32

Алеко Константинов и образа на бай Ганьо в съвременния живот обсъждаха в Пазарджик

Писатели, общественици, преподаватели, художници и журналисти участваха в среща - разговор, посветена на 160-годишнината от рождението на Алеко Константинов. Инициативата на БТА "Алеко днес" беше представена в пресклуба в Пазарджик от литературния историк доц. Йордан Ефтимов и доц. Георги Лозанов, директор на дирекция за знание и култура "ЛИК" .
Участниците споделиха слабоизвестни исторически факти, свързани с живота на Алеко Константинов.
Нашата цел е да приобщим към идеята хора, които са способни да прочетат отново Алеко и да ги въвлечем в говорене за него, каза доц. Ефтимов. Той добави, че в проекта на БТА ще се включи и писателят Стефан Кисьов, който е потомък на Ганьо Сомов - прототип на литературния герой на Алеко, а също така актьори и режисьори, работили върху произведения на Константинов. Пред участниците доц. Ефтимов припомни, че между Алеко Константинов и родения в Пазарджик виден български общественик Константин Величков е имало остро политическо противоборство, изразено и в текста на "Писмо от бай Ганьо до Константина Величкова“.
"С тази кампания се опитваме да установим как Алеко Константинов присъства днес в мисленето, паметта и мотивацията на хората. Не толкова исторически да се върнем към Алеко, да реконструираме неговата фигура, а по-скоро да видим какво е Алеко в главите ни днес", посочи доц. Георги Лозанов. По думите му в творчество на Алеко Константинов, особено с образа на бай Ганьо, има предупреждение към България и българите. Това са много остри, много сериозно дадени предупреждения, които едно подир друго се сбъдват, добави Лозанов. Ние сме интимизирали образа на бай Ганьо, почти сме го направили симпатичен герой, но той е зловеща фигура – от морална гледна точка, и въобще от гледна точка на развитието на българската съдба, ако тя е байганьовска, подчерта доц. Лозанов. По думите му "предупрежденията, които се съдържат в този образ, са много съществени и е много важно каква е акустиката им сега". Той акцентира върху репликата "Всички са маскари" и коментира , че "когато обявиш всички за маскари, това лишава политиката от нейната идеология , която идва от разликите между политиците". Той изтъкна, че като образ бай Ганьо е много активен участник в дебатите на днешния ден. Има герои, които излизат от текста и заживяват свой самостоятелен живот, добави още доц. Лозанов.
Писателят и дългогодишен преподавател по литература Георги Спасов посочи, че ако в някои текстове бай Баньо е улично-развлекателен, то в "Бай Ганьо прави избори" той е наистина зловещ образ. Спасов направи паралел между времето, в което Алеко живее и твори, и настоящето. В последната си книга Спасов намира съпоставка между Алеко Константинов и Райко Алексиев. По думите му в процеса на създаването ѝ е открил съвпадения както в живота, така и в творчеството им.
Преподавателят Михаил Тодоров говори за възприемането на образа на бай Ганьо от учениците и младите хора.
Учителят по философия в Езикова гимназия "Бертолт Брехт" Костадин Пампов коментира, че има какво да бъде изследвано в исторически аспект. По думите му на личността на Алеко Константинов трябва да се гледа във всичките й измерения - като човек, като творец и като общественик.
По време на срещата писателят Александър Йотов разказа за новата си книга "Из записките на буля Ганьовица". Алеко е присъствал винаги в моя живот, но никога не съм смятал, че ще напиша книга, съотнесена към емблематичния в неговото творчество герой, каза Йотов. Той обясни, че визията му за текста е била да погледне бай Ганьо през погледа на потенциална негова съпруга.
Според художника Константин Анастасов картината на Илия Бешков е най-силната метафора, свързана с Алеко и неговото творчество - да убиеш автора си. "Този Ганьо продължава да е неотлъчно в нашето време, което е ужасно и опасно", каза още творецът. В хода на срещата той нарисува няколко шаржови портрета на участниците.
Александра Кисовска, ръководител на школата за изобразително изкуство при Младежки дом - Пазарджик, сподели идеята си в къщата музей на Алеко Константинов в Свищов да бъде представена изложба с негови портрети.
Стефка Венчева, журналист и писател, говори за символиката, вградена в паметника на Алеко Константинов в парк - остров "Свобода" в Пазарджик. Тя добави, че в Държавния архив в Пазарджик се пазят смъртният акт и цялото дело във връзка с убийството на Алеко Константинов. Новата книга на Стефка Венчева е алманах за историята на гр. Пещера, като част от нея е отредена и на убийството на Алеко.
Текст и снимка: БТА

Оцени новината

Оцени новината
1/5 от 1 оценки
1/5 от 1 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
До неуважаемия изверг Пампов

До неуважаемия изверг Пампов

06.06.2023 | 15:14

Как е фелдфебелството, г-н Пампов? На всички ли свои ученици прилагате метода: "След като във вашето семейство сте решили да мрете през нощта, предната вечер имахте задължението да ми се обадите преди 8 часа. След като не го направихте, отсъствията ви остават неизвинени. И без това документите, които носите (смъртен акт и бележка от обредната служба), са фалшиви!" Е, това е Коцето Пампов - арабията!

Отговори
3 0
Ех, това Коце оперирано от съвест

Ех, това Коце оперирано от съвест

06.06.2023 | 14:47

Костадин Пампов се подиграва със смъртта на близките хора на своите ученици. През далечната 1994 г. дойде на работа в ЕГ "Бертолт Брехт" и стана класен ръководител на една от английските паралелки, тъй като госпожата титуляр излезе в майчинство. Още в началото личеше огромната разлика между него и дългогодишните учители в гимназията - липсваше му класата им. През 1995 г. аз и моето семейство преживяхме огромен кошмар, който и до днес на тези, които сме живи, ни е трудно да преодолеем - леля ми имаше онкологично заболяване, което започна да прогресира некотролируемо от месец февруари. Трябва да отбележа, че тя е човекът, който ни помагаше в отглеждането ни, тъй като през предишните години майка ми също беше сериозно болна на легло. През това време леля се грижеше за нас неотлъчно и опората ѝ ми помогна да не се отклонявам от плановете си и да кандидатствам в езикова гимназия в друг град, където бях приета с пълна шестица по математика и също отличен успех по български език. През въпросната 1995 г. бях в 10-ти клас, като до този момент поддържах с лекота пълен отличен успех, не съм бягала от часовете (за оправданите отсъствия винаги съм представяла напълно валиден документ, било то медицинска бележка или друг вид) и според други учители определено имах талант по преподаваните от тях предмети, което беше доказано и от последващото ми развитие, но няма да навлизам в подробности. Споменавам това, само защото с нищо не съм дала повод на г-н Пампов за отношението и поведението му. В края на месец април същата година г-н Пампов издаде заповед родителите на учениците, на им които предстоеше да отсъстват, да го информират предния ден на домашния му телефон. Не става ясно, как да бъде изпълнено това изискване, ако някой се почувства зле през нощта или сутринта. Леля ми почина в следствие на развилите се метастази в черния ѝ дроб в ранните часове в понеделник, 15 май 1995 г., като тогава беше едва на 52 години. Бях се прибрала в моя град вечерта на 12 май, петък, а съботата и неделята посещавах с вуйчо ми и баща ми по няколко пъти леля ми в болницата и майка ми, която я придружаваше и полагаше грижи за нея там през последните 2 седмици, през които почти не беше спала и постоянно плачеше. Въпреки състоянието на всички от семейството ни, аз бях окуражена да отида на училище на 15 май и си закупих билет в неделя следобед за автобуса в 6 часа в понеделник, за да стигна за първия учебен час, започващ в 7.30. Уви, през същата злополучна нощ майка ми се обади по телефона и съобщи за това, което се очакваше да се случи. Баща ми остана да се грижи за 8-годишния ми брат, а аз тръгнах пеша с вуйчо ми между един и два часа през нощта, независимо от нежеланието му да го придружа, за болницата, която се намира извън града. Вероятно повечето от четящите, с изключение на г-н Пампов, знаят какво следва след това – организиране на транспорт до дома ѝ, което не беше лесна задача в тези часове, организиране на погребение за млад, обичан от нас човек, за когото дори и времето скърбеше - от 12 до 15 май валяха дъждове, придружавани от силни ураганни ветрове и гъсти облаци. Погребението беше във вторник. Независимо от това, аз се върнах на училище в сряда, където ме посрещнаха мои съученици, но никой от тях не ме попита за причината за отсъствието ми, а побързаха да ми съобщят, че г-н Пампов е бил много ядосан, защото не сме му се обадили, че ще отсъствам. Но това не беше всичко. Подходиха към мен със сарказъм, защото според въпросния ни класен ръководител ги беше настроил срещу мен, твърдейки, че „съм ходила на море, а за училището не ме е грижа”, а другият вариант бил „че се възползвам от времето за подготовка за предстояща сериозна класна работа, докато другите го правят, ходейки на училище”. Реших, че не дължа обяснения на никого. Когато дойде време за часа, воден от г-н Пампов, излязох да го чакам на коридора в междучасието, за да му обясня на четири очи с бележката от погребалната служба, която трябваше да служи за извинение на отсъствията ми за предишните два дни, копие от смъртния акт, бележка от майка ми, че починалото лице действително е нейна сестра (за този срок удостоверение за роднински връзки ни беше невъзможно да извадим от общината предвид обстоятелствата), както и неизползвания билет за автобуса в понеделник. Предпочитах да бъде лично, защото имах усещането, че се разплача, ако го направя пред всички. Появявайки се, г-н Пампов ме изгледа злобно. Казах му, че искам да ми обясня за отсъствията ми, но ми отговори с още по-голяма злоба: „Ще стане дума и за това.” Да, стана, но на мен не ми беше дадена възможност да говоря. тирадата на Пампов се състоя не на четири очи, а след като започна часът, пред целия клас, половината от който се кикотеше неудържимо, подстрекаван от така наречения класен ръководител. Той мина покрай моя чин, разгледа с периферното си зрение документите, които бях подготвила, и отсече, че били фалшиви. Тирадата на Пампов се състоя не на четири очи, а след като започна часът, пред целия клас, половината от който се кикотеше неудържимо, подстрекаван от така наречения класен ръководител. Той мина покрай моя чин, разгледа с периферното си зрение документите, които бях подготвила, и отсече, че били фалшиви.Беше изнесен един безсмислен монолог, че съм правила каквото си искам, не съм спазвала изричното му изискване и ми беше казано, че моята бележка няма да я вземе, защото е „фалшива”, независимо откъде е издадена или който я е написал – след като никой от родителите ми не се е обадил, значи е фалшива и точка. Въпросът е кой да Ви се обади, г-н Пампов? Вие и Вашето его ли сте приоритетът в такъв момент или агонизиращият в неописуемо състояние човек? Редно ли е да искате от майка ми да предвиди точно часа, в който ще се спомине леля ми, за да спази заповедта Ви и чевръсто да дотърчи вкъщи от болницата след две безсънни седмици, за да Ви се обади, че на следващия ден ще отсъствам от училище? (Не, нямаше мобилни телефони. Годината все пак е 1995.) По това време живеех сама на квартира в гр. Пазарджик и през предходните месеци ми беше изключително трудно да приема факта, че губим ценен за нас човек. Аз самата боледувах и изпадах в ступор от предстоящите неизбежни събития, предизвикани от необратим процес. Така за периода от февруари до април 1995 г. бях натрупала около 70 извинени отсъствия, но според тогавашния училищен правилник проблем възниква, ако се доближават до 150. За отсъствията ми бях представила редовни медицински бележки и написани от баща ми с невъзможен за имитиране калиграфски почерк бележки за отсъствия поради семейни причини, но за тези документи господинът също насмешливо намекваше, че са фалшиви. Ами, да се беше поинтересувал какъв е случаят, след като е решил да си играе на класен ръководител. Въпреки че на мен и моето семейство нямаше да ни е никак приятно да ни се рови с махленски хъс, търсейки сензация (или по-подходящ тук е турцизмът „сеир”) в страданията ни, защото съчувствие или пък готовност да окаже някаква помощ са му напълно непознати.

Отговори
3 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?