32
Следвайте ни

Десислава облече носия от Ветрен за "Девойко, мари, хубава" 2022

viber icon

Десислава Йорданова от Батак е втората представителка на Пазарджишкия край, заснета за календара "Девойко, мари, хубава" 2022 на Фондация "Живите български корени". Момичето дефилира със сукманена носия от село Ветрен (днес - град Ветрен). Женският костюм е от 20-те години на ХХ век, запазен е в архива на Регионален исторически музей, Пазарджик. 

Носията е показана в месец Февруари в календара "Девойко, мари, хубава" 2022, показващ шедьоври от българското културно-историческо наследство - традиционни народни костюми, носени от българката в края на XIX началото на XX век.

Носията се състои от черен сукман с къси ръкави, изработени от плат на жълти и зелени ивици и допълнително пришита фина черна дантела. Пазвата е с богата украса от сърмен ширит и растителни орнаменти. Ризата е бяла, памучна, с красиво ръчно изплетена дантела по ръкавите и полите. Престилката е от фино бяло кенарено платно, с украса от ръчно изработена дантела. Чорапите са памучни, с многоцветна фина флорална украса. Тъмнозелената кърпа със зарафлъци (шити дантели) придава красив завършек на ветренската носия.

Екипът на Фондация „Живите български корени“ благодари от сърце на Борис Хаджийски – Директор на РИМ – Пазарджик и Мария Йорданова – уредник отдел „Етнография“ РИМ – Пазарджик Регионален исторически музей, Пазарджик

Зад красивото лице и живи искрящи очи на Деси, стои млада жена, уверено поела по своя път. Вижте какво разказва тя за себе си:

„Родом съм от китното родопско градче Батак – област Пазарджик. Там прекарах безгрижното си и цветно детство, намерих верни приятели, с които създадох прекрасни спомени. Най-много обичам да рисувам – това е хобито ми. Силно се интересувам от психология, а заниманията ми в останалата част от свободното ми време са обвързани с различни видове спорт. Бидейки част от семейство на етнолог, смея да кажа, че съм израснала в близко познанство с повечето традиции и обичаи. От малка обичам да разказвам на хората за обичая на Сирни заговезни – паленето на процепи, което в днешно време забелязвам, че не е широко практикуван в тази част на страната ни, като изключвам малкия гр. Батак. Българският фолклор заема една много голяма част от сърцето, душата и ума ми. Носи ми усещане за топлина и обич, спомен за неосквернени ценности, които родителите ми са успели да възпитат в мен.
Много обичам родния си край. Природата тук е уникална! Хората също носят своите прекрасни черти на характера, доминиращи в съзнанието на човек, израснал в малко, почти затворено общество. Обичаите, съпътстващи празниците, в Батак винаги са стояли на първо място. Цялата ни родина е с прекрасна природа, богата история и живи традиции!

Усещането да облечеш носия на повече от 100 години е неповторимо, вълнението е голямо и удоволствието от носенето й е несравнимо. Винаги бих се радвала да облека носия. Без значение какъв е поводът. "

*Фотограф: Петър Петров

Календара можете да разгледате тук: https://www.bulgarianroots.bg/bulgarian-roots-eshop

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кои са най-големите предизвикателства пред новото правителство през 2022-ра година?