"Похитени мигове" в една нелирична болна година

   В навечерието на Коледа на книжния пазар се появи нов литературен продукт /Изд. "Барич", ред. В. Иванов, консултанти: акад. Б. Касабова, д.ф.н Б. Ангелов/ със спомоществователството на Община Пазарджик. 

   Дързък и самоуверен може да изглежда авторът на тази малка книжка, стъпил за пръв път върху необятната територия на поезията… Поемането на риск е приоритет на младостта, но и Радостина Мирчева го прави, поднасяйки своите изповеди, отворила очи и за реалния свят в който живеем днес /“Към България“, „Безвремие“, „Бабо, дай огънче“, „COVID 19“, „Завръщане“/… В същото време е дала провокативното метафорично заглавие „Похитени мигове“ на кокетната си стихосбирка, обвеяно в романтика и в жаравата на „неизтлели въглени”... Този характерен „тийн” стил писане е особено популярен в онлайн пространството: Павлина Йосифова, Камелия Кондова, Жени Иванова, Бояна Петкова, Мирела Иванова, Амелия Личева, Ралица Генчева, Яна Кременска /магическото, вещерското/, Даниела Табакова /„Другата Марлене“/, близо до стила на Цветелина Пройчева и Теодора Вълева /Бургас/. С тази разлика обаче, че авторката почти не чете своите „побратимки по перо“ там и интонационните сходства с тях са чисто формални инвенционално. Извън амплоато на пазарджишки поетеси като: Цв. Убинова, Ана Марина, Св. Димитрова, Ек. Данчева, В. Дулчева, Д. Костова, Ем. Дулчева, Ант. Дойчинова, Е. Деянова… морската „новопришълка“ на тракийска територия има натюрела на Надежда Радулова, Таня Тодорова,  Елена Ташева, Диана Балабанова, Диляна Борисова, дебютирайки на широката сцена с подобна на тяхната интровертност. Спорадично е чувала стихове, които са я впечатлявали и е запомняла наизуст, паралелно с онези на любимите Поети от младежките години: Петя Дубарова, Маргарита Петкова, Лиляна Стефанова, Миряна Башева, Станка Пенчева, Дамян Дамянов, Евтим Емтимов, Стефан Цанев… Но Борис Айхенбаум в популярната си статия за Анна Ахматова го е изразил: „Десет години е сакрална цифра: точно толкова подарява историята на всяко поколение. След това идва „младата смяна“ – и започва сложната, понякога трагическа борба между две съседни поколения.“ Оттук идват и „трудностите на словото“, където собствените истини трябва да се изричат със собствен глас. 

   Впечатление прави куражът й да оспорва  налаганите представи за днешния живот. Излизайки от рамките на всекидневното ни битие, прави собствени обобщения за един по-възвишен и добър свят. Образните находки и култура кристализират в екзистенциален лиризъм, макар да не е намерен все още балансът между поетическо и реминисцентно. Авторката не е лишена от талант, търси нови и оригинални теми и преживявания. Повечето й творби са емоционално подплатени, креативни, макар афинитетът към „белия стих“ да е монотонен. Необходима й е повече смелост. Наченките на философизъм в изстраданото верую за същността на поезията, като култ и апел към духовно усъвършенстване, съдържат социален патос и родолюбивост, паралелно с неутолимата й Обич към Морето /разбираема маринистична носталгия/. Да търсиш „спасение в думите”, разказвайки „за терзанията в сърцето”, споделяйки: „товара черен на любовта”, „посивяването от самота” или „тъмничарю – пусни птиците“, е трогателно... „Обличам те с докосване“ – фината душевност и осезаемост, ранимост, без обаче усещането за Любовта в стиховете й да достига до солипсистична крайност... Последното стихотворение /“Завръщане“/, посветено на кончината на любим сродник, излъчва нотки на специфичния й приглушен религиозен протест, състрадание към участта на ближния – красива поанта на цялата стихосбирка, посветена на двамата й синове. Не всички житейски ветрове са попътни, но и не е сигурно, че бъдещето е тревожно по начин „Накъде отиваме, Господи? Съхрани ни!“ /“Времето плаче с очи на дете“/... Словото е вълшебна магия и компромисът с мнимия „святовъртеж” в случая е неизбежен, защото „тази зима човеците спасяваха полети“ /“Сън“/. 

   С вещия си правопис и пунктуация книгата /34 стихотворения/ има не само художествена, но и езикова стойност. Естетичният дизайн и автентичната й лична репродукция на „Дамата с ветрило“ на Пикасо превръщат книжката в деликатно бижу за всяка домашна или училищна библиотека. Творец, от когото има какво да се очаква...

   Ако все пак някой не хареса тази стихосбирка, нека не забравя, че преди всичко един дебют е заявка за творчество, но и обещание за бъдеще.

Автор: Валери Иванов

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?