Следвайте ни

Местят в Пазарджик поклонението пред загиналите от 27-и Чепински полк

В Пазарджик ще се проведе тази есен традиционното поклонение на загиналите воини от 27-ми Чепински полк при започването на Балканската война, съобщи председателят на регионалната структура на Съюза на офицерите от запаса и резерва полк. Христо Христосков. Ритуалът ще се изпълни пред паментика на полка в района на бившето военно поделение, както винаги – на 5 октомври. Причината за промяната е, че не са отпаднали ограниченията, въведени заради Африканската чума в Родопите, а историческият връх Велийца попада в т.нар. инфектирани зони и достъпът дотам е забранен.

В самата церемония са дали уверение, че ще участват областният управител, както и представители на Община Пазарджик, като се очаква събитието да бъде включено в културния календар. Архиерейският наместник Яков Константийски е поканен да отслужи панихида. 

Най-въздействащата част от програмата отново ще бъде поклонението на запасняци, резервисти и десетки граждани под развяващите се знамена, както и отдаването на почит от членове на клуб „Традиция“.

 

А ето и историята, свързана с тази дата, написана от доц.д-р Петър Ненков:

Двадесет и седми пехотен Чепински полк е сформиран през 1903 г. от състава на 3-и пехотен резервен полк и си установява на гарнизон в град Татар Пазарджик, като влиза с 28-и Стремски полк в състава на 2-ра бригада от 2-ра Тракийска дивизия. Едва след обявяване на Балканската война полкът получава бойно знаме, което му е връчено на 30 септември 1912 г. Полкът воюва в състава на Родопския отряд.Родопският отряд е създаден от частите на Втора пехотна Тракийска дивизия: 1-ва пехотна бригада /21-ви пехотен Средногорски полк / , 3-та пехотна бригада /27-ми пехотен Чепински полк и 39-ти пехотен резервен полк/ и 9-ти пехотен Пловдивски полк с обща численост - 25 000 души. Командир на отряда е командирът на 2-ра пехотна Тракийска дивизия, генерал майор Стилиян Ковачев .

Към отряда са придадени 4 доброволчески чети с войводи Стефан Калфов, Иван Ботушаров, Христо Чернопеев и Пейо Шишманов. Отрядът има за задача да овладее Родопите и да излезе на беломорския бряг, като по този начин прекъсне оперативната връзка между Източната и Западната турски армии. Със започването на бойните действия на 5 октомври Родопският отряд се разделя на три автономни колони и преминава в настъпление по три различни направления :

По първото направление действа 3-та пехотна бригада с командир, полковник Георги Митов / 27-и пехотен Чепински полк и 39-ти пехотен резервен полк/.Тя се съсредоточава преди началото на войната в района на село Ракитово и село Лъджене/ днес квартал на град Велинград/ и има за задача да настъпи в направление Мехомия/ Разлог/- Неврокоп/ Гоце Делчев/, като овладее двата града . Близката задача на бригадата е да заеме на 5 октомври граничната линия в участъка от изворите на река Места / връх Каратепе/ до връх Гюлтепе. Направлението на главния удар е насочено към височината Вилица баир – Разлог

В Дясната колона на бригадата действа 27-и пехотен Чепински полк, с командир, полковник Недю Русев, без една пехотна дружина. След мобилизацията, 27-и пехотен Чепински полк се развръща в боен състав от 4 дружини, 1 картечна рота, 1 нестроева рота, всичко личен състав: 55 офицери, 3 чиновници, 4424 подофицери и войници, 480 коня и мулета, 63 каруци, 4004 пушки и карабини и 4 тежки картечници.

Още в първите часове на войната, на 5 октомври полкът пресича турската граница и настъпва от района на Ракитово към Баня Чепинска /Велинград/ - по долината на река Ябланица . Чепинци продължават настъплението си и овладяват град Мехомия /Разлог..Четвърта пехотна дружина от състава на 27-ми Чепински полк с една планинска батарея настъпва от Лъджене към височината Вилица баир в помощ на 1-ва пехотна дружина от 39-и пехотен полк.

В Лявата колона на бригадата действа 39-и резервен полк с командир , полковник Атанас Маслинков. След мобилизацията, полкът се развръща в боен състав от 4 дружини, 1 картечна рота, 1 нестроева рота, 46 офицери, 3лекари, 4748 подофицери и войници, 560 коня и мулета, 50 каруци, 4005 пушки и карабини и 4 тежки картечници.

През този ден двете колони на бригадата водят отделни боеве с турските погранични поделения и башибозука, като особено добри прояви има българската артилерия, която успя да разруши всички турски гранични постове и на много места заставя турците да отстъпят. Вечерта турските войски напускат граничната линия и се оттеглят навътре в Родопите. Тъй като не е организирано преследване и разузнаване, контактът с противника бе прекъснат . Това стана причина на следващия ден настъплението да продължи предпазливо и с вземане на мерки за охрана на двете колони на бригадата. Те настъпват автономно, по отделни пътища, без връзка помежду си. Настъплението обаче се забавя .

На 8 октомври двете колони на 3-та бригада достигат долината на река Места. На 9 октомври турският 43-и пехотен полк с две батареи и около 1500 души башибозук настъпва от района на Елешница срещу 27-ми пехотен Чепински полк, който подхождаше към същото село. Артилерията на полка бързо се развръща, открива точен огън по противника и го заставя да залегне. След това 27 -ми пехотен полк преминава в настъпление и принуждава турците да започнат безредно отстъпление . Една част от тях се оттегля през Добринище към Неврокоп/ Гоце Делчев/ , а останалите се пръскат из селата , предават оръжието си на местното население и се обличат в цивилни дрехи, за да се спасят. Боят при Елешница по своята същност представлява срещен бой, при който българските части посрещат противника с артилерийски и пехотен огън , разстройват бойния му ред, след което преминават в решително настъпление .

Докато 27-и пехотен Чепински полк водеше упорит бой с противника, лявата колона на 3-та бригада / 39-и пехотен полк/ почти бездейства . На 8 срещу 9 октомври 39-и пехотен полк пренощува в района на височината 951. На 9 октомври след вдигането на падналата през нощта гъста мъгла се разбира, че полкът се намира в тила на турските войски , настъпващи срещу 27-и пехотен Чепински полк. Командирът на полка обаче не организира настъпление в тила на противника, за да го унищожи съвместно с 27-и пехотен Чепински полк. Само 1-ва пехотна дружина настъпва към колиби Палатик и застрашава сериозно фланга и тила на турския 42-и пехотен полк.

На 10 октомври съприкосновението с противника отново е загубено. По тази причина бригадата продължава да напредва предпазливо , като загубва ценно време в излишни маневри и вземане на мерки за охрана . На 11 октомври дясната колона на бригадата влиза в Мехомия /Разлог/, който е изоставен от турците още предния ден. Тук колоната заварва четата на войводата-подофицер Христо Чернопеев, която на 5 октомври вече е освободила Банско и е направила един несполучлив опит да превземе Мехомия / Разлог/. Трета пехотна бригада остава в района на Мехомия/ Разлог и Банско 4 денонощия .

Командирът на бригадата, полковник Георги Митов изпраща две пехотни дружини към долината на река Струма за съдействие на 7-ма пехотна дивизия. На 15 октомври след като узнава , че 3-та бригада от 7-ма Рилска дивизия настъпва към Кресна, командирът на Родопския отряд, генерал Стилиян Ковачев решава също да продължи настъплението си по долината на река Места към Неврокоп.

На 18 октомври 3-та бригада влиза без бой в Неврокоп /Гоце Делчев/ и по този начин освобождава Западните Родопи.След това 27-ми Чепински полк в състава на бригадата се спуска в Беломорска Тракия.

На 21 октомври бригадата води тежки боеве с турците при селата Просечен и Плевна /днес в Гърция/.Въпреки отчаяната съпротива на турската войска, 27-ми Чепински полк в състава на Родопският отряд влиза на 23 октомври, като победител в град Драма, а на 27октомври и в град Сер. Отрядът продължава настъплението си към град Ксанти, който овладява на 8 и 9 ноември, след което продължава похода си през Гюмюрджина към Дедеагач, където пристига на 13 ноември, където го заварва първото примирие

През декември 1912 г. е сформирана 4-та отделна армия, с командващ , генерал Стилиян Ковачев. Тя е в състав: 2-ра пехотна Тракийска дивизии, 7-а пехотна Рилска дивизия, Македоно-Одринското опълчение,кавалерийската дивизия, и придадените към тях артилерийски полкове и спомагателни пионерни части. Задачата на армията е да се съсредоточи срещу Галиполския полуостров и Мраморно море и се противопостави на едно вероятно настъпление от турската страна към горната посока. Полковете на 2-ра пехотна Тракийска дивизия всред които и 27-ми Чепински полк се вливат в 4-та армия .

След преврата на младотурците в Цариград, бойните действия се подновяват .Четвърта българска армия отблъсква турската офанзива в края на януари 1913 г. при Булаир и Шаркьой, целяща да внесе коренен прелом в хода на бойните действия. След това настъпва затишие на фронта .27-ми пехотен Чепински полк с останалите части на 2-ра Тракийска дивизия заемат за отбрана и охрана поверените им участъци от брега на Мраморно море, като наблюдават за появата на вражески кораби и имат готовност да отразят стоварването на евентуални турски десанти .

Времето от 12 до 14 февруари 1913 г. рязко застудява. Заваляват дъждове, които се сменят със силни снеговалежи и виелици. Движението по пътищата се затруднява, а заедно с това и прехраната на бойците от полка и укрепяване на жилищата. В района на Родоския залив се образуват триметрови снежни преспи. Заради ниските температури – около 20 градуса под нулата, в частите на 2-ра Тракийска дивизия измръзват хиляди воини .Повечето от тях са от 27-ми пехотен Чепински полк .

Във Втората Балканска / Междусъюзническа/ война -1913г. полкът в състава на 2-ра Тракийска дивизия води тежки боеве със сръбската Тимошка дивизия – 2-ри призив при ж.п. станция Удово и Криволак и я разгромява. В края на войната полкът се сражава храбро при връх Занога и взема участие в операцията на българската армия по обкръжаване на стохилядната гръцка армейска групировка, проникнала дълбоко в Кресна.

В Първата световна война, през 1915 г. полкът воюва при селата Плавуш и Фурка, през 1916 г.-1917 г. е на позиция при Дойран, Кала тепе. От 9 август до 16 август 1916 позицията на полка е подложена на барабанен артилерийски обстрел от съглашенските войски. Противникът атакува енергично опорните пунктове в отбраната на полка, но те остават непревземаеми, въпреки многобройните яростни атаки и силния артилерийски обстрел. След това полкът е преместен при Завоя на река Черна , за да уплътни отбраната на българските части, подложени на силен натиск от съглашенските войски.

Всред войниците от полка избухват масови брожения, начело на които застава запасния подпоручик и тесен социалист Б. Николчев .разбунтувалите се войници отказват да се сражават с противника. Войнишкият бунт е овладян с големи усилия от командването като са осъдени на смърт и затвор много войници . През 1918 г. чепинци водят боеве по левия бряг на река Черна, при село Добромир – Влаклар - Паралово. След пробива на противника при Добро поле. 27-и пехотен Чепински полк заедно с 28-и пехотен Стремски полк е оставен, като ариергард на 2-ра пехотна Тракийска дивизия.

След подписването на Солунското примирие от 29 септември 1918 г. войната за България приключва. Двадесет и седми Чепински полк остава в заложничество с други български части . Една смела група воини от полка, с риск за живота си, успява да върне бойното знаме на полка в казармата в Пазарджик. На 24 май 1919 г., войниците още не са се прибрали от заложничество, а новобранците от 27-и Чепински полк полагат своята тържествена военна клетва под диплите на спасеното бойно знаме в Пазарджик. От декември 1920 г. полкът се трансформира, съгласно клаузите на унизителния Ньойски диктат, в една пехотна дружина . Формира се отново през 1928 г. в състав от две пехотни дружини .

Новото си бойно знаме, полкът получава на 12 юни 1938 г. в гр. Пловдив, на площад “Гладно поле” от цар Борис ІІІ, в присъствието на министъра на войната генерал-лейтенант Теодосий Даскалов. Бойното знаме е поето от командира на полка, подполковник Новаков.

През Втората световна война 27-и пехотен Чепински полк е изпратен на Прикриващия фронт от 1940 г. до 1943 г. През 1944 г. е в състава на 2-ра Тракийска дивизия на Първа българска армия и воюва смело по бойните полета на Югославия през първия период от заключителния етап на Втората световна война 1933-1945 г.

Той участва в Страцинско-Кумановската настъпателна операция на Първа българска армия, сражава се при Деве баир, Крива паланка, Страцин, Стражин, Куманово, река Пчиня и Нови чифлик. След края на бойните действия от първия период се завръща в Пазарджик и демобилизира запасните си чинове.

Анкета

За кого ще гласувате на кметските избори?