Следвайте ни

Д-р Пишмишева: Вярвам, че един ден ще се върнем към нормалния живот

Наградата за принос в борбата с COVID-19 я посветих на всички, които се борят с тази инфекция, казва известната пазарджишка лекарка

viber icon

„Всяка награда е оценка за работата и ме радва. Наградата за принос в борбата с COVID-19 я посветих на всички, които се борят с тази инфекция. Грамотата ще окача в отделението, защото всеки човек има принос и е част от тази награда“, споделя началникът на Инфекциозно отделение на МБАЛ-Пазарджик д-р Мария Пишмишева, която миналата седмица беше отличена с награди  от БЛС и РК на БЛС -Пазарджик. Тя лекува болни от коронавирусна инфекция от 20 март.  При приемането на първите пациенти д-р Пишмишева заживя в отделението. Признава, че все още се страхува да не се разболее от вируса, но вярва, че един ден ще се върнем към предишния си живот. 

 

-Д-р Пишмишева, след почти осем месеца работа в условията на пандемия, доколко опознахте новия короновирус?

-Трудно ми е да отговоря – със сигурност знаем, че е коварен, че понякога е непредвидим, че убива.

-Учите  ли се в движение?

-Да,винаги. Това е нормално. Трупаме познания и опит. Опитваме се да отразяваме всичко, което виждаме. Това ще допринесе за обогатяване на клиничните прояви и опознаването на вируса и въздействието му върху човека.

-Когато приехте първите пациенти с коронавирус през месец март останахте да живеете и работите в Инфекциозно отделение. Как се взима такова решение, когато се изправяш срещу неизвестна болест?

-Нормално е, и то именно, защото не познаваш болестта, не познаваш себе си в такава ситуация, не знаеш как ще се справиш. Всички се страхувахме и още се страхуваме. И това е нормално. Изолацията при болните помогна на всички – първо да знаем, че най-напред трябва да се пазим, да се научим да се пазим, да свикваме с обгрижване на такива болни. Мисля, че от епидемиологична гледна точка това е правилно, но няма достатъчно персонал. 

-Кога Ви беше най-трудно?

-Всеки ден. От началото и до момента. И всеки ден е по-труден от предишния.

-Какво Ви дава сили в най-трудните моменти?

-Хората, с които работя. Никой не си тръгна, всички останаха и са и до момента там, в отделението. Другото е вярата, че и това ще мине и животът ще бъде същият, ще се срещаме с близките си без предварително да си мерим температурата, метафорично казано.

-Вашите пациенти казват, че винаги сте на линия и ден и нощ. Как се справяте със собствените си страхове за здравето, за да помагате на другите?

- Благодаря на пациентите за доверието към нас, това значи много за мен. Опитваме се да им помагаме и като лекари, и чисто човешки. COVID-19 е самотно заболяване – болните нямат свиждане, не виждат никого освен нас и то в защитно облекло. Не само аз съм на линия – всеки лекар, медицинска сестра и санитар са на линия. А колкото до страха – понякога трудно се преодолява, но засега всички от екипа ми се справят. Всеки намира своя начин да застане срещу страха си... Аз препрочитам Исабел Алиенде – чувствам се добре в нейния свят.

-Достатъчен ли е екипът, с който работите? На много места има недостиг на кадри. Какво е положението в ръководенето от Вас Инфекциозно отделение?

-Тежко е положението и не го казвам, за да се оплаквам, а защото навсякъде е така, а и досега не е имало такава пандемия. Специалността „Инфекциозни болести“ е пренебрегвана. Няма мотив за младите да я работят. Страхувам се да не стане след време така, че да няма инфекционисти. Иначе инфекциозни болести винаги ще има. 

И при нас има недостиг на персонал. Нямаме достатъчно хора да осигурим лекар и две сестри през нощта. Нямаме и отделен екип за болни с други инфекциозни болести.

-Какъв според Вас е начина за решаване на този проблем  по места?

-Да се включат всички в борбата с болестта.Така ще се разкрият повече легла за лечение на болни, но ще има и персонал. Няма смисъл от легла с болни хора, които няма кой да прегледа и да им каже две думи. Няма смисъл да си в болница, ако няма кой да се грижи за здравето ти. И не трябва да допускаме това – лежащо болни без грижи.

-Натрупаната  умора замени ли страха от   неизвестното?

-Не, вървят заедно. Понякога умората е с крачка напред, понякога страхът. 

-Чакат ли ни още по-тежки месеци и мислите ли, че един ден коронавирусът ще изчезне?

-Вероятно ни чакат тежки месеци, които можем да облекчим с поведението си – да се спазват противоепидемичните правила: да се имунизираме срещу грип, да се спазва дистанция, да се ходи с маски при близко присъствие на други хора, да се ограничат контактите. Трябва да пазим себе си и нашите близки и всеки трябва да пази всеки. За изчезването – не знам – вярвам, че науката ще е по-силна от вируса и ще го постави под контрол. 

-Трябва ли да се научим да живеем с този вирус?

-Да, затова са правилата, защото вирусът е тук сега. Така, че вече живеем с него. 

- Можем ли да имаме 100%  гаранция, че ако спазваме всички мерки, то никога няма да се разболеем?

-Не, но се знае, че ако се спазват  мерките, вероятността е много малка. Никой не живее в стерилна среда.

-Автор сте на много научни публикации. Да очакваме ли и такава, посветена на COVID-19?

-Живот и здраве да е ще обобщим данните. Не само аз, всички колеги ще се включат.

-28 години работите в Инфекциозно отделение на МБАЛ-Пазарджик. Имало ли е по-тежки инфекции, с които е трябвало да се преборите?

-Интересен въпрос. Мисля, че не трябва да се сравняват инфекциите. Например хеморагична треска с бъбречен синдром е тежка инфекция, умират не малка част от заболелите, но е рядка инфекция и не е заразна за други хора и медицинския персонал. Ние сме регионът с най-голям брой в последните 10 години. Кримската хеморагична треска е друга тежка инфекция, тя е опасна за персонала, който обслужва такива болни. Различно е при всяка болест. Тежки форми има всяко инфекциозно заболяване.

-Вие сте сред лекарите, които получиха награди от БЛС за принос в борбата с COVID-19, носител сте и на отличието „Лекар на годината“. Коя е най-ценната награда за вас?

-Всяка награда е оценка за работата и ме радва. Наградата за принос в борбата с COVID- 19 я посветих на всички, които се борят с тази инфекция. Грамотата ще окача в отделението, защото всеки човек има принос и е част от тази награда.

-Защо избрахте лекарската професия и мечтали ли сте си за друга като дете?

-Не помня защо я избрах. А всяко дете мечтае да стане почти всичко. От моите мечти си спомням, че исках да стана шофьор. Дори не знам кое е провокирало раждането на тази мечта. А всъщност не съм шофьор. Не мога да Ви отговоря.

-Свирите ли все още на пиано?

-Не, за съжаление, защото музиката освобождава. 

-Каква е д-р Пишмишева зад маската и без маска в живота извън болницата?

-Аз като цяло съм човек без маска – открит. Зад маската в болницата има много напрежение и страх за всеки един, с който работя. Чувствам се отговорна за тези хора. Извън болницата – обичам да си стоя у дома, да чета и препрочитам книги, да готвя, да се разхождам с кучето, но най-обичам да играя с внучката. Тежи ми, че умората и напрежението ми пречат да й се посветя, когато я виждам. 

-Променихте ли се през тези месеци?

-Да и не към добро. Станах мнителна, недоверчива, станах и по-тъжна. Може би остарявам.

-За какво ви се иска да имате повече време?

-За сън, за близките хора, имам нужда от малко безвремие, за да се възстановя.

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли новите мерки срещу коронавируса у нас?