По Коледа: Окачвали слама по дърветата за берекет

Стопанката извайвала орач с копраля върху погачата за Бъдни вечер

Александра МУСИЕВСКА

На Бъдни вечер пазарджиклии вярвали, че починалите предци сядали на празничната софра. Затова и кой където и да тази вечер - по гурбет или по друга работа, бързал да се прибере у дома, за да седнат всички членове на семейството заедно - и живи, и починали.

Момите и стопанките на къщата приготвяли много и разнообразни ястия, за да има от всичко през годината. С истинско майсторство стопанката на дома извайвала хляба за Бъдни вечер. В повечето села в Пазарджишко той се наричал "богова". Върху погачата се моделирали орач с копраля, овчар с овцете си, куче, квачка с пиленца, говеда и други животни от поминъка на семейството. В коледния хляб стопанката замесвала най-важното - труда и очаквания от него резултат през идващата година. Затова и хлябът се слагал първи на празничната трапеза като залог за богата, здрава и плодовита година. В прясната погача жените поставяли и по една сребърна пара. Този, на когото се паднела, бил късметлията през годината.

За Коледа пък се приготвяли и краваи. Те били дар за коледарите, които били чакани гости в тъмна доба. За радост на малчуганите в Цар Асен, майките изпичали по цяла фурна изкусно изплетени и извити кравайчета. Момите пък тръпнели в очакване на своя избраник в коледарската дружина. Под пръстите на девойките се раждали шарени краваи, които били дар за годениците и любовен знак.  

Неусетно в готвене и шетане из къщи настъпвала празничната вечер. В огнището задължително горял "бъдник", който представлявал дебела дъбова цепеница. На масата жените подреждали по девет постни ястия - празничния хляб с парата, гушките или сармите, ошав, орехи, жито, вита баница, вино и ракия. Преди да започне вечерята, най-възрастният от семейството прекадявал с тамян животни и хора, житото в хамбара, къщата и трапезата. По този начин стопанинът благославял къщата си за берекет и здраве. След това той казвал молитвата и разчупвал питата високо над главата си, за да има плодородие и да расте житото високо. Първо отчупвал парче за Света Богородица, която се считала за закрилница на дома. След това - късмет за къщата, за нивите, животните и след това се подавало на всеки от семейството, като се започвало от най-възрастния. Щастливият притежател на парата на следващия ден отивал в църквата и с нея си купувал свещ за здраве или я слагал  пред иконата. Стопанинът занасял на животните техните парчета от питката, за да хапнат и те от прикадения хляб за здраве и плодовитост.    

Самата трапеза не се вдигала през цялата нощ, а на сутринта стопанката изтърсвала трохите в корените на плодните дръвчета, за да вземат и те сила от прикадения хляб. Завършването на вечерята било придружено с разни гадания за лично щастие и берекет. По време на вечерята никой не ставал от масата, защото се вярвало, че няма да се излюпят пиленца. Всички следели и кой ще кихне пръв. Той бил късметлия, защото по традиция на него се падало първото родено биволче или агне.  

Навсякъде из Пазарджишко сламата от трапезата се окачвала на Коледа на плодните дървета, от нея се слагало в полозите на кокошките и при другите животни. Това се правело за здраве, за да придобият овошките и животните силата на сламата, в която е роден Исус Христос. На Коледа момите от Сбор и Динката, докато метели сламата от празничната трапеза се опитвали да отгатнат името на бъдещия си съпруг. Сутринта на двора те чакали с нетърпение да разберат кое ще е първото чуто име. Каквото е то, така ще се казва и момъкът, за когото ще се омъжат.

В полунощ на Бъдни вечер срещу Коледа тръгвали и групите на ергените коледари. Всички били облечени в празнични премени, на калпаците им били забодени коледарски китки, а в ръцете си носели тояги. В големите селища, където имало по няколко махали, коледарите се разделяли на дружини или чети. Те оповестявали началото на обиколката си с гърмеж на пушка.

Репертоарът на коледните песни от Пазарджишко бил много богат. Още с влизането в дома коледарите поздравявали стопанина му със специална песен. Стопанинът от своя страна канел момците около трапезата. Черпел ги с ракия и вино и ги дарявал със суджук и краваи. Коледарите първо отивали до огнището, разравяли жарта и благославяли: "Колкото жар, толкова и пилета и агнета!".

На Коледа вече се блажело. След дългия и строг пост семейството с радост вкусвало гозба със зеле, кокошка и кървавица. Коледа се празнувала три дни. На първия младите семейства отивали на гости у своите кумове. Свирни огласяли улиците през това време. Извивали се хора, а вратите на имениците били широко отворени за гости./Пазарджишка Марица

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?