Следвайте ни

Докато умните се наумуват: "Порасналите" деца с увреждания остават без подкрепа

Разчита се за тях да се погрижат семействата им, но НПО и държавата могат повече

Задавали ли сте си въпроса какво се случва с децата с увреждания, вкл. и с тежки, след като навършат 18 години и според законите вече трябва да се грижат сами за себе си? Както в много случаи, се очаква държавата да направи нещо и да помисли и за тях, но реално те се сблъскват с груба действителност и много трудности.

Търсенето на отговорите на тези въпроси, и то най-вече от страна родители на такива деца, доведе преди 25 години до създаването на Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения. Впоследствие към родителите се присъединиха специалисти, членове, съмишленици, близки на такива деца и лица с интелектуални затруднения. Организацията има клонове - сдружения, в цялата страна. 

За това как се работи с децата и младежите и какво още трябва да се направи, за да се чувстват те на място в собствената си държава, разговаряхме с председателя на сдружението във Велинград Елена Канлиева.

Проблемите на пълнолетието

Младежите, които навършват 18 години и имат тежки увреждания, наистина се сблъскват със сериозни проблеми. В тази насока е нашата работа, тъй като има центрове за настаняване от семеен тип, домове и дневни центрове, но са предимно за деца до 18 години. След това няма алтернатива за социализацията и развитието им. В община Велинград съм правила постъпки и съм участвала с проекти и конкурс за откриване на защитено жилище за младежи, които излизат от домовете и дневните центрове. Това обаче, по една или друга причина, не се случи, конкурсът се провали. Така тази социална услуга, от която имаме крещяща нужда - за деца, които са над 18 години, не можа да бъде открита, коментира Елена Канлиева.

Пълнолетните "проблемни"  просто си остават вкъщи, без никаква допълнителна подкрепа. До този момент ние сме се старали да излязат от вкъщи, да се включат в образователната система, да имат шанс за някаква работа, разказва Елена Канлиева. Но идва момент, след 18 години, когато отново се връщат единствено и само в семейството, въпреки че им е необходима социализация, реализация, допълнителна подкрепа от специалисти. Има много домове, дневни центрове, но рядко се откриват такива за хора с умствена изостаналост, а има нужда, категорична е Канлиева. 
За щастие, има работодатели, които наемат такива младежи. Докато имаше Помощно училище във Велинград например, осъществявахме професионална учебна практика на реално работно място. Имаше работодател, който беше отворен към тези момичета и момчетата и ги приемаше с голяма грижа и доброта. Някои от децата дори останаха на работа при него. Има, наблюдава се промяна от страна на работодателите, но нещата се случват много бавно, допълва Елена Канлиева.

Става дума за много хора

 Според нея тенденция за увеличаване на броя на децата с увреждания има в цялата страна, но може би става дума не толкова за драстично увеличение, колкото за това, че през последните години се направи много за това тези деца да са разпознаваеми. Службите по закрила на детето и социалните дирекции вече имат политика тези деца да бъдат изведени от домовете и да получат допълнителна подкрепа в други услуги. Затова така се случва и децата да са повече, а и да има голямо търсене на ресурсни учители и проблеми с осигуряването им. Грижата вече е много сериозна и отговорна и това може би отдръпва самите специалисти. Защото наистина много трудно се работи с тези деца, виждаме и случаите на насилие, които нашумяха през последните дни. Не всеки би се наел, макар че това не се учи - добротата и съпричастността не се научават, трябва да го имаш в сърцето си, коментира Канлиева.

Тя поясни, че идеята на Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения е наистина да се помага на деца и лица с такива затруднения, но и на техните семейства. Представители на организацията участват във всички работни групи, които изготвят и утвърждават нормативни актове, наредби и закони за хората с увреждания.  Много от тези закони са изработени на основата на предложения, мнения и становища, направени от тях. Те са и причината да се случи много важната за тези хора деинституционализация на социалните домове, след което децата и лицата бяха изведени и за тях бяха организирани центрове за настаняване от семеен тип и те бяха насочени в различни краища на страната, в много по-добри условия. Такъв център има и Велинград и тези лица и деца се подпомагат чрез проекти. През годините много се говори за хората с увреждания, но и много неща се свършиха, и то в положителна посока, смята Елена Канлиева.

Добрият пример на Велинград

 Велинградското сдружение е отделно звено, неправителствена организация, и от 2004 години прави същото - помага на деца и възрастни, които имат нужда от помощ, и на техните близки. Дейността му се разпростира и в съседните общини Ракитово и Сърница, а в момента членовете на местния клон са 49.

През последните три години сдружението работи по разширяването на практиката за подкрепено вземане на решения за деца с интелектуални затруднения, които са под запрещение. Целта е да имат право на избор, сами да избират, защото сега юридически не са самостоятелни - за тях отговорят родители, учители и те не са само с тежки заболявания. 

Това е една политика, която сега навлиза, но целта е да успеем все повече запрещения да паднат от тези лица. Това няма да се случи веднага, но трябва да се започне, а Асоциацията е пионер в това отношение. Помощ, споделяне на добри практики и подкрепа се получава и от подобни европейски организации, които са много напред по отношение на грижата за такива хора, каза още председателят на велинградското сдружение за лица с интелектуални затруднения Елена Канлиева.

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?