Отнеха легендарното кафе-библиотека на Илиян Кузманов

Парадокс: Пазарджиклията е юрист и с по-висок IQ от Айнщайн, но допуснал да го измамят

Пазарджиклията Илиян Кузманов, станал известен с уникалното си Ezo Bistro, определяно от експерти като едно от най-добрите заведения в Лондон, е станал жертва на брутална и парадоксална измама. Кафенето, станало средище на култура и множество социални каузи, му е отнето и дадено на нов ползвател. Историята е като филмов сценарий и се разиграва само за едно денонощие, като е избран момент, когато Кузманов не е във Великобритания и не може да реагира веднага.

Случилото се е низ от абсурди, включително юридически. Въпреки това е осъществено със завидна лекота, при това – не без знанието и участието на държавна организация – Британските железници като собственик на железопътната станция Баркинг, където е кафенето.

Илиян Кузманов казва, че за него бистрото е било не толкова бизнес, колкото начин да направи нещо за другите, нещо смислено. Постепенно мястото се превръща в уникална независима и безплатна библиотека с над 3000 тома литература – прецизно подбрани от собственика заглавия: класика, съвременна литература, включително от български автори, за всекиго по нещо. Не липсват и периодични издания. Всеки посетител може да седне и да почете. Както и да послуша джаз, да посвири на китара или пиано, да поиграе шах на някоя от масите-шахматни дъски, да се усмихне на падащите от тавана висящи стихове. Стените са превърнати в галерия от творби на бездомни художици, които получават шанс да изкарат по нещо от продажбата на платната си. Пред заведението има напитки за бедни, които не могат да си ги купят, както и храна за скитащи животинки. Дори водата, която се предлага, е с кауза – приходите от нея се използват за изграждане на водопроводи в Африка.

„Кафенето стана известно именно покрай нещата, които правя в него и точно тогава започна поредицата от неприятности, та до последната по време и най-сериозна, казва Кузманов. Всичко стана много бързо. Аз си бях в България за празниците, докато се върнах по спешност в Англия, всичко беше приключило. Говорих с мениджъра на жп-станцията, който ме помоли докато не си уредя нещата юридически, да не създавам проблеми. Намекна ми, че вероятно агентът за недвижимо имущество е взел пари под масата. Преди това бях получил имейл, че договорът ми се прекратява с 24-часово предизвестие. Странното е, че на 1 декември аз имах други писма от моя наемодател, обсъждахме как ще се извършват плащанията от 1 януари, защото предстои ремонт на жп-станцията, който започва до няколко месеца. Затова бях безкрайно изненадан от това прекратяване, при условие, че срокът на договора беше за още 2 години. Звъннах на агента си, той ми каза, че наемът не бил плащан две седмици – до този момент беше седмица за седмица, пак заради ремонта.

На следващия ден не успях да се свържа с моя мениджър в кафето, затова и не успях да извърша плащане. На следващата сутрин получих нов имейл – че контрактът е прекратен и имам 24 часа да се изнеса. Трябваше да пътувам след два дни, но по спешност си купих самолетен билет и тръгнах. Междувременно помолих познати да вземат някои мои неща, но се оказа, че вече всички брави са сменени и никой освен новият наемател няма достъп. Личните ми вещи са книгите, пиано, картини, предмети със сантиментална стойност.

Абсурдното е, че в писмото не са посочени основания. Просто се казва, че трябва да напусна за едно денонощие. Върнах запитване за причините, не получих отговор. Впоследстие се оказа, че наемът за въпросните две седмици е преведен, но от личната сметка на моя мениджър, а не от тази на компанията, поради което плащането е отказано.

Веднага се свързах с местния представител в Парламента. Жената взе нещата присърце, започна да пише имейли до железниците, на които се получаваха отговори, че служителите са в отпуск, както и че съм имал задължения от 10 000 паунда. Което е още по-абсурдно, тъй като тази сума дотогава нито ми е предявявана, нито е фигурирала в официален документ, а и три дни назад съм водил преговори за нова схема за плащане на наема – ако съм толкова задлъжнял, не биха водили с мен тази кореспонденция или биха ги поискали в някое от многото писма до мен, това никъде не се споменава. Освен това като наемател имам 9000 паунда депозит – къде са тези пари? Ако съм имал толкова големи задължения, защо не се опитаха да си ги приберат по законовия ред – той е доста дълъг не се прави за едно денонощие. А и би трябвало да ми се даде възможност да разбера, да реагирам, да направя нещо. Ако е предприето изземване, би трябвало да има заповед за това, протоколи, опис на имущество – няма. Ако е предоставено на друг, би трябвало да е проведен търг – как се прави търг за едно денонощие? Вътре имам над 3000 книги, всяка от които по цени в Лондон 20 паунда – само в тях са 60 000 паунда. Ако ми е разпродавано имуществото, как е станало това, на каква цена? А смея да твърдя, че то е на стойност, в пъти по-висока от тази на претендираните задължения. Нямам отговор на всички тези въпроси.

Вместо отговор заведението е със сменени брави и от днес за утре е дадено на моя мениджър в кафето. А това момче аз съм го обучавал, взел съм го от местна организация за даване на шанс сами да развият търговия. В самото заведение правехме училище за такива хора. Според мен младежът няма никаква вина, неговата роля е да ме измести от бизнеса, а след ремонта на станцията на негово място да си влезе във владение друга компания. Използват го за „бушон“. Става дума за оборот от 200 000 паунда годишно към момента. Заведението е в динамично развиващ се район, строят се много нови жилищни сгради, очаква се след обновяването на станцията оборотът да скочи до половин милион. Така че напълно обясними се апетитите към мястото. То е на 12-то място по комуникативност в Лондон.

Друг е въпросът, че не се прави така. Колкото до моралната страна на нещата – не подлежи на обсъждане да обсебиш и съсипеш библиотека, каузи за бездомни и така нататък. Това са си мои лични инициативи и надали на някого му дреме за тях.

Правните абсурди са страшно много! На мен ми отне около половин година, за да си извадя всички разрешителни за дейност, а те са безброй за такова място. Това е жп-станция, с висок риск от терористични атаки и съответно с най-строг контрол. Преди да направиш каквото и да било, минават пожарна, полиция, антитерор институции, прави се архитектурен план, гледа се под лупа електрическата мрежа. По правило не са разрешени никакви своеволни ремонти, а заварих момчето точно ремонти да прави. Разрешителното за търговия с храна се дава за 28 дни след проверки и задължителна карантина за всяка нова компания, в случая имаме въвод във владение само за денонощие“.

Илиян разказва, че не за първи път е жертва на подобни атаки. Те започнали година и половина по-рано. След като заведението е обявено за едно от най-добрите в Лондон, за него са направени над 100 медийни публикации, без да се броят телевизионните репортажи. Тази известност обаче в един момент привлича и вреден интерес.

Първоначално заваляват предложения кафенето да бъде купено, включително от анонимни мераклии. После – заплахи. Дотогава пазарджиклията не приема тези неща насериозно, спокоен, че след като всичко му е законно, би трябвало да е защитен. Преди година е първият опит за обсебване на заведението. Пак е използван момент, когато Кузманов е на пътешествие в Азия. Връща се по спешност и намира друга фирма, настанила се в кафенето. Междувременно новите стопани били направили нов кръг в електрическата инсталация, били вкарали някаква апаратура и също търгували с храна – продавали гевреци. Как е станало това и кой го е позволил, при условие, че заради високорисковия район дори преотдаване е забранено, и досега не е известно. За да отстрани непозволените промени в електрическата мрежа, тъй като от пожарната се произнасят, че те са опасни не само за клиентите, но и за целия поток от хора в станцията, и да възстанови кафенето в първоначалния му вид, на Кузманов му трябвали два месеца, през които бил в престой и търпял загуби и инвестирал да поправя чужди грешки. Въпреки това не предявил претенции за тях. Не допускал и че е възможно историята да се повтори, и то след няма и 12 месеца. Малките проблеми продължават. Много от тях са регистрирани в Транспортна полиция. Мъжът обаче пак не осъзнава истинсака опасност за бизнеса си. Докато му се стоварва последният и най-тежък удар. В момент, когато той е надалеч от бистрото, а институциите в Англия са в дълга ваканция за коледните и новогодишните празници чак до 7 януари.

В момента предприемачът се опитва да получи помощ от Министерството на външните работи, посолството ни, от медии, от кметството в Лондон, местния представител в Парламента.

Въпросите, които интересуват не само негоу но и всички българи зад граница, са много. Как са защитени правата им в чужбина? Каква роля имат посолствата, чиято работа не е просто да раздават визитки на адвокати – нещо, което ощетен човек и сам би могъл да си намери?

„За това имаме институции - когато имаме такива сериозни проблеми, както се случи с мен, те да ни помагат – за това им плащаме данъци! В интерес на истината от посолството са доста отзивчиви“, казва Илиян.

Пазарджиклията подчертава, че в такива моменти би трябвало държавните ведомства да дават подкрепа на българските граждани, и то не просто с препоръчване на адвокати – ощетените и сами могат да си наемат адвокат. Особено сега, когато заради Брекзит българите във Великобритания се интересуват най-вече от това как държавата може да защити правата им. Още повече, че Илиян далеч не е първият измамен чужденец в Обединеното кралство.

Парадоксално е, но Кузманов става жертва на правен абсурд, въпреки че едно от висшите му образования е юридическо, член е на Менса и има коефициент на интелигентност, по-висок от този на Айнщайн. Което за пореден път доказва, че никой не е застрахован.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Ще имаме ли редовно правителство или пак отиваме на предсрочни избори?