Следвайте ни

Георги Герасимов рисува ръцете на Петър Дънов, Учителя, в последния му ден

viber icon

Отново съм в Стар Пазарджик, минавам Канала, чиито води разделят града на нов и стар, на една отминала епоха и  едно ново настояще. Вървя по паветата на малките живописни улички на квартал „Вароша“, отивам при Еленка да ѝ занеса скъпоценен дар - излязлата книжка за сестрите Доспевски, които тя помни като момиче и девойка, и чиито емоционално обагрени истории описах в първата ми книга биографичен жанр „Родовият Дух Доспевски в историята на Бялото Братство“. Когато ѝ разказвах, че картините на Мария са намерени и са вече във фондовете на Художествена галерия „Станислав Доспевски“ в Пазарджик,  разлиствайки книгата, Елена ги видя  за първи път на снимки. Голямо вълнение да се докоснеш до нещо, което мислиш, че е безвъзвратно изчезнало. И започва пак спомена си с онова, от което ѝ е най-мъчно и болно на светлата ѝ душа: “Къде е цигулката „Страдивариус“ на Дарлинг, къде са ценните им книгите, беседите на Учителя? Къде е рисунката на ръцете на Учителя от Георги Герасимов? - Знам къде е цигулката, знам, но никога няма да си признае този, в чийто дом е… И пак въпросът: А графиката на ръцете на Учителя къде е?“

- Боже - мисля си аз – сигурно сестрите Доспевски са имали репродукция на „Молещите се ръце“ на Албрехт Дюрер, заради вкуса им към изкуството и трогателната история по създаването на скицата..[1] , която резонира с техните идеали.

Не вярвам все още аз, че в родния ми град има плеяда от колоси на Духа, които изскачат един след друг пред мен и разстилат живота си  като от вълшебна  персийска приказка на някой странстващ суфи мистик. Знам, че има къща-музей на Георги Герасимов, в която не съм ходила никога, но вече в списъка ми за посещение на онези старинни къщи с родова памет, които пазят енергията, спомена за истории с душа. И си пожелавам да се потопя в тях отново и отново, защото реминисценциите на времето са онзи процеп, чрез който правим настоящето си осъзнато, и ни дават сила и мощ да изковаваме светлите дири в бъдещето. За да бъдем Едно с онези, които са ни водили до тук, и с онези, идните, на които трябва да завещаем щафетата. 

Иначе огромно платно с един от автопортретите на художника е опънато на входа на ХГ “Ст. Доспевски“ – Пазарджик, с дата на едно несъстояло се откриване на изложбата от 10 март 2020 г, поради световната епидемична ситуация. И колко синхроничност - по израза на тънкия познавач на психичното и невидимото в нас и около нас Карл Юнг! Герасимов в центъра на града и Герасимов в покрайнините на града в един ден, в един час, събирайки се в онази пролука, в която можем да скочим в колелото на цикъла минало-настояще-бъдещето.

Плакатът на отменена изложба на художника във връзка със световната пандемия, в която живеем

Еленка продължава своите възклицания в чудния двор на къщата ѝ под лимоновото дръвче, отрупано с ароматни жълти плодове, цъфналите моловки и разхождащи се гальовни писанки, които тя обожава, мними свидетели на нашия разговор. „Питах самия Георги къде са ръцете на Учителя, а той ми каза, че ги е дал за някаква изложба в София. И после след смъртта му какво ли е станало? Да не би да са последвали съдбата на цигулката на Дарлинг?“ - продължава с риторичен въпрос хода на своите мисли моята приятелка.

Понеже част от ума ми има професионална, рутинна вече, хронологичност не допусках, че историята на Еленка, е автентична. По-скоро мислех, че въображението ѝ вплита истории на любими хора, с които е общувала и от които е попивала идеи от учението на Бялото Братство.

Това че къщата музей е близо до дома ѝ все пак ме кара да дам вероятност на историята с рисунката на ръцете на Учителя и да попитам предпазливо: Ама и художникът Георги Герасимов ли е от Бялото Братство? 

- Да. И той. – казва Елена Чергарова от братската група в Пазарджик (р. 1948 г.). Ококорвам очи от удивление от факта, че няколко колоритни интелектуалци от родния ми град имат връзка с българския духовен мъдрец Петър Дънов и са го познавали лично.

Прибирайки се вкъщи в този майски,  разцъфнал в историите си като венчелистчета на рози ден, потърсих информация за художника Георги Герасимов (1905-1977),  и намерих за удивително, че е завещал на Градския народен съвет - Пазарджик цялото си художествено наследство от над 6000 творби; родната си къща, апартамента си в София на ул. „Султан тепе“ 3 с цел "да бъде предоставен за квартира на талантливи ученици и студенти, учещи в Художествената гимназия и Художествената академия в София. Волята на дарителя е домът му в Пазарджик да бъде превърнат в постоянна художествена галерия, където да бъдат изложени творбите му. [2]

Верният ми изследователки нюх ми подсказва, че само широко скроена духовна личност може да направи такова завещание на държавата. Изскачат следващите щрихи от вълнуващия живот на художника – спомени за него от учениците на Беинса́ Дуно́ в поредицата „Изгревът“, Летопис на Вергилий Кръстев чрез търсачката на сайта https://beinsa.bg/ на Христо Вътев.

Елена Андреева, една от близките ученичка до Учителя и стенографка на беседите му, разказва, че Георги Герасимов е рисувал ръцете на Учителя на смъртния му одър няколко дни, докато се получи разрешение по телеграфа на Георги Димитров от Москва за погребение на тялото в селището Изгрева. „След като е било положено тялото на Петър Дънов в Салона на Изгрева за поклонение, той идва, сяда и рисува ръцете на Учителя Дънов“. [3]

Учителя на Бялото Братство напуска земния си път на 27 декември 1944 г., а погребението се извършва на 31 декември 1944 г. В спомените си Елена Андреева отбелязва на два пъти думите на художника, че по-красиви ръце не е виждал и прави две рисунки. „След заминаването на Учителя, той е дошъл. Познавал е Учителя. И като видял ръцете Му, казал: „Аз не съм видял по-хубави ръце от тези". И идвал на няколко сеанса, защото държахме тялото на Учителя пет деня .“ [4] 

Ръцете на Учителя в последния му ден, нарисувани от бележития Георги Герасимов

По-късно ръководителят на Бялото Братство Борис Николов се опитва да откупи творбите от художника, но той категорично отказва. Рисунките са му били като духовни деца, като нещо скъпо, родено от душата му. Били му като талисман. Казва, че по-хубави ръце от Учителевите не е виждал и затова ги е снел в онези дни, когато тялото е било положено на смъртния одър. „Не щя́ да ги продаде – продължава спомена си Елена Андреева. „А, аз не ги продавам" - е отговарял неизменно на настояването Герасимов. [5]  Така е спазил и завещанието на Учителя творците да не продават картините си, изкуството си, защото ще загубят таланта си. Могат да ги подарят след заминаването си от този свят да бъдат всеобщо достояние.

На Изгрева има много художници, някои завършили академично образование. Учителя е насърчавал хората на изкуството, давал им е идеи и те са работили съгласно учението – си спомня Борис Николов. Сред тези художници е и Георги Герасимов, завършил Художествената държавна академия в София праз 1931 г. и специализирал графика в Академията за приложни изкуства в Прага (1938 г.). След завръщането си в България се установява в София и започва да посещава селището Изгрева, където се запознава с Учителя на Бялото Братство Петър Дънов.

Скици на художника Герасимов  са в Голямата книга “Учителят“ под съставителството на четирима от близките ученици д-р Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов, излязла от печат през  1946 г.  Борис Николов разказва през 1972 г. на кого са цветните скици в луксозната книга,  направени по някои снимки от фотографите на Изгрева. „Скиците в книгата „Учителят“ са както на Щилянова, така и някои от тях направи художникът Герасимов, който бе график. А той направи тези скици по фотография, която му дадох. [6] 

Последният акорд за този вълнуващ изследователския ми дух ден е да намеря скъпоценната рисунка на Ръцете. И И какво щастие, когато усещаш някаква невидима, но силна десница те направлява, води и стигаш за мигновение до целта. Открих „най-красивите ръце“ във фейсбук страницата „Колекция „Георги Герасимов“ [7] .

Творецът Георги Герасимов е обичал да рисува ръце, длани, пръсти,  любопитен към тяхната пластичност, форма, ракурси. Велислава Стоянова – Тилева отбелязва в монографията си, посветена на художника, че поредицата от изображения на ръце „имат собствена биография, носят метафората на своите „свещенодействия”, въвеждат „в магията на жеста“. [8]

Изображението с ръцете на Учителя Петър Дънов е със заглавието „Ръце на мъртвец“, датировката на картината е 30 декември 1944 г., изпълнението: графит, картон; 35 х 50 см.

Вълнуващ ден от горещ майски Пазарджик. Разплита се още една нишка, управлявана от мойрата Лахезис, богиня на съдбата; свитъкът, пазил спомен с превратностите на живота, вече се разтваря и позволява да се чете историята на още една необикновена личност от родния ми град – художника Георги Герасимов, имал честта от Фортуна да рисува ръцете на Учителя на Бялото Братство Петър Дънов в последния му ден. Ръцете, които дават благодат, изцеление, просветление, любов, разумност  и благословение на всеки, докоснал се до тях.


Автор - Зорница Баракова, магистър по история и право

16 май 2020 г., Пазарджик

Картините са собственост на ХГ „Станислав Доспевски” – Пазарджик

-----

[1] "Ръцете на молещия се" - скица, нарисувана от Албрехт Дюрер през 1508 г. върху синя хартия, направена от него, през последните дни предизвикаха буря от емоции заради красивата история за това как братът на художника се пожертвал и работел в мините, за да може Албрехт да се научи да рисува. Красивата история за отрудените ръце на брата на художника, изобразени на скицата, ни подсеща, че никой не успява без приятелско или братско рамо. Но тя всъщност е легенда, публикувана през 1933 г. Дюрер не споменава подобна история в автобиографията си "Семейна хроника", която пише през 1524 г. Според изкуствоведи ръцете, които са най-репродуцираната творба на Дюрер, са на самия художник. Те могат да се видят на много други негови творби, включително автопортрети. Ръцете на молещия се са били скица за ръце на апостол за триптих на олтара Хелер, поръчан от търговеца Якоб Хелер. През 1617 г. е направено копие на творбата и тъй като през 1729 г. оригиналът изгаря, днес запазеното копие може да се види в Кунстхале в град Карлсруе, Германия.
 
[2] Видният български художник Георги Герасимов е роден на 5 февруари 1905 г. в гр. Пазарджик. Завършва гимназия в родния си град, след което от 1926 до 1931г. изучава живопис при проф. Никола Маринов и графика при проф. Васил Захариев в Държавната художествена академия.

Специализира графика в академията за приложно изкуство в Прага при проф.Шимон и Швабински. Дипломира се с отличен успех през 1938 г. Работи като преподавател, чертожник и художник в София и Пазарджик. Първата си самостоятелна изложба, урежда в гр. Пазарджик през 1966 г. От 1930 г. участва във всички Общи художествени изложби в страната и представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина. Носител на Орден "Кирил и Методий" и Почетен гражданин на гр. Пазарджик. Починал на 15 април 1977 г. в гр. Пазарджик.

Георги Герасимов дарява с Акт за нотариално завещание, Нот. Дело № 163 от 12. 02. 1977 г., на родния си град Пазарджик цялото си имущество, включващо голяма къща с ателие, магазин на бул. "България" в гр. Пазарджик и малък апартамент в гр.София, над 7000 художествени творби и албуми, повече от 840 лични, битови вещи и пособия за рисуване, своята нумизматична сбирка, спестовните си влогове и 1974 книги и списания както личният си и фамилен архив при условие, че Градския народен съвет – Пазарджик организира в къщата и ателието му постоянна изложба и музей с негови творби.

Споменатата в завещанието къща на Георги Герасимов, построена през 1905 г., е обявена за паметник на културата с протокол № 23 от 05.04.1989 г. на Архитектурната комисия при Експертния съвет на Националния институт за паметниците на културата, а с решение № 8 от 28.04.1993 г. на Колегиума на Министерството на културата на къщата на Георги Герасимов се дава статут на Къща-музей “Георги Герасимов”, филиал на Художествена галерия “Станислав Доспевски” – Пазарджик.

Музейната експозиция в къща-музей “Георги Герасимов” проследява творческия и житейски път на художника представяйки художествени произведения, документи и възстановеното му ателие.

www.artgallerydospevski.com - фейсбукстраница "Колекция Георги Герасимов"

 

[3] Из спомените на Елена Андреева, „Изгревът“, т. XIII, Летопис Вергилий Кръстев

[4] Из спомените на Елена Андреева, „Изгревът“, т. IX, Летопис Вергилий Кръстев

[5] Из спомените на Елена Андреева, „Изгревът“, т. IX, Летопис Вергилий Кръстев

[6] Из спомените на Борис Николов, „Изгревът“, т. II, Летопис Вергилий Кръстев

[7] Колекция "Георги Герасимов"

[8] Характерен момент в творчеството на Герасимов е свързан с изображенията на ръцете – длани и пръсти. Те са многобройни, почти колкото автопортретите и също толкова изразителни. Художникът проявява аналитично любопитство към тяхната пластика, форма, ракурси. Изобразява ги с голяма прецизност. Въздействието на тези рисунки е едновременно емоционално и психологическо. Герасимов обича да наблюдава ръцете си. Изучава ги, любопитен към жестовете… Поредица изображения на ръце със свити или отпуснати пръсти, рисувани в разнообразни ракурси, хвърлящи деликатни сенки. Те имат собствена биография, носят метафората на своите „свещенодействия”. Виртуозната рисунка на автора въвежда в магията на жеста. Пластичната характеристика и фината моделировка със сангин, креда, въглен или молив служи за възпроизвеждане на някакъв закодиран разказ, на събитие, в което ръцете играят главната роля. Усетът за детайл, за моделиране на ръцете… е характерен за Герасимов.” (, „Георги Герасимов – монография”, Пазарджик, 2008

 

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?