Следвайте ни

Етнографският музей посрещна скъпи гости с омайно биле на Еньовден

viber icon

Родопско биле от района на Батак беше набрала Мария Йорданова, уредник на Етнографски музей - Пазарджик, и заедно с колегата си Венцислав Ангелов бяха своеобразни домакни на ритуала по връзване на лична китка с биле и червен конец и изплитане на арка - венец за Еньовден.

Цветанка Иванова - председател на Читалище "Пробуда" - Пазарджик и председател на Клуба на учителите пенсионери - Пазарджик, разказа с вълнение за магичността на този ден, втъкал в себе си орфеевата мистичност на древните ни предци да посрещат първия лъч на изгрев Слънце, богомилската лечителска практика на Боян Мага и Василий Врач за бране на билки по роса точно на най-дългия ден в годината, християнската традиция, почитаща днес Свети Йоан Предтеча.

Петко Генуров - председател на литературен клуб "Алеко Константинов" към Читалище "Христо Ботев" - Пазарджик, сподели за силата на еньовденската китка, която набрал преди години над Велинград - донесъл я вкъщи и цяла седмица не могъл да спи от силния аромат и омая на билките.

Зорница Баракова, секретар на Читалище "Пробуда" - Пазарджик поздрави присъстващите с авторски стих, роден специално от силата и енергиятя на празника:

Еньовден изгря. На изгрева в красива ранина да ни целуне лятно ново слънце с топлина! Да стъпим боси по свежата трева - нозете да измием с бисери свещени на чистата роса. Със звънък смях да се търколим по живата земя и върнем спомена от детството на заранта. Вълнение любовно да трепка в чудните слова и сладка радост да изпълва влюбените ни сърца. Венецът да завием от билето омайно и прелестни цветя. По-китни от русалки да греем в утринта. Да наречем с мечти мълчаната вода! А самодиви млади на слънцето да занесат желаните слова! Благословен живот да вдишаме от днес с песента! Поклонът си поднасяме пред теб, Земя!

Под сплетения венец от жълто еньовче, жълт кантарион, липа, родопска очанка, смрадлика, смокинови листа, бръшлян, валериана, бял равнец, лайка, орехови листа, окъпани в мълчана вода, държан от здрави мъжки десници, минахме от запад на изток, както ни упътиха за вярната посока етнолозите Мария и Венци. Точно под венеца в съкровено мигновение на връзка с божественото в нас и около нас нарекохме само едно желание, за да бъде.

Празникът завърши с питка и шарена сол - да споделим общата благословена трапеза, да отнесем вкъщи личната си лечебна еньовденска китка от омайно биле, магията на споделената красота да почетем цветята, слънцето (огъня), водата, въздуха, земята - четирите природни стихии, от които сме изтъкани, и радостта да бъдем заедно с блага дума и светли мисли.

Днес в домовете ни нека ухае на поле, на биле, на цветя, на трева, на планина. Да донесем природата вкъщи с енергиите на еньовденските билки. Мащерка - окриляваща мечтите. Риган - аметистово омиротворяващ. Бял равнец - горчивото на живота. Жълт кантарион - тръпнещата жилка на деня. Маточина - аромата на здравето. Да пием по чай?!

Автор: Зорница Баракова, секретар на Читалище "Пробуда" - Пазарджик

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?