14 януари 1878-ма е съдбовна за града ни дата

Днешният 14 януари е една от най-важните в историята на града ни дати. На този ден през 1878 година Пазарджик е освободен от турско робство. Водеща роля за успешната военна операция има западният руски отряд под командата на генерал Йосиф Владимирович Гурко /1828- 1901 г./, който успява да се справи с 50-хилядната противникова войска под командата на Сюлейман паша.

Генерал Гурко планирал в началото на януари да обкръжи турците, да освободи града и плени всички османски войски по левия бряг на река Марица. Разбитите турски войски отстъпвали панически, но по заповед на Сюлейман паша, решили да дадат отпор на руските части. Започнали палежи, грабителства, насилия и опустошения на селища.

Победният ход на руската армия по време на Руско-Турската война достига Пазарджик на 2 януари 1878 година (14 януари по новия календар). Преди влизането на войските на ген Гурко в града върлува башибозук и черкези. Кореспонденцията на Дик дьо Лонле е показателен:" Черкезите и башибозуците бяха свършили така добросъвестно своята задача и този град от двадесет хиляди жители, наполовина българи, наполовина мохамедани, повече от хиляда къщи и толкова магазини /дюкяни/ беше опожарен... От обществените лостройки не беще останало почти нищо. Конакът, великолепно здание, завършен едва преди три месеца, беще запален с газ и сред разрушените стени се виждаха всички нюанси на кафявия и червеникав цвят, който приличаше на руините на Тюилери и в който се държеше още прав циферблата на часовниковата кула, който беше спрял на единадесет часа по турски /по наше време пет часа преди нощта/, отбелязвайки прецизно момента, когато пламъка е достигнал тази част на сградата...

...Тъжен спектакъл ме очакваше при вида на големия пазар. Той не представляваше нищо повече от една разрушена купчина, обхваната още от пламъците на огъня. Ние вървим сред още горящи въглени, преминавайки през полуобгорели отломки: дъски, дървета, греди, части от миндери, парчета от глинени паници, разбити стъкла...

...Татар Пазарджик е прекъснал търговията с всякакъв вид храни..."

За свободата на България от нашият край участие взимат множество граждани.

В редовете на опълчението се сражават повече от 80 пламенни родолюбци от Пазарджишкия край. Тридесет и пет души от тях са от Пазарджик и селищата на общината, тридесет и един са от Панагюрско, осем  от Брацигово, трима - от Батак, трима - от с. Розово, двама - от Пещера, един - от с. Ветрен.

В първа опълченска дружина с командир българина подполковник Константин Кесяков, взела участие в боевете при Стара Загора, на Шипка на връх Зелено дърво и Шейново се сражават шестнадесет души от нашия край. Двама от тях, Стоян Николов и Васил Стоянов от Панагюрище, загиват в боя при Стара Загора. За проявена храброст орден получава Цвятко Иванов Тренчов от с. Баня, Панагюрско, а в чин ефрейтор са произведени Павел Табаков и Тодор Калоянов от Панагюрище.

Във Втора опълченска дружина с командир майор Константин Куртянов, участвала в сраженията при Стара Загора, превала Шипка и укрепения пункт Шипка-Шейново, броят на опълченците от Пазарджишко е осемнадесет. В боя при Стара Загора е убит Иван Стоянов от Пазарджик, а в боя при Шипка  Константин Ангелов Драгов от Брацигово. С орден за храброст е удостоен Благой Георгиев от с. Виноградец. В чин ефрейтор са произведени Благой Георгиев и пазарджиклиите Аргир Георгиев, Антон Иванов Мумджиев и Георги Таев.

В Трета опълченска дружина с командир подполковник п.п. Калитин, а след неговата смърт майор Константин Чиляев, на която е поверено Самарското знаме, от Пазарджишко участват дванадесет души. Седем от тях -Иван Куртов. Христо Ружеков, Филип Узунов, Иван Фандьков и Марин Табаков от Панагюрище и Ангел Димитров и Михаил Ангелов от Пазарджик са удостоени с ордени за храброст. В чин унтерофицер е произведен Иван Куртов.

В Четвьрта опълченска дружина с командир Петър Редкин, участввала в боевете при Шипка-Шейново и с. Тича в близост до Котел, опълченците от Пазарджишко са  осем. С ордени за храброст са удостоени Лука Николов Горчев от Панагюрищеи Димитър Златанов от с. Розово.

В Пета дружина с командир Павел Попов взела участие в почти всички сражения, опълченците от Пазарджишкия край са единадесет. В боевете на връх Шипка загива Козма Петров от Пазарджик.

В Шеста дружина с командир подполковник Петър Беляев, са включени 12 опълченци от нашия край. С орден за храброст са удостоени Янко Филипов и Георги Коджабашев от Панагюрище.

(Текстът е подбран от в. "130 години от освобождението на Пазарджик" издание на Регионалния исторически музей в Пазарджик).

Турците напускат завинаги Пазарджик, оставяйки след себе си един полуразрушен град, недоимък и глад сред населението.

На 20 януари 1878 г. по нареждане на руския комендант се провеждат избори чрез тайно гласоподаване за временна градска управа. Първи временен кмет на Пазарджик и почетен гражданин на града е Ованес Соваджъян. За председател е избран местният учител Иван Чунчев. Константин Величков става председател на административния съвет. В града е уреден руско-български клуб, който се занимава с просветна дейност.

Според административното устройство на Източна Румелия, Пазарджик е център на департамент (област). Той включва в границите си околиите Пазарджишка, Панагюрска, Пещерска и Ихтиманска. Начело на департамента стои префект. Първия префект на Татарпазарджишкия департамент е Георги Бинев от Стара Загора, виден възрожденски деец и революционер, един от най-просветените българи по това време.

На 7 октомври 1879 г. са проведени първите избори за депутати в Областното събрание. С голям ентусиазъм са избрани Константин Величков, Яков Матакиев, свещеник Георги Тилев и др. От този момент започва политическата дейност на най-бележития гражданин на Пазарджик – Константин Величков.

И след Освобождението Пазарджик си остава град на ориза, виното, конопа, тютюна и зеленчуковите градини. Плодородните чалтъшки земи в поречието на р. Марица и Тополница, някога притежание на турски чифликчии, стават собственост на богати пазарджиклии.

Вижте и кратък филм, посветен на опълченците от Пазарджишкия край. Подготвен е от Регионалния исторически музей по повод 139-годишнината от освобождаването на Пазарджик.

Източници - http://pzhistory.info и https://bg.wikipedia.org 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?