Древният град край Юнаците е имал и пристан

Открития на археолозите от последните години доказват, че на мястото е имало цивилизация, сравнима с днешната

Древният град край село Юнаците, за който учените доказаха, че е най-старият в Европа и първообразът на съвременните градове, вероятно е имал и пристан. Това откритие направиха археолози, които в момента правят повторно за това лято разкопки на Плоската могила и териториите около нея. Те ще продължат до края на седмицата.

 -----

Като изключително ползотворни определя тазгодишните проучвания ръководителят на разкопките доц. Явор Бояджиев от Националния археологически институт с музей към БАН. Това лято те са попаднали в най-древния до момента културен пласт на изключително сложно за времето си съоръжение - дървена платформа с вертикални колони, която вероятно е била пристан. Било е част от структура с кръгло сечение и диаметър около 7 метра във вътрешността на разкритата цитадела с внушителни измерения: отбранителна крепостна стена с дебелина 4 метра, също толкова дълбок защитен ров, на места широк до 10 метра - мащаби, характерни за доста по-късни исторически епохи. Доказването на тази хипотеза би потвърдило отново твърдението на учените, че на това място преди 7000 години (смята се, че градът е съществувал от 4900 до 4100 г. пр. Хр.) е имало цивилизация, развита почти колкото днешната. Находката идва малко след откриването на данни, че река Тополница е била използвана като плавателна от хората в древността. А датировката е доказана с радиовъглеродни изследвания, направени от германски учени, работили съвместно с българските си колеги. Последвалите проучвания обаче дават надежда, че селището има история още по-назад във времето.

Самият град се е простирал поне на 100 000 кв. м, а границите му все още не са разкрити изцяло. Около споменатата цитадела е имало занаятчийски райони, а населението е било задоволено с всичко необходимо. В големите дори за днешно време жилища са намерени солидни запаси от храни, както и предмети с декорация, говореща за афинитет към изкуството. До момента никъде по света не е откривана толкова високо развита цивилизация от толкова ранен период - каменно-медната ера. Находките на археолозите от обекта край Юнаците разбиват представата, че хората от онези времена са били примитивни и ограничени. През годините са открити данни за множество общества, живели по земите около селищната могила. Те не са наследници едно на друго, а любопитното е, че най-древните хора са били и най-високо развити.

Първите разкопки край село Юнаците са направени още през 1939 година от Васил Миков, първият праисторик в България. Още тогава той пише, че обектът е от европейско значение и че показва връзката между областта Анатолия в Мала Азия, Егейските острови, Македония и Унгария. А първото й описание правят братята Шкорпил през 1898 година в книгата си „Първобитните люде в България“.

До момента са намерени останки от поне 30 селища, съществували в различни епохи. Както и съоръжения с внушителни размери – отбранителна крепостна стена с дебелина 4 метра, защитен ров, дълбок 4 метра, и на места широк до 10 метра – мащаби, нехарактерни дори за по-късни исторически епохи. 

Всеки следващ археологически сезон носи нови и нови изненади дори за учените. След толкова дългогодишни проучвания доц. Бояджиев признава, че не смее да каже дали са достигнати най-ранните културни пластове или първообразът на днешните европейски градове е съществувал още по-назад във времето. Не е изключено да се окаже и още по-мащабен като площ.

Първите за това лято разкопки са финансирани от Регионалния исторически музей в Пазарджик, а сегашните са получили от Министерството на културата максимума от 28 000 лева, какъвто е отпуснат едва на още 4-5 най-значими археологически обекта в цяла България.

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?