Селски кметове сложиха Тодор Живков в малкия си джоб

Преамбюл

Селски управници държат рекордите за оцеляване във властта с по 4 десетилетия на поста. Тази есен най-много са кметовете, които се борят за трети или четвърти мандат, но има и такива, които ще търсят одобрението на съселяните си за осми пореден път

За многомандатниците кметуването се е превърнало в професия. То обаче е и отговорност. Обясняват дълголетието на постовете с отдадеността си на своите родни места. Някои управляват от зрелия социализъм до днес и печелят изборите на конвейер независимо кой е силният на деня на жълтите павета в столицата. Твърдят, че за успеха не е важно коя партия стои до теб, а какво си направил, какви проблеми си решил на местните хора. Има и други многомандатници, които управляват села и паланки само защото няма кой да се хване с тази работа. Трети пък не са особено успешни, но се задържат години наред във властта с простото правило

"може нищо да не правя, но на никого не преча". 

В тази група със сигурност не е абсолютният рекордьор Делчо Митев - най- дългогодишният кмет в България. Той управлява хасковското село Брягово вече 43 г., а се готви и на нов мандат. Надминах Тодор Живков, но още имам какво да дам, казва Митев. 

Зад бюрото в селското кметство е от 13 декември 1976 г. Поел юздите в Брягово малко след като излязъл от казармата. В нея влязъл по-късно от наборите си заради заболяване. Оправил се и щом отбил службата, взел че станал кмет. Бил много млад. Дете на антифашисти, имал малко опит в Комсомола. Бил секретар в съседното село Динево. По онова време длъжността била платена. Демокрацията го сварва като професионален управник. С промените дошли и реалните избори, а това е голямата сила на Митев. Той печели доверието на съселяните си мандат след мандат. Има свое верую са успеха - нарича нещата с истинските им имена, казва какво не може да направи и не увърта. Винаги обаче е отзивчив и учтив с хората.

В селото кметът е всичко и хората идват при него за щяло и нещяло. Свикнал съм, трябва да се уважаваме, допълва той. По време на дългогодишното си кметуване видял какво ли не. Веднъж дори жена родила в съседната стая, където имало лекарски кабинет. И днес има, но лекар в него липсва, и това е болката на хората в Брягово. Другата е водата - тече черна като катран заради много манган в нея, казва кметът. Това са нещата, с които не могъл да се справи, защото не зависят от него.

Престъпност тук обаче нямаме, хвали се кметът. Видеонаблюдението в селото е от години. Първо било към мрежата на кабелния оператор, от 2 г. камери има на възлови места. Не са много кражбите, всичко се вижда. Достатъчно е да кажеш на злосторника какво си видял, обяснява кметът.

В селото има 560 постоянни жители и още 190 с настоящ адрес  в него.

Как се печелят избори ли? С мерак,

казва още Митев.

Близо до него по управленски опит е кметът на Кръстевич Румен Айвазов. Селото се намира в подножието на Средна гора. То е най-западната част на Пловдивска област, административно е към община Хисаря, макар да е само на десетина километра от Стрелча. За пръв път Айвазов седнал в управленския кабинет в началото на 80-те години на миналия век и с няколко прекъсвания управлява Кръстевич и днес. Макар да няма много с какво да се похвали в управлението, Айвазов е без конкуренция и на предстоящия вот. Някои хора го харесват, други казват, че за всичките близо 40 години и един пирон не е забил в селото. Отчитат като свършено спирката на центъра. И това лятото дворовете горят от безводието, вече втори месец местните се къпят по график. Опонентите на Айвазов се надяват в изборите другия месец най-после да се яви друг, по-млади и енергичен кандидат. Не могат да си спомнят от коя партия е управникът им. 

Родопите също имат своя рекордьор.

Повелителят на властта

тук е кметът на смолянското село Търън Явор Говедаров. Вече е на 71 години и не помни кога за пръв път е влязъл в кабинета. В администрацията е от 44 години, от които 34 е кмет.

Говедаров е един от най-популярните авджии в района. Шеф на местната ловна дружинка. Известен е с чувството си за хумор и нестандартни решения.

Преди време пръв въведе "седналия полицай". Мъж от временната заетост седеше на стол със светлоотразителна жилетка и палка в ръка на главния път Смолян - Мадан, който минава през центъра на селото. Така стряскаше шофьорите и те спазваха ограничението за населено място.

Говедаров се прочу и с ладата си, на която бе закачил трикольор, и така обикаляше района. Кметът е известен и с остроумните си лафове. Миналата година той бе удостоен с почетната „Значка на Смолян”.

Казва, че вече не помни колко пъти се е явявал на избори и не брои мандатите.

"Започнах като кмет, когато закриха малките общини и ги обединиха в голяма с указ на ЦК на БКП. Целият ми трудов стаж е изцяло в системата на управата в общината. От 25 януари 1975 г. съм започнал като секретар на община Търън. В периода 1979-1981 г. бях кмет на село Селище, а след това и на Търън. Сигурно сме един-двама с такъв стаж в страната. През годините на избори съм имал от двама до петима конкуренти, но винаги са ме избирали на първи тур с над 70-80%", казва Говедаров.

Според него хората го избират, защото защитава техните интереси.

"Не ги деля на мои и твои и нямам почивен ден, винаги ми е отворена вратата и по лични, и по служебни въпроси. Съдействам им пред институции, за болници, за лекари. Когато отговаря на техните интереси, кметът не работи само за себе - гласуват пак за него, иначе не биха го избирали пак и пак. Хората не гледат толкова дали има партия зад тебе на местни избори, той е по-скоро личностен вот. А партията носи и активи, но и пасиви. Аз съм бил кандидат от много партии, но хората гласуват за човека", казва Говедаров. 

И още мисли дали да отстъпи поста, или да продължи да управлява Търън. 

 


 

 

 

 


 

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Ще има ли ротация на кабинета или отиваме на избори?