Следвайте ни

Диригентът Герган Ценов дебютира с първа книга

viber icon

Диригентът Герган Ценов направи първата си голяма крачка и като писател. Преди дни е издадена дебютната му книга, включваща разкази и новели. Верен на оригиналния си стил на изразяване, той е избрал интригуващо заглавие - "Накрая авторът умира". 

Роденият през 1974 година Герган Ценов днес живее и работи в Ню Йорк от 1999 година. Той е главен диригент на оркестъра на Нюйоркския университет. Дирижира още няколко оркестъра и в други градове на САЩ.

Основите на блестящата му музикална кариера са положени в Пазарджик, когато е едва петгодишен, в школите на местното читалище "Христо Ботев". На 10 продължава упорито с уроци в Музикалното училище в Пловдив, докъдето пътува всеки ден. Възпитаник е на Националната академия в София и прочутото училище за музика "Джулиард". Ревностен почитател и привърженик на българската класическа музика.

Винаги е подчертавал, че водеща роля за развитието му като диригент и пианист имат неговите родители. Неговият баща е Ангел Ценов, също известен музикален деец, диригент и художествен ръководител на фолклорната група „Гергана“ и на Тракийски хор „Лира“.

Дебютното му издание е на български език, а почитателите на музиканта, който пише увлекателно и във Фейсбук, вероятно вече очакват томчето да се появи в книжарниците. Това се очертава да се превърне в негов втори успех с перото, след като преди две години дебютира и като драматург с пиесата "Той и тя".

Той съобщи новината така:

Скъпи приятели, с огромно вълнение бих искал да споделя, че само преди няколко дни престижното Издателство “ФАМА” публикува дебютната ми книга с разкази и новели, озаглавена “Накрая авторът умира”. Бих искал да изкажа своите най-сърдечни благодарности на Издателство “ФАМА” и на неговия директор г-н Игор Шемтов за огромното доверие и за огромната подкрепа, като също така бих искал да благодаря на целия издателски колектив на “ФАМА” и конкретно на Мери Великова (коректор), Олга Стоянова (технически редактор) и Митко Ганев (предпечат) за изключителния професионализъм в процеса на подготовка на книгата. За мен лично е огромна чест (и не по-малка отговорност) книгата ми да бъде включена в богатия и уникален каталог на Издателска къща “ФАМА”, който каталог е изпълнен с имена на автори, които през годините са били и продължават да бъдат мои духовни наставници.
Веднага бих искал да отправя специални благодарности към някои много важни хора, без които тази книга би била напълно невъзможна:
На първо място бих искал да благодаря на моите родители, на които книгата е посветена. Според мен всяка първа творба (независимо дали тя е книга, филм или симфония) задължително трябва да бъде посветена на родителите, по причина не по различна от причината, поради която Йохан Себастиан Бах е изписвал под всяка една своя творба думите “с божията помощ”. Всяко друго обяснение само би омаловажило или принизило безпределната и безусловна подкрепа, която моите родители са ми оказали във всяка една минута и във всяко едно мое начинание.
Бих искал да благодаря на моята съпруга Диляна за неимоверното търпение към мен и към всички тези мои въображаеми приятели, особено в моментите, в които на нейния въпрос “Какво правѝ цял ден?” получаваше (и продължава да получава) крайно неубедителното: “Бях на компютъра”. За семейство, в което от съпруга се очаква предимно да дирижира и да преподава, подкрепата на Диляна по отношение на моето литературно упорство се равнява почти на съавторство.
Бих искал да благодаря на девет много специални жени, които между 1981 и 1993 година ми преподаваха литература, български, руски и английски език - г-жа Манчева, г-жа Николова, г-жа Тошкова, г-жа Витларова, г-жа Марковска, г-жа Иванчева, г-жа Тодева, г-жа Политова и г-жа Камбурова. Мъките, през които тези девет жени са преминали с мен през всичките тези години, заслужават отделен разказ (ако той вече не е написан от Франц Кафка или Стивън Кинг). Но ако само можех да кажа на всяка една от тези великолепни жени колко дълбоко и колко трайно са се запечатали всички техни уроци, които някога на тях най-вероятно са им изглеждали като Сизифов труд, но които по един необясним дори за мен самия начин ми помогнаха да развия тази силна и, както се оказва днес, неизлечима любов към езика и към литературата.
Бих искал да благодаря на всички мои приятели от двете страни на океана за неизброимите и незабравими срещи и разговори, които сме имали през годините. Независимо дали на “столчетата” на Театъра в Пазарджик или из баровете на Ню Йорк, тези разговори вече няколко десетилетия вършат това, което за мен е от животоспасяващо значение, а именно - разбъркват сивото ми вещество, за да не му позволят да се втвърди и изсъхне.
Накрая бих искал да благодаря на абсолютно всеки един човек, когото някога съм срещнал през живота си. Защото колкото и да ми се иска да блесна с клише от типа на "историите ми бликат директно от душата и сърцето ми”, истината е, че писането (а според мен и всяка една друга творческа дейност) винаги е било и винаги ще си остане един съвсем обикновен процес на рециклиране на впечатленията ни от света и най-вече от хората около нас. Така че и аз като Майло Майндърбайндър от романа “Параграф 22” мога да кажа за своята книга: “Всеки има дял!”
От понеделник, 21 декември, ще можете да откриете книгата ми във всички представителни книжарници в страната. Всички мои лични приходи от продажбата на книгата ще бъдат използвани за благотворителни проекти в България по посока на образованието и обучаването на деца в неравностойно положение.
Желая на всички весели празници и… приятно четене!

 

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Знаете ли коя е ОСНОВНАТА причина за заболяванията, свързани с тютюнопушенето?