4232

Малкият град на големите идеи: Млад мъж се учи сам на програмиране, сега обучава децата в Пазарджик

Влади е от IT специалистите, които решават да загърбят шумната столица и да прегърнат спокойствието на родното място

Кой казва, че бурният и развиващ се живот кипи само в големите градове? Започва ли това мнение да се превръща лека-полека в клише? 

Напоследък в по-малките селища на България се разпространява един сравнително нов феномен -  IT специалисти, които заменят високите сгради и задръстванията на столицата с чистия въздух и спокойствието на родните си места. A какво правят, когато не пишат поредния заплетен код на компютъра? Събират се на по питие, обсъждат последните технологии и доказват, че доброто настроение не зависи от размера на града, а от големината на общността.

Една такава цветна IT общност се заформи в град Пазарджик, като наскоро отбеляза втория си рожден ден… С шумен и весел празник (според някои нетипично за компютърджиите). 

Би ли могла средно голяма община - като Пазарджишката - да се превърне в технологичен център за развитие? Правят ли се вече стъпки към това?

 

Владислав Шуманов

 

Владислав Шуманов е IT специалист, върнал се наскоро в родния си град Пазарджик. Той е минал през всички етапи на сферата, а в момента заема мениджърска позиция в солидна международна компания. Едно от най-големите му постижения обаче е именно във връзка с развитието на мястото, където е отраснал. Преди около две години Влади създава школа по програмиране за деца в Пазарджик.

Той се връща в родния си град заедно със семейството си в началото на ковид пандемията. Тя обаче е само повод това да се случи малко по-бързо от очакваното.

„Според мен София не е град за отглеждане на деца. Всичко е твърде забързано и претъпкано, има непрестанни проблеми с детските градини и училищата. Смятам, че 

плюсовете на Пазарджик определено надскачат минусите. 

Тук е доста по-чисто и подредено. Разстоянията са малки, има наистина добри учебни заведения“, споделя Владислав.

Той самият е възпитаник на Математическата гимназия в града. Преди това обаче се е учил на програмиране абсолютно сам. „В началото на 90-те години нямаше почти никакъв достъп до подобна информация. Разчитах предимно на книги от библиотеката. Случвало се е да си блъскам главата със седмици, за да разреша дадена задача“, спомня си той.

20 години по-късно ситуацията е коренно различна. IT секторът е един от най-бързо развиващите се отрасли, трансформиращ почти всяка сфера на нашия живот. С непрекъснатото въвеждане на нови технологии той не само създава работни места, но и променя начина, по които бизнесът функционира.

За радост,

дигиталната трансформация не е привилегия само на големите градове.

Не са малко хората като Влади, които избират уюта и спокойствието на по-малкото населено място.

„IT общността в Пазарджик се състои от хора, които са се върнали от други места. Правим месечни сбирки и разчитаме на непрекъснат контакт. Имаме много идеи, които скоро ще започнат да се реализират една по една. Насочени сме към развитието на нашия град“, споделя с оптимизъм той.

Трябва да се отбележи, че това общество не се състои само от програмисти, а от всякакви хора, които по някакъв начин са обвързани с отрасъла: „Максимално отворени сме за тези, които имат интереси или работят в сферата  - IT рекрутъри, бизнес и системни анализатори, мениджъри. Разширяваме непрекъснато мащаба и всеки път се радваме на нови лица“.

Влади споделя, че Пазарджик все още е сравнително далеч от предоставянето на уникални възможности за развитие в бранша. Въпреки това той наблюдава тенденция за децентрализация на индустрията - бавно, но сигурно започват да изникват IT фирми и в по-малките населени места. Според него

истински голямата промяна ще се осъществи в следващите 5 до 10 години.

И той усилено работи в тази посока: “Много отдавна имах идея за основаване на IT школа за деца, но създаването на самата програма изисква страшно много усилия. Един щастлив ден обаче попаднах на фейсбук реклама на клуб по програмиране, който търсеше франчайз партньори из страната“.

Влади се свързва с тях и не след дълго решава, че иска да им се довери - най-напред защото вижда неистовото желание, с което тези хора дават знания на децата. За него хъсът да повериш нещо ценно на малчуганите, е много по-важен от това да го правиш просто като бизнес.

Основното е, че курсовете са дотолкова забавни и опростени, че нещата могат да бъдат обяснени и на 6-годишно дете. Те са затворени в т.нар. „gamification рамка“ - съвременен образователен метод, който стимулира ученето под формата на игра.

Най-интересното е, че

по време на уроците децата създават свои компютърни игри,

което се оказва, че никак не е лесна задача. Подобен тип дейност е едно от най-сложните неща в сферата, тъй като освен знания по програмиране, изисква и такива по физика и механика.

Чрез всичко това децата успяват да работят много по-фокусирано, да разбиват задачите си на по-малки и да развиват логическото си мислене.

„Обсъждаме толкова различни теми - от програмиране и бързи трикове за умножение до герои от митологията“, споделя той.

Уменията, които придобиват децата, са приложими във всяка индустрия. Самата дигитална грамотност е абсолютна необходимост, тъй като почти няма професия, в която да се работи без електронно устройство.

Влади споделя, че през последната година IT пазарът се е успокоил, тъй като икономическите условия са се затегнали и лесното финансиране на идеи е изчезнало.

Вече се търсят стабилни компании с доказани продукти,

което увеличава изискванията към младите специалисти и намалява възможностите за хора без опит.

Тези процеси отразяват естественото преориентиране на индустрията спрямо търсенето. В момента фокусът е върху стабилност, постоянство и контролиран растеж, а не върху бързи идеи и изненадващи скокове. Това е, което инвеститорите търсят сега.

С нарастващия интерес към IT сектора и новите инициативи в Пазарджик виждаме, че бъдещето може да бъде светло навсякъде, където има воля за развитие и общност, готова да прегърне промяната, казва специалистът.

Оцени новината

Оцени новината
3.9/5 от 14 оценки
3.9/5 от 14 оценки

Анкета

Кой е най-големият проблем на българското училище?