Следвайте ни

Ибрахим паша направил себап на Пазарджик

С Куршумхан великият везир обезсмъртил името си

viber icon
Александра МУСИЕВСКА, "Пазарджишка Марица" 

Пазарджик от турско време бил посещаван от турски и чуждестранни пътешественици. Всички до един разказват историята за величието на Куршумхан. За него турският учен и пътешественик Хаджи Калфа пише следното: "Когато великият везир Ибрахим паша предприел тъй наречената Ерлауска война, представили му се жителите на Татар Пазарджик с молба да им съгради хан, от който имали нужда, и пашата изпратил веднага майстор, който издигнал на негови разноски при самия вход на града два големи  хана, една кухня за бедни и джамия".

Историческите сведения сочат, че Куршумхан е построен през 1574-а. Построяването му е себап от великия везир, който обезсмъртил името си. Освен това ханът бил и една правилно разбрана държавна нужда. Честите войни с австрийци, маджари, руси и поляци  налагали създаването на военна станция на главния път Виена-Пловдив-Цариград. За изграждането на този хан се стигнало  и по икономически причини. Търговията  и занаятите се развивали усилено и нуждата от средище за престой  и пазарища се усещала остро.

Куршумхан бил забележителен паметник на източната култура. Той дори далеч превъзхождал по красота и големина пловдивския и малките ханове на средновековна София. Няма пътешественик, поет или учен, който да е преминал през Пазарджик и да не е направил описание на хана. Евли Челеби, който в продължение на 40 години обикалял отоманските, персийските, арабските, полските и чешките земи,  споменава в очерците си, че никъде не е видял толкова голяма хах, приличащ на крепост.  "Кервансараят на Макбуул Ибрахим паша, везир на султан Сюлейман, е една голяма крепост вътре вътре в града", пише Евли челеби.

В Куршумхан имало обор за 2000 камили, конюшня за 3000 хиляди жребци, 70-80 къщи с хареми за семейните аяни и първенци. В него били изградени отделни едноетажни и двуетажни къщи с вътрешни и външни отделения, кьошкове за бедните гости. По стените имало железни куки за окачване на оръжието и железни халки за връзване на конете. Имало и голям летен площад. Той се наричал "Гююверджиклик", което в превод от турски означава гълъбарник. Площадът бил покрит с високо дървено кубе. По цялото му протежение били наслагани летни кьошкове. В средата на зданието имало и мраморен шадраван.

Външният харем на хана също представлявал голям площад, който можел да побере 5 хиляди коня. В средата му имало голям и кръгъл басейн, в който всички приходящи поели добитъка си. В единия край на харема имало и голям минарет, или сиропиталище, където се раздавала храна, без разлика дали гостите били правоверни или християни. По всяко време на денонощието служители взимали от кухнята храна и оставяли до всяко огнище по една  една тепсия, в която имало по един тас житна чорба, по един хляб и по една лоена свещ за всеки човек. За всеки кон пък се полагала по торба с ечемик.

След вечерната молитва свирела сигналната музика и железните порти на Куршумхан се затваряли. Призори те отново се отваряли. Всяка вечер този Кервансарай се пълнел с всякакви хора. В северния ъгъл на външния харем имало дървена кула с часовник, който известявал петте времена за петте мюсюлмански молитви. Благодетел и създател на този хан бил Ибрахим паша. Куршумхан обаче останал незавършен, тъй като великият везир бил убит.

Няма запазена снимка на хана. Само благодарение на описанията на пътешественици и на макета на пазарджиклията Георги Кендеров днес има сведения как е изглеждала сградата въобще. От тях се знае, че площта на Кервансарая била 11 570 квадратни метра.

Куршумхан се превърнал в голям търговско-занаятчийски център. Едното му отделение било заето от кафтанджиите. Другото, наречено Аджехман, ползвали персийските търговци, които живеели в него. В третото отсядали търговците на самоковско желязо.

Непълно описание на хана дава и Константин Величков по времето, когато той вече западал. В пожара през април 1876-а членовете на революционния комитет и много други граждани на Пазарджик са задържани. Преди да бъдат откарани в Пловдив на разпит, те били събрани в хана. Сред тях бил и Константин Величков. "Заведоха ни в Куршумхан, пише пазарджиклията, старо и обширно каменно здание с няколко отделения, което е служило за стоварище на стоки, когато градът ни, преди Пловдив да застъпи в това отношение мястото му, е бил важен център на търговията." По-нататък Величков пише, че ханът имал високи стени, които го обграждали откъм пловдивския път. Стените били иззидани с четвъртити камъни. Главното отделение било на два етажа и служело за хан. В двора му имало кафене. Другите отделения били пусти, а някои почти разрушени. Едно от тях по време на Априлското въстание било преобразувано временно в затвор. Затворът представлявал правоъгълен четвъртит двор, ограден с ниски стаи.

Куршумхан просъществувал до Освобождението. След това постепенно бил разрушен. Пазарджиклии го използвали за извор на строителни материали и каменоломна, от която са направени немалко частни и обществени сгради. Унищожена била и плочата над входната врата, която разказвала неговата история.

Доста се гадае къде точно се е намирал въпросният хан. Най-меродавно е предположението, че той е бил разположен между днешните ул. "Константин Величков" от Спортната зала (на север), там се е намирала главната врата на исполинското съоръжение, "Втори януари" - на запад, "Батак" - на изток и "Генерал Гурко" на юг./ Пазарджишка Марица

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?