Пенсионерите от „Асарел“: Не може само работа, но и на гладно не се празнува

Всяка година чакаме с нетърпение Деня на миньора, защото това е повод да се видим със стари приятели и колеги, с които ни е минал целият живот. Така бившите работници, служители и мениджъри в дружеството описват вълненията си в месеца преди професионалния и фирмен празник на „Асарел-Медет“, който тази година ще бъде на 31 август на Панагюрски колонии. От вчера над 400 пенсионери от компанията преминаха през Информационния център в Панагюрище, за да получат своя подарък за Деня на миньора, придружен с покана и талон за празничен обяд по време на тържеството. Сред тях бяха Цвятко Терзийски и Никола Кавръков, които са започнали работа през първата година от летописа на Обогатителна фабрика „Асарел“ – 1989 г.

„Започнах като механошлосер и работих 17 години. Сега съм на 80 години, пенсионер съм и нищо не ми липсва“, споделя Цвятко. Неговият бивш колега Никола Кавръков е бил електротехник във Флотационно отделение. „В годините на коронавируса празникът много ни липсваше. Защото за нас Денят на миньора е повод да се видим с хора, които не сме виждали от години. Празникът е за веселба, не може само работа. Но трябва и някой да работи, защото на гладно не се празнува“, казва Никола Кавръков и добавя, че със сигурност ще бъде сред гостите на 31 август в село Панагюрски колонии.

С нетърпение очаква празника и Магдалена Цуцекова, която от две години е пенсионер, но все още живее с проблемите на колегите от цех „Екстракция и електролиза“. „Всяка сутрин виждам автобуса, който тръгва с колегите за „Асарел“ и нещо в мен трепва. Още не съм се откъснала на 100 процента от работата“, споделя тя.

С много топли спомени е и Георги Радев от Попинци. Той започва работа в МОК „Медет“ на 14 ноември 1970 г., когато е едва на 21 г. Работил е като шофьор на джип, на автосамосвал, на автовишка, както и като машинист на челен товарач. „През 1987 г. ме прехвърлиха на „Асарел“, като в началото бях към „Заводски строежи“, докато се построи целият комбинат. Работих до 2003 г. и не се оплаквам от живота. Не пропускам Ден на миньора, а не пия и не пуша. Ходя на Колониите, за да се видя със стари приятели и колеги, защото напоследък все по-рядко се срещаме“, казва той.

С телефонна „оперативка“ с бивши и настоящи работници в „Асарел“ започва денят на винаги усмихнатата Лили Бунчева. „Липсва ми не толкова работата, колкото колегите. Поддържаме връзка, разказваме си спомени, какво уважение имаше между нас навремето, как си помагахме. Сутрин, като идех в канцеларията на склада, най-напред правех една голяма кана кафе. И като започнат да идват колегите от ремонтна база, рудника, фабриката или ЦПТ, ги канех вътре - да седнат до печката, да се стоплят. Да пият кафе или чай, а аз взимах документите, за да им подготвя това, за което са дошли“, връща лентата на спомените Лили Бунчева. За нея Денят на миньора е „прекрасен празник с любимо питие и над нас небе“. Тя пожелава на всички бивши и настоящи колеги, на целия екип, да са здрави, да имат сили за всичко и да успяват във всичко. „Хармония и споделеност в семействата, а децата и внуците да са тяхна радост и гордост. Да мечтаят, както не са посмели, и да живеят така, както не са живели“, каза още сърцатата Лили Бунчева.