32

70-годишен юбилей отбеляза писателят-сатирик Александър Йотов

70-годишен юбилей отбеляза писателят сатирик Александър Йотов. Зала „Перото“ в Регионална библиотека „Н.Фурнаджиев“ бе препълнена от негови приятели и почитатели, дошли да уважат юбиляря и премиерата на най-новата му книга-„Из записките на буля Ганьовица“. Александър Йотов е роден на 12 май в с. Мирянци, Пазарджишко. Той е писател, хуморист, автор на 15 книги, предимно с фейлетони, епиграми, хумор и сатира. Дълги години е бил преподавател по български език и литература. Има ярко присъствие в културния и обществения живот в Пазарджик. Съпътстваща изложба е подредена във фоайето на библиотеката, карикатурите по епиграми от „Орисия“ на Александър Йотов са нарисувани от големия панагюрски художник – Стайо Гарноев. „Вашето писателско перо на хуморист-сатирик и гражданска позиция са пример за поколения напред. Със създадените от Вашия неоспорим талант произведения Вие заемате достойно място във фонда на нашата библиотека!“, каза в поздравителния адрес до Александър Йотов директорът на библиотеката Лъчезар Риков. „ Писателят бе представен от литературния критик Никола Иванов, който каза, че „когато говорим за автор, който надраства като художествени възможности местното и регионалното, трябва да кажем и няколко думи за предходниците. Хуморът в Пазарджик и Пазарджишко е свързан с имената на Райко Алексиев, Стефан Чавдаров–Чафа, поетът Георги Спасов и Милош Зяпков. Всички те са сред националните ни творци в жанра на хумора и сатирата. Така че Александър Йотов безспорно е техен достоен наследник.Александър Йотов е утвърдено име на хуморист не само в Пазарджик и областта. Той има доста публикации във в. ”Стършел” и в други авторитетни литературни трибуни. Превеждан е за „Крокодил” и в някои издания извън България. Без колебание ще кажа, че в момента той е най-откроеният хуморист и сатирик от пазарджишкия край.Проследявайки внимателно фейлетоните и хумористичните и сатирични разкази на Йотов ще открием една много съществена тяхна особеност – те са лаконични и кратки. Открояват способността на този автор да открие характерното и да изрази важното по синтезиран начин. Ал. Йотов не разводнява като автор творбите си, не разхищава думите, посланията му са убедителни в художествен смисъл. Не влачи от девет дерета вода заради нищоказване. Творбите му са съдържателни и умело изградени. Иначе е пълно със сиви, безцветни, безсмислени и безнадеждни хумористични и сатирични четива, с които ни заливат „хумористи” и „сатирици” не само от нашия Пазарджишки край. До такава степен „блестят” със своята безпомощност, че даже да те гъделичкат физически, не можеш да се засмееш.Сашо Йотов публикуваше предимно фейлетони и хумористично-сатирични разкази. Към поетичните форми, главно на двустишията, четиристишията, епиграмата и сатирично-хумористичното стихотворение той се насочи през последните години. Очевидно е усетил немалките художествени възможности чрез тях да изразява своите несъгласия със ставащото около нас.
Една от най-силните страни на Ал. Йотов е способността му да се самоиронизира и самоосмива, което говори не само за вътрешна духовна свобода, но е и признак за сила на духа. Дори със самото заглавие на една от книгите – „На мушка с римушка” – той постига търсения ефект. То носи нюанс на подценяване, че, видите ли, това са „римушки”, т.е несериозни и незначителни игрички на думи, но в същото време те вземат „на мушка”, т.е. отнасят се до сериозни и важни неща от нашия живот и съвсем не са безобидни“, каза при представянето литературният критик Никола Иванов. За писателя добри думи казаха и Николай Табаков, редактор на последната книга на Александър Йотов „Из записките на буля Ганьовица“, и Стайо Гарноев, който отново е художник и на последното издание на автора. Изказвания направиха и Костадин Пампов и Продрум Димов. На края на срещата авторът представи пред многобройната публика част от своите творби и сподели спомени и емоционални преживявания, свързани с написването на творбите.

*Регионална библиотека „Н.Фурнаджиев“

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
4 коментара
То е ясно,

То е ясно,

10.09.2023 | 16:50

Не е имало кой да възпита селяндурина от Черногорово, Костадинкурлянчо Пампорчов, че определени граници не могат да бъдат преминавани, в следствие на което отвратителната гняс прави каквото си поиска без чувство за безнаказаност. Не парадирай с познанства с професори и истински писатели, за разлика от теб. Стойността си на скъсан селски цървуляк няма да повишиш, като се домогваш до хората с истински принос към обществото. И в Чергогорово не те искат.

Отговори
1 0
Бах, бах, бах (така възклицават иранците)

Бах, бах, бах (така възклицават иранците)

07.06.2023 | 09:53

Не могат да се отрекат приликите, макар и малко, между фарси и български. Та, бах, бах, бах, Коцито завел жена си на обществена проява след 50 години. И то щото подочул какво е мнението на хората относно обичайното му поведение и отношение спрямо нея. Смешник.

Отговори
2 0
Неуважаеми ми Пампов, не се правете на това, което категорично не сте!

Неуважаеми ми Пампов, не се правете на това, което категорично не сте!

06.06.2023 | 15:06

Как е фелдфебелството, г-н Пампов? На всички ли свои ученици прилагате метода: "След като във вашето семейство сте решили да мрете през нощта, предната вечер имахте задължението да ми се обадите преди 8 часа. След като не го направихте, отсъствията ви остават неизвинени. И без това документите, които носите (смъртен акт и бележка от обредната служба), са фалшиви!" Е, това е Коцето Пампов - арабията!

Отговори
4 0
Пак ли тоз Коце - на всяка манджа мерудия?!?

Пак ли тоз Коце - на всяка манджа мерудия?!?

06.06.2023 | 14:38

Костадин Пампов се подиграва със смъртта на близките хора на своите ученици. През далечната 1994 г. дойде на работа в ЕГ "Бертолт Брехт" и стана класен ръководител на една от английските паралелки, тъй като госпожата титуляр излезе в майчинство. Още в началото личеше огромната разлика между него и дългогодишните учители в гимназията - липсваше му класата им. През 1995 г. аз и моето семейство преживяхме огромен кошмар, който и до днес на тези, които сме живи, ни е трудно да преодолеем - леля ми имаше онкологично заболяване, което започна да прогресира некотролируемо от месец февруари. Трябва да отбележа, че тя е човекът, който ни помагаше в отглеждането ни, тъй като през предишните години майка ми също беше сериозно болна на легло. През това време леля се грижеше за нас неотлъчно и опората ѝ ми помогна да не се отклонявам от плановете си и да кандидатствам в езикова гимназия в друг град, където бях приета с пълна шестица по математика и също отличен успех по български език. През въпросната 1995 г. бях в 10-ти клас, като до този момент поддържах с лекота пълен отличен успех, не съм бягала от часовете (за оправданите отсъствия винаги съм представяла напълно валиден документ, било то медицинска бележка или друг вид) и според други учители определено имах талант по преподаваните от тях предмети, което беше доказано и от последващото ми развитие, но няма да навлизам в подробности. Споменавам това, само защото с нищо не съм дала повод на г-н Пампов за отношението и поведението му. В края на месец април същата година г-н Пампов издаде заповед родителите на учениците, на им които предстоеше да отсъстват, да го информират предния ден на домашния му телефон. Не става ясно, как да бъде изпълнено това изискване, ако някой се почувства зле през нощта или сутринта. Леля ми почина в следствие на развилите се метастази в черния ѝ дроб в ранните часове в понеделник, 15 май 1995 г., като тогава беше едва на 52 години. Бях се прибрала в моя град вечерта на 12 май, петък, а съботата и неделята посещавах с вуйчо ми и баща ми по няколко пъти леля ми в болницата и майка ми, която я придружаваше и полагаше грижи за нея там през последните 2 седмици, през които почти не беше спала и постоянно плачеше. Въпреки състоянието на всички от семейството ни, аз бях окуражена да отида на училище на 15 май и си закупих билет в неделя следобед за автобуса в 6 часа в понеделник, за да стигна за първия учебен час, започващ в 7.30. Уви, през същата злополучна нощ майка ми се обади по телефона и съобщи за това, което се очакваше да се случи. Баща ми остана да се грижи за 8-годишния ми брат, а аз тръгнах пеша с вуйчо ми между един и два часа през нощта, независимо от нежеланието му да го придружа, за болницата, която се намира извън града. Вероятно повечето от четящите, с изключение на г-н Пампов, знаят какво следва след това – организиране на транспорт до дома ѝ, което не беше лесна задача в тези часове, организиране на погребение за млад, обичан от нас човек, за когото дори и времето скърбеше - от 12 до 15 май валяха дъждове, придружавани от силни ураганни ветрове и гъсти облаци. Погребението беше във вторник. Независимо от това, аз се върнах на училище в сряда, където ме посрещнаха мои съученици, но никой от тях не ме попита за причината за отсъствието ми, а побързаха да ми съобщят, че г-н Пампов е бил много ядосан, защото не сме му се обадили, че ще отсъствам. Но това не беше всичко. Подходиха към мен със сарказъм, защото според въпросния ни класен ръководител ги беше настроил срещу мен, твърдейки, че „съм ходила на море, а за училището не ме е грижа”, а другият вариант бил „че се възползвам от времето за подготовка за предстояща сериозна класна работа, докато другите го правят, ходейки на училище”. Реших, че не дължа обяснения на никого. Когато дойде време за часа, воден от г-н Пампов, излязох да го чакам на коридора в междучасието, за да му обясня на четири очи с бележката от погребалната служба, която трябваше да служи за извинение на отсъствията ми за предишните два дни, копие от смъртния акт, бележка от майка ми, че починалото лице действително е нейна сестра (за този срок удостоверение за роднински връзки ни беше невъзможно да извадим от общината предвид обстоятелствата), както и неизползвания билет за автобуса в понеделник. Предпочитах да бъде лично, защото имах усещането, че се разплача, ако го направя пред всички. Появявайки се, г-н Пампов ме изгледа злобно. Казах му, че искам да ми обясня за отсъствията ми, но ми отговори с още по-голяма злоба: „Ще стане дума и за това.” Да, стана, но на мен не ми беше дадена възможност да говоря. тирадата на Пампов се състоя не на четири очи, а след като започна часът, пред целия клас, половината от който се кикотеше неудържимо, подстрекаван от така наречения класен ръководител. Той мина покрай моя чин, разгледа с периферното си зрение документите, които бях подготвила, и отсече, че били фалшиви. Тирадата на Пампов се състоя не на четири очи, а след като започна часът, пред целия клас, половината от който се кикотеше неудържимо, подстрекаван от така наречения класен ръководител. Той мина покрай моя чин, разгледа с периферното си зрение документите, които бях подготвила, и отсече, че били фалшиви.Беше изнесен един безсмислен монолог, че съм правила каквото си искам, не съм спазвала изричното му изискване и ми беше казано, че моята бележка няма да я вземе, защото е „фалшива”, независимо откъде е издадена или който я е написал – след като никой от родителите ми не се е обадил, значи е фалшива и точка. Въпросът е кой да Ви се обади, г-н Пампов? Вие и Вашето его ли сте приоритетът в такъв момент или агонизиращият в неописуемо състояние човек? Редно ли е да искате от майка ми да предвиди точно часа, в който ще се спомине леля ми, за да спази заповедта Ви и чевръсто да дотърчи вкъщи от болницата след две безсънни седмици, за да Ви се обади, че на следващия ден ще отсъствам от училище? (Не, нямаше мобилни телефони. Годината все пак е 1995.) По това време живеех сама на квартира в гр. Пазарджик и през предходните месеци ми беше изключително трудно да приема факта, че губим ценен за нас човек. Аз самата боледувах и изпадах в ступор от предстоящите неизбежни събития, предизвикани от необратим процес. Така за периода от февруари до април 1995 г. бях натрупала около 70 извинени отсъствия, но според тогавашния училищен правилник проблем възниква, ако се доближават до 150. За отсъствията ми бях представила редовни медицински бележки и написани от баща ми с невъзможен за имитиране калиграфски почерк бележки за отсъствия поради семейни причини, но за тези документи господинът също насмешливо намекваше, че са фалшиви. Ами, да се беше поинтересувал какъв е случаят, след като е решил да си играе на класен ръководител. Въпреки че на мен и моето семейство нямаше да ни е никак приятно да ни се рови с махленски хъс, търсейки сензация (или по-подходящ тук е турцизмът „сеир”) в страданията ни, защото съчувствие или пък готовност да окаже някаква помощ са му напълно непознати.

Отговори
2 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?