Следвайте ни

Панагюрци първи прогласяват жадуваното обединение

viber icon

В българската история Съединението на Източна Румелия с Княжество България е едно от най-значимите събития – чисто национално, българско дело, за което Захари Стоянов пише : „Ние искахме да имаме своя история, своя Сливница, наш 6 – тий септемврий... Убийство щеше да бъде за бъдещето на България , ако това съединение го направеше чужда сила, без народното участие. Нека бъде половинка, нека бъде чейрече, но нека си бъде наше...”.

Събитие, което се превърна в национална символика и ни помага да се вгледаме в миналото си и да потърсим отправни точки за днешния и утрешния ден.

На 2 септември 1885 г. в Панагюрище тримата младежи Тодор Хаджикирилов, Събко Милков и Андон Оряшков издигат знамето, започват да гърмят с оръжието си и с възгласите "Долу Румелия! Да живее съединението!" провъзгласяват така чаканото обединение.

Първоначалното намерение на БТЦРК е да обяви Съединението на 15 септември, но още на втори в Панагюрище избухва бунт, овладян на същия ден от полицията. Пред опасността от арестуване на организаторите, комитетът решава да ускори начинанието. Представители на БТЦРК заминават за Чирпан, Сливен и други градове на областта, за да поведат бунтовнически групи към Пловдив.

На 5-ти избухва въстание в Пазарджик, където привържениците на Съединението с Княжество България установяват собствено управление. По същото време на бунт се надигат и селата около Пловдив. От Голямо Конаре и Конуш потеглят чети начело с Чардафон и Ангел Чолаков, които достигат областния център през нощта и на следващия ден. Само чирпанската чета е застигната и разбита от войскова част при село Калфата, при което загиват петима четници.

При вестта за размириците в областта източнорумелийските власти в лицето на председателя на Постоянния комитет – Иван Гешов, се допитват до руския консул в Пловдив дали да обявят Съединението. След като получава отрицателен отговор, правителството разпорежда арестуване на заговорниците и съсредоточава полицейски части в Пловдив. Военните обаче не се подчиняват на заповедите на директора на милицията генерал Август фон Дригалски. През нощта срещу 6 -ти септември войски, командвани от майор Николаев, установяват контрол над Пловдив и, без да срещат съпротива, свалят правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Временно правителство, в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии начело с Георги Странски, обявява обща мобилизация на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение и кани княз Александър Батемберг да подкрепи Съединението.

Пловдивските събития предизвикват масови демонстрации на подкрепа в Княжеството. Поставен пред свършен факт, Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза. На 8 септември Александър I издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава трима комисари на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си. Междувременно княжеското правителство мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България.

Народното събрание, което се събира извънредно на 11 септември, утвърждава тези мерки, като гласува кредит от 5 милиона лева за покриване на военните разходи.

*Снимки - Държавен архив и Исторически музей-Панагюрище

 

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кой е най-сериозният замърсител на въздуха в Пловдив?