Следвайте ни

Когато връзването на обувки е успех

Животът на осмината от защитеното жилище 10 години по-късно

viber icon
Валентина АСЕНОВА, Пазарджишка Марица

Да станеш сутрин, да си измиеш зъбите и лицето, да се облечеш подходящо според времето навън, да си намажеш филийка за закуска. Все дейности, на които сме се научили още като деца. И извършваме, без дори да се замислим какво правим. За осмината настанени в защитеното жилище за хора с увреждания обаче правенето на всичко това е огромно постижение, а усвояването му е отнело години.

На 18 октомври се навършиха 10 години от откриването на жилището в Пазарджик. Това е и времето, през което всички негови "наематели" живеят там. Голямо тържество за годишнината предоставящите услугата не са организирали. Служителите обясняват, че не рязането на торти и пускане на фойерверки правят дните на всички в дома специални. За тях празник е всеки един момент, в който дадена цел е покорена. Веднъж се радват заради 30-годишен мъж, който успява да върже обувките си сам, други път - за жена на средна възраст, която пръсва под мишниците си точно толкова дезодорант, колкото е нужно, а не целия флакон. Нищо особено на пръв поглед, но те са се учили на всичко това с години, казват служителите.

Заради по-различното отношение към живота и ежедневието в защитеното жилище и нашият репортаж за него е посветен на малките неща. Които обаче за настанените там са от решаващо значение. И на проблемите, размерът на които зависи от размера на възможностите и амбициите на човека, който се е изправил пред тях.

Още с прекрачване на прага на кръглата шарена къща, където живеят хората заедно с техните "майки" - социалните работници и трудотерапевтите, човек си задава въпроса как хората, които работят там, успяват да издържат на това всекидневно напрежение. Все пак не е лесно постоянно да си заобиколен от възрастни хора, част от които общуват само със знаци или говорят получленоразделно, а други на пръв поглед комуникират нормално, но само докато не се заслушаш в думите им. Изненадата обаче идва, когато излизат и служителите, които с усмивка отговарят с думи, докато човекът насреща им прави знаци с ръце или отговарят сериозно на някакъв странен въпрос. Те са ми като деца, а аз съм им като майка и ги обичам като майка. Затова и не се чувствам тук като на работа, просто идвам, върша някакви неща, които нормално се правят във всяка къща, и си отивам, казва управителят Теодора Лукаева.

За социалния работник Гергана Павлова притеснените външни хора не са нещо непознато. Тя дори разказва за свой състудент, който изучава специална педагогика, а се страхува да общува с хората от жилището. Потърси ме веднъж за нещо, но каза, че го било страх да влезе и остана на вратата. А те не хапят, какво страшно има, недоумява тя. И разказва, че от самото начало преди 8 години, когато започнала работа там, заобичала настанените. Дори имала проблем с това, че твърде много ги обгрижвала. Исках да направя всичко за тях, за да се чувстват добре, но тук ми обясниха, че така всъщност им преча, защото не могат да станат самостоятелни, обяснява Гергана.

А как минават дните в къщата? Съвсем нормално, обясняват служителите. Само дето "нормалните" дейности са плод на дългогодишен труд. Така например оправянето на леглото и намазването на парче хляб с масло за закуска са гордо постижение на всички в жилището и почти няма "квартирант", който да има проблеми с това. Подбирането на подходящи за времето дрехи обаче все още е предизвикателство за повечето от тях. Особено сега, през есента, когато сменяме летните дрехи с по-зимни. Често хората обявявали, че са готови за излизане, а били облечени с къс ръкав при 10 градуса навън. Връзването на обувките също си е спънка, която не всички успяват да преодолеят качествено. Но къде сами, къде с малко помощ, всички успяват да се приведат във вид за излизане.

А за къде ли се гласят толкова? За работа! Точно така, и те ходят на работа. Дори двама от тях, които са с по-малка степен на увреждане, са на трудови договори към две пазарджишки фабрики от няколко години. Останалите също се трудят, но извършват надомна дейност - сглобяват подаръчни чантички, предоставени от местна фирма. С това се занимават от години. И докато в началото едва успявали да вържат една връвчица на възел, днес го правят със затворени очи. И лесна или трудна, но работата си е работа и за нея им се заплаща. А парите се събират за почивка. Благодарение на собствените си ръце хората всяка година ходят на море, при това на различно място, за да им е разнообразно. Това лято например били в Слънчев бряг, хвалят се от персонала. Хотелът беше много добър, а за тях беше много интересно да се хранят на шведска маса и да се пуснат по водната пързалка, разказва Теодора.

След като изкарат работния ден, който продължава докъм 13 ч., те се връщат, приготвят си обяда, а следобед се отдават на свободни дейности. Някои играят на компютъра, други гледат телевизия... като във всяко семейство. Ако се налага, ходят и да пазаруват, вече могат да правят това по списък с необходими продукти, хвалят се служителите. Наближи ли време за вечеря, отново всички се приготвят да помагат. Едни белят и режат картофи, други ги мият, трети правят салата, кой каквото може. А ако някой не се справя с дадена дейност, тя влиза като индивидуална цел в плана за предстоящото шестмесечие. Така например една от близо 40-годишните дами вече реже картофи без проблем. Амбицията обаче е да се научи да пече на скарата. Но това ще почака, все пак усвояването на подобна дейност си изисква време. И е нещо, с което не всеки в къщата би могъл да се справи. Въпреки че за повечето от нас е като детска игра./Пазарджишка Марица

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?