Следвайте ни

Журналистка опитва да спаси дете, за чието осиновяване помогнала

viber icon

Столична журналистка се опитва да спаси от пороците момче, за чието осиновяване е помогнала преди години, а сега се чувства отговорна за съдбата му. Жената, чието име ще спестим, моли институциите да се погрижат за 17-годишния тийнейджър, който е бил настанен в ЦНСТ към БЧК в Пазарджик, да му осигурят подкрепа, за да се върне той в правия път и да си изгради по-добър от сегашния си начин на живот.

Аз съм ваша колежка от София. Изпращам ви текст, който засяга  съдбата на дете, пише ни жената. Виждате го на снимката, заедно с неговата майка осиновителка. Детето беше настанено в социалния дом в Страхилово, откъдето преди години аз осинових моя син. Той вече е на 25, работи и ми помага материално, защото останах вдовица.  На другото момче не му провървя. Майка му го побърка. Детето смени повече от десет училища. Двамата не се разбират, майката има заболяване на психична основа. Тя е на години  за пенсия, пенсията и е много малка, защото  отвсякъде я гонеха  заради  странните и привички. Както казах, тя има психично заболяване, което не лекува. Понеже не убива никого по улиците, не я прибират в лечебно заведение. Двамата с момчето винаги са били на нож. Тя имаше претенции да го прави балетен артист, от балетното училище го изгониха, защото не се къпе и е много  мързелив. Най-накрая социалната служба от софийската община Слатина го настани в училище "Георги Брегов" в Пазарджик. Там той завърши 8 клас. Той е много музикален и би могъл да си вади хляба с пеене като порасне. В Пазарджик му е осигурено и защитено жилище  към БЧК. Шефът на областния съвет на БЧК ми отговори на загриженото писмо, което изпратих. Аз цитирам неговия отговор на няколко места. Въпросът е, че момчето  редовно бяга от Пазарджик в София.  Ден през ден  идва при мен да проси пари за да се наяде в ресторант "Макдоналдс". Аз му давам. Но това не решава проблема. Самата майка беше при мен и сподели, че къщата и прилича на кочина. Поиска да дам пари на нея, защото била оглушала. И да не давам пари на сина й. Аз, естествено, не я послушах.  Нямам намерение да подпомагам нея, мъчно ми е за детето, което имаше  добър капацитет и можеше да се развие в съвсем друга  посока. При последното му идване при мен видях, че си е изрусил косата. В профила си във фейсбук е качил снимки на мъже, които се целуват уста в уста. Гадно!

Ако желаете, можете да се свържете по телефона с инж. Дишков - шефа на БЧК в Пазарджик.  Усещам, че той е сериозен човек.  Не е невъзможно момчето да бъде върнато в Пазарджик, да спи в Центъра за настаняване от семеен тип, да се храни там с топла храна. Може би от Центъра предвиждат и да заведат  децата на някаква кратка ваканция - все пак е  лято. 

Важно е обществеността да знае какво се случва с това дете, а полицията да не допуска непълнолетно дете да се шляе по влаковете.

 

А ето и статията, написана за момчето от софийската журналистка. В текста, който публикуваме с минимална намеса, името на детето е променено по обясними причини:

 

В Пазарджик очакват несретника Виктор 

Осиновеното момче завърши 8-ми клас в училище „Георги Брегов“, но избяга от защитеното жилище и сега мизерства при майка си в София 

 

Няма ли шанс Виктор да заживее нормален живот? Става дума за момчето, станало герой на пресата благодарение на съседите в жилищния комплекс „Дружба“ в София. Нарекохме го Виктор, защото все още не е пълнолетен. Името, с което го познават мнозина,  е друго През септември момчето ще навърши 17. Виктор бе осиновен от юристка. Той обитаваше социалния дом в село Страхилово, който отдавна не съществува. Там всички го обичаха – особено директорката, г-жа Светла Петрова. Тя бе изключително щастлива, че детето се е сдобило с майка. В първите месеци в София Виктор боледуваше – гърдите му бяха слаби. Лежа по болници, но се съвзе. Явно семката му е яка и силна. После започна истинският ужас за него – от едно училище, в друго. Майката се страхуваше, че биологичните родители на Виктор ще го потърсят. Дори предприе мерки малката бенка на челото му да изчезне. Никой не го потърси. Вероятно момчето има братя и сестри, пръснати из цяла България. 

Майката осиновителка е с културни интереси – водеше го на спектакли в операта, запозна го с голямата  наша артистка Стоянка Мутафова. В един момент реши да го прави балетист и го настани в балетното училище. Но на момчето и там не му провървя. Отказваше да спазва задължителната хигиена и да репетира. В столичното 138-мо пък се опита да бърка по чантите на преподавателките. В 55-то училище в столицата Виктор се чувстваше прекрасно. Директорът на това школо го прие като свое дете. За жалост и там нещата се разсъхнаха. А отношенията между майка и син от ден на ден ставаха все по-лоши. Настаниха момчето в социален дом в Перник, после – в друг. Върнаха го отново на майката. Така – до безкрай! Мъка!

2020-та е може би най-тежката в живота на Виктор. С право социалните служби го изведоха от София. Осигуриха му най-доброто – училище „Георги Брегов“ в Пазарджик с обучение в музикална паралелка. И му дадоха шанса да заживее в хубава среда -  защитено жилище в Пазарджик към Областния съвет на  БЧК. Председателят на съвета – инженер Ж. Дишков, уверява, че точно Червеният кръст ръководи въпросната социална услуга Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания. В този център социалната служба на столичната община „Слатина“ е изпратила Виктор.

„Месец след настаняването  получихме информация от София относно историята на Виктор, здравното състояние на момчето, психическото състояние на майката, взаимоотношенията между майка и син, смяната на 12 училища през годините в София, настаняването  в кризисен център,  многократните посещения при психиатри, обичайните  занимания и хората, с които общува, известните софийски личности, които познава. Проведени са и разговори с личната лекарка на момчето и майката.       Тя е положила наистина много усилия и обич към това дете, за да го образова. Тя го е въвела в културните, спортните и обществените среди в София. Но някъде нещо се е объркало в отглеждането на детето. И тъй като майката не е могла да се справи с възпитанието на сина си, социалната служба е постъпила много правилно, като го е извела от семейството“, пише в официален документ до близка приятелка на осиновителката шефът на БЧК в Пазарджик, инж. Ж. Дишков... Според него в центъра Виктор  получава много грижи. Осигурено му е всичко необходимо за ежедневието. Тук се провеждат индивидуални разговори, в които момчето споделя факти за себе си. Благодарение на помощта на персонала Виктор успя да завърши 8 клас с добър успех.

Според инженер Ж. Дишков в Пазарджик Виктор с приказките си омайва случайни хора, посещава църкви и адвокати, при които майката го изпраща и иска пари. Установено е, че краде парите. 

„Настаняването на Виктор в Центъра е най-добрият вариант за момчето. Често той се извинява за бягствата си, за многобройните кражби на пари от децата и персонала, за лъжите. Обещава, че ще живее мирно в Центъра до навършване на 18 години - възрастта съгласно заповедта му за настаняване.. 

Виктор не е единственият, който напуска самоволно Центъра. Голяма част от децата, настанени в домовете, не могат да се примирят с факта, че са изведени от семействата им. Те бягат в знак на протест, после полицията ги издирва и връща обратно в Центъра.“, пише директорът на Областния съвет на БЧК в Пазарджик инж. Ж. Дишков. Той смята, че с течение на времето Виктор ще свикне с наложената му по семейни причини промяна в живота и ще изкара още една година в Пазарджик – поне до навършване на пълнолетие. 

Дали  това ще се случи, можем само да гадаем. Къде ще прекара горещия август Виктор – това е въпросът, който си задават съседите, малцината познати на майката, кръстникът на момчето – известен професор. Всички са на мнение, че в столичния град на Виктор няма да му бъде лесно. Изкушенията са много.  Мечтата му – да хапне в "Макдоналдс", понякога се осъщестява – стига  момчето събере малко пари от просия. В кооперацията в квартал "Дружба" – община Слатина, всички са вдигнали ръце и от него, и от майка му. Говори се, че апартаментът им е в окаяно състояние.  Майката е с ниска пенсия. Получава храна от църковни благотворителни организации. А подрастващият Виктор трябва да се храни добре, което е съвсем нормално за неговата възраст. Както се казва – Бог да помага! - завършва историята, разказана от столичната журналистка.

 

В разговор с репортер на "Марица" жената сподели, че изпитва чувство за вина заради посредничеството при осиновяването на момчето, след което то явно не е попаднало на подходящ за него родител. Целта на писмото й обаче е и да изостри вниманието на социалните служители, даващи оценка на кандидат-осиновителите. Специалистите трябва да оглеждат много по-прецизно нещата, за да не се стига до подобни злополучни истории, убедена е столичната ни колежка.

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли новите мерки срещу коронавируса у нас?