Следвайте ни

Планират ремонт на стария мост над Марица

Рехабилитацията му ще затрудни трафика, призна кмета

viber icon

"През следващата 2021-ва година най-вероятно ще стартираме и ремонт на стария мост над река Марица.". Това анонсира кметът на Пазарджик Тодор Попов. 

"Ремонтът ще предполага поне няколко месеца рехабилитационни дейности, които ще доведат до леки неудобства с трафика, но няма как. Този мост не е основно ремонтиран от 1964 г. Може да си представите какво строителство е било и колко здрав се оказа. Въпреки това идва момента, в който се налага неговото рехабилитиране.", коментира Попов. 

Темата за ремонта на този най-стар и голям мост над реката в Пазарджик датира от много време, но се отлагаше по една или друга причина. 

През 2005-та година това съоръжение бе поставено на голямо изпитание, но издържа придошлите от големите августовски дъждове и изпуснатите от язовирите води. Две години след това бе направен козметичен ремонт, касаещ основно укрепване и кърпене на пътната настилка и тротоарите.  

От тогава минаха още 13 години, през които мостът бе допълнително амортизиран от ежедневния тежък трафик в този участък.      

Историята

От разказите на стари майстори строители от Брацигово се знае, че през 1793 г. беят от Татарпазарджишката кааза Гаванозоолу замислил да построи солиден мост на р. Марица. По мнение на първомайсторите от брациговския дюлгерски еснаф Драго, Ицо Гърнето, Райчо, Дуко, Зога, Йорго, Михо Копаран, Стрельо Арнаут било определено днешното място на моста.

Той бива построен, но през 1858 г. при огромно наводнение, реката го разрушава напълно. Това наложило повторното му изграждане, този път с още по-здрави темели, доколкото позволявало коритото на реката.

Според старите кондики на дюлгерския еснаф основният строител на пътното съоръжение този път  е Димитър Николов Троянов – Боянин. Той е син на първомайстора Никола Троянов и чичо на прочутия Иван Боянин, който е създателят на църквата „Св.Неделя“ в София. Мостът бил с дължина от 150 м. и имал 15 каменни стъпала. Майсторът взел такива мерки, че мостът не трепнал дори при най-голямото сетнешно наводнение през 1957 г.

Съзнателно той не бил изграден масивен от камъни, поради честото прииждане на реката. Смятало се, че е по-целесъобразно да бъде с каменни устои и с дървено покритие, така че ако евентуално се разруши, да се възобнови бързо.

Майсторите имали традиция, преди да се отвори за посещение мостът, да се тества. Това ставало като по него трябвало да премине керван от каруци натоварени максимално. През това време всички, които участвали в строителството, трябвало да стоят под моста и той да падне върху тях, ако се срути. Едва след експеримента можело да последва ядене и пиене, както и тежки хора и ръченици.

През 60 – те години на миналия век мостът се оказал тесен, трябвало да бъде разширен и пригоден за преминаване на транспортни средства.

Така през 1964 г. върху старите основи са излети нови колони и мостът продължил своя живот, при разрушаването на горната му част е открит крайъгълен камък, на който уста Димитър е издълбал в камъка годината на построяването, реликвата се пази в Етнографската сбирка на Регионалния исторически музей, която се помещава в къща строена от същия майстор.

Към днешна дата този мост продължава да бъде най-натоварен, в сравнение с моста Атлантик, открит през 2005 г.  и този, който свързва двата бряга на Марица при завод „Елхим – Искра“.

Димитър Комсийски

Димитър Комсийски

Репортер-редактор - екип "Регион" Пазарджик

Димитър Комсийски е магистър по икономика в УНСС. Завършил е висшето си образование през 2000 г. Той е най-дългогодишният журналист на „Пазарджишка Марица”. Работи в екипа на вестника от неговото създаване и до момента, вече над 15 години. .   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще се ваксинирате ли срещу COVID-19?