение, заедно с още едно – да бъде издигнат паметник на хайдутина в родния му град Ветрен, е внесено в Общинския съвет в Септември още през януари, като двете са разгледани на сесия в края на април.

Съветниците са одобрили започването на процедура за поставяне на паметник на Страхил войвода, определен е и парцелът, където ще се издига мемориалът. Очаква се решението да бъде потвърдено от Областната управа и съгласувано с ресорните институции.

От публикуваните в сайта на градския парламент документи е видно, че засега другото предложение не е гледано.

„Целта ни е да увековечим името на Страхил войвода, защото той е бил наистина емблематична личност в историята на страната ни и не бива да бъде забравян, казва художникът Васил Байлов, който е сред двигателите на родолюбивата инициатива. Парадоксално е, но до момента няма негов паметник, нито дори мемориална плоча. А потомците може би дори не знаят, че той е действителна личност, роден е във Ветрен. Редно е да му отдадем дължимата почит за това, което е направил за България. Много бихме искали и името му заслужено да се нареди сред почетните граждани на община Септември“.

Кметът на Ветрен Радослав Лютаков пък припомня, че идеята за паметник на Страхил войвода се обсъжда от няколко години. Първоначалната идея била скултурата в цял ръст да е мраморна, но надделяло решението да бъде изработена от бронз, тъй като е по-устойчив, а и по-въздействащ. Досега тези намерения не са реализирани единствено поради недостиг на пари – за отливката са нужни около 33-34 хиляди лева, има и допълнителни разходи за фундамент и оформление около мемориала. Вече е изработен макет от скулптора проф. Стефан Лютаков. Тече и дарителска кампания за набиране на необходимите средства.

„Твърдо подкрепям инициативата и хората от сдружението знаят, че могат да разчитат на помощ от местната власт според възможности“ - уверява кметът на Ветрен.

От сдружението са публикували и подробна историческа информация за Страхил войвода:

Периодът в българската история от края на XVI и целия XVII век е белязан от редица въстания срещу турската империя. Това са първото 1598г. и второто Търновско въстание 1686г., Чипровското въстание през 1688г.
За този период намираме сведения в „История на България“ т.4 изд. БАН 1983г. основно от османския хронист Силяхдар в превод на проф.Румен Ковачев.
Хайдутството вземало все по-големи размери особено в районите около Ниш. По това време бунтуващите се българи започнали да се стичат натам. „След много битки и борби“ и македонският войвода Карпош повел хората си към Нишко в средата на 1689г., когато австрийските войски се спуснали на юг в Североизточна Македония, хайдутския воевода застанал начело на голям освободителен опит в родния си край. Още с падането на Ниш - на 24 септември 1689г. - Карпош възглавил всеобщото бунтовно движение на населението в Североизточна Македония. Изразено дотогава в смели хайдутски действия, то прераснало в истинско народно въстание. Карпош насочил отрядите си към Прищина и по-късно Скопие, където намерил смъртта си.
Османският историк Силяхдар, като пише за войната между Австро-Унгария и Турция през 1689-1690 г., съобщава следното за прославения хайдушки воевода Страхил: „Съобщено е, че неверникът, именуван Сравил (Страхил), рая на Йеникьой (Ветрен), кааза Татар Пазарджик, е развял байрак и заедно с 200 хайдути нападнал пътници и оплячкосвал някои села. Разпратени са заповеди до каазите Фелибе (Пловдив) и Татар Пазарджик за набиране опълчение, определени са двама началници и 50 бостанджии и два отряда делии и гюнлю на великия везир и бе заповядано заловените да бъдат незабавно наказани.“
Сведенията от турският хронист Силяхдар и народните песни ни дават представа за Страхил воевода. Родил се е в село Еникьой / днешното Ветрен/ Пазарджишко около 1650г. Не се знае какво го е накарало да стане народен отмъстител, но както казва Силяхдар, той‚ развял байрак“ и начело на двеста храбри мъже започнал нападения в тила на турската армия. Страхил действал в района на Пазарджик и Пловдивско и най-вече в Доспатските планини. Навярно тогава се е срещнал с Карпош войвода. Нападал заможните турци по пътищата, обирал кервани. Действията станали заплаха за османската власт. Централната власт обезпокоена от действията на хайдутина, по думите на Силяхдар, вдигнала мохамеданското опълчение от Пазарджишко и Пловдивско. Страхил обаче бил неуловим. Верните му ятаци го предупредили, че значителни турски сили се готвят да обградят района, в който действала четата му. Разбрал за въстанието в Нишко, той повел хората си заедно със семействата и добитъка им към Нишката крепост. Най-прекият път от Доспатските планини за Ниш е по Траян друм. Хората на Страхил слезли от Родопите в Пазарджишката равнина и през родното село Ветрен се отправили за Нишко. Там Страхил войвода се включва във въстанието оглавено от Карпош освободило западните български земи.
Очевидно името на Страхил не било чуждо на австрийските войски и командването им. Бежанците били приети и настанени в града. Мъжете пък под предводителството на воеводата образували отряд.
Всичко това му спечелило голям авторитет пред австрийските власти, които го издигнали с ранг на генерал в австрийската армия.
Както свидетелства Силяхдар, на 20 март 1690 г. към Кюстендил настъпила войскова част от 4000 бойци – българи, австрийци и маджари, предвождана от Страхил. Ударът бил неочакван, отрядът влязъл в Кюстендил и на противниковите войски било нанесено тежко поражение.
За значението на тези операции, извършени от християнските бойни части предвождани от Страхил, подсказва фактът, че османската власт прибягнала към крайни наказателни мерки срещу двама висши турски военачалници, които командвали отбраната на Кюстендил и претърпели поражение, като разпоредила екзекуцията на двамата паши.
Отрядът стигнал с трофеите си в Нишката крепост. Тогава в Ниш се разиграла личната драма на Страхил. Възникнали разногласия между австрийските офицери и хайдутите. Българите разбрали, че Австрия не води война за тяхната свобода, а да разшири границите си на Балканите. Разочарованието било голямо, особено когато турците обсадили Нишката крепост. Страхил разбирал, че ако османлиите предложат той, хайдутинът, да им бъде предаден, австрийците няма да се поколебаят. Тогава предложил той и дружината му да излязат от крепостта и да действат във вражеският тил, а австрийците да отбраняват града. Вероятно за залог той оставил семейството си в Ниш. Страхил извел хората си от обсадената крепост. Ниш скоро паднал под ударите на османлиите. Силяхдар ни разказва, че победителите си отмъстили на Страхил. Продали в робство майка му, жена му и дъщеря му.
С подробната информация за бойните действия на Страхил войвода в края на 17в. и началото на 18в. намираща в т. 4 на академичното издание „ История на България“ в 14 тома, окончателно се разрешава спора и доказва като исторически факт, че родното място на Страхил е Ветрен.
В Бюлетин номер 3 от 1968г. на Окръжния исторически музей гр. Пазарджик, посветен на хайдутството в Пазарджишко, е записано: „По отношение на хайдутството в Пазарджишкият край има с какво да се похвали и с какво да се гордее. Той е откърмил и е дал на България най-прочутия и най-славния български хайдушки войвода - Страхил.“
На 29 и 30 юни 1968г. в м. Паланката над с. Ветрен се провежда голям окръжен събор на тема: „Прослава на хайдутството“, по повод 100 години от действията на четата на славните хайдушки войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа, както и по повод на 100 години от тяхната гибел. Този събор се провежда във Ветрен именно заради това, че то е родното място на Страхил страшен хайдутин. Едновременно със събора на 27 юни 1968 г. в Пазарджик се провежда и тържествена сесия посветена на хайдутството в Пазарджишко с доклади и съдоклади за хайдутството в България и в частност в Пазарджишкия край.
По онова време се е проектирало изграждането в този район на Национален мемориален комплекс, който да включва: величествен паметник на цар Самуил на Паланката в чест на неговата победа над Василий II и паметник на Страхил войвода в родното му с.Ветрен.
Във Ветрен, ако не паметник на Страхил войвода, какъвто се полага, дори не е поставен поне почетен знак, паметна плоча например, където да се отбележи, че тук е роден прославения хайдутин и войвода.
През 2016г. скулптора проф. Стефан Лютаков, роден във Ветрен, подари макет на паметник на Страхил. Височината на скулптурата ще бъде около 200см., отлята от бронз и монтирана върху постамент. Професор Лютаков заяви готовност да изработи действителния паметник от гипс безплатно, като израз на любовта му към родния град и съдейства за отливането му от бронз и монтажа.
Необходимите средства за заплащане на отливката в леярната около 34 000лв. и изработка на постамента и оформяне на околното пространство в размер на около 10 000лв. ще бъдат осигурени чрез инициативи и подписки, подготвени от Сдружението.
Паметника ще бъде построен в парка „Банята“, в УПИ Х, кв.57 по кадастралния план на гр. Ветрен, на ъгъла между главната улица и ул.“Траяна“.

В тази връзка Гражданско сдружение „Инициатива за Ветрен“ открива подписка за набиране на дарения на банкова сметка:

Васил Георгиев Байлов
BG46UBBS80021094530940
BIC UBBS BGSF
Банка ОББ
Клон гр.Белово и в кутии за дарения поставени на различни места в Общ.Септември.
Сдружението се задължава ежемесечно да публикува отчет за събраните средства.
Сдружението се задължава след построяване на паметника да направи публичен отчет за постъпилите и разходвани средства.
За тези цели Сдружението ще избере контролна комисия.
Време да изчистим нашият дълг към героичното ни минало и удостоим нашият град Ветрен с паметник на Страхил войвода. Да почетем неговото дело със званието „Почетен гражданин“ на общ.Септември. Да го направим в негова памет и за бъдещите поколения.

Председател на Сдружение „Гражданска инициатива за Ветрен“
Васил Байлов
Гр. Ветрен ул.1 N 51 тел. 0899 185 110.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?