Не е важно колко, а как си живял и какво си оставил след себе си

Много често, изкачвайки стълбите между първия и втория етаж на моето училище , поглеждам портрета на Георги Брегов и за пореден път се убеждавам, че не е толкова важно колко, а как си живял и какво си оставил след себе си. Защото този човек живя само 44 г. и завеща на своите съграждани от Татар Пазарджик едно училище и една кауза. 
По повод Деня на народните будители отдавам чест пред този български възрожденски будител и меценат. 
Брегов е роден в Пазарджик, около 1840 г. и е едно от осемте деца на хаджи Костадин. Родната му къща се намира в кв. „Чиксалън“, близо до църквата „Св. Арахангел Михаил”.
Завършва Пазарджишкото класно училище.
За кратко, преди Освобождението, фамилия Брегови живее в Браила, Румъния, където се занимава с търговия, но скоро след това членовете й се прибират в освободеното отечество.
Още през февруари 1879 г. Георги Брегов е избран за кмет на гр. Татар Пазарджик, но поради проблеми в здравословното му състояние, не успява да изкара мандата си докрай. Напуска поста през април 1880 г.
Развива активна благотворителна дейност. Купува къща в града и я предоставя на градската управа за създаване на болница и обзавеждането й.
На Пазарджишкото училищно настоятелство завещава воденицата си в с. Кьосе Муратово /дн. С. Братаница/ в полза на българските училища в града.
За издръжката на български студенти в чужбина, той дарява облигация от 1000 рубли от Руския източен заем на Българското културно – просветно дружество „Напредък” във Виена.
Проблемите със здравето му стават все по – сериозни и той заминава за Виена, за да се лекува. На 19 юли 1884 г., по пътя, той умира. Именно Българското културно – просветно дружество урежда неговото погребение там.
На свое заседание от 18 май 1921 г. Пазарджишкото училищно настоятелство взема решение основното училище „Св. Арахангел” да се преименува на „Георги Брегов” в чест на щедрия дарител.
Често си давам сметка колко трудно и задължаващо е да вярваш в силата на образованието днес в България и да работиш за него. Понякога се чувствам като „свещ на вятъра” в този лабиринт от абсурди и бездуховност, в който се опитваме да оцеляваме. 
Едва ли обаче на Георги Брегов му е било по-лесно, а той даде всичко в името на това, което всъщност го превърна в пример за подражание и повод за гордост!
Честит празник на всички! 
Нека бъде светлина!

(Текстът е взет от страницата на Илия Михайлов във ФБ)

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Как оценявате служебния кабинет "Главчев"?