46

От Ангел войвода до мюсюлманин даряват и строят храма "Св. Георги" в Драгойново

 Оля Ал-Ахмед

Навръх Гергьовден бях поканена от отец Станимир за храмовия празник на църквата „Св. Георги“ в Драгойново. Селото е на 17 км южно от Първомай, а пътят към него е приказно живописен.  Нивите вече са засяти, реките са пълноводни, а стадата са плъзнали по зеления килим наоколо. Връх Драгойна пък е най-добрият ориентир.

Селото е заселено към 1790 година, а до 1906 година носи името Козлук. В ранното средновековие селището се е превърнало в крепост като тези в Плиска и Преслав. Според учените за първи път в околностите на Драгойново са открити доказателства за съществуването през X век на култура, в която мирно са съжителствали българи и ромеи. В района са намерени уникални скални двуезични надписи. Най-големият от тях е от 17 реда, в който част от думите и буквите са от гръцката азбука, а другите са изписани на кирилица. Откритията накланят везните към твърдението, че границите на Първото българско царство с Византия не са били до Стара планина, а са стигали до северните склонове на Родопите. 

На връх Драгойна е разкрит голям тракийски градски център. Открити са останките на светилище, което е може би прочутият храм на Дионисий. При новите разкопки в местността Хисаря са разкрити част от стените на голяма християнска църква с останки от дебела вътрешна и външна мазилка, богато украсена със стенописи. При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са станали доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Драгойново е прочуто със своите хайдути. От тук са родом известния Ангел войвода, действал през средата на 19 век., неговия байрактар Кьосе Кольо, Стоян Точката – Точка войвода, Дели Петър и Паун Везирев,

Селото се слави и със своите археологически находки. Тракийското светилище на връх Драгойна е разкрито през есента на 2004 г. В района се намират 49 надгробни тракийски могили; от тях 47 са разкопани от иманяри. Една могила е проучена от археолози от Пловдив. Открити са иманярски тунел и колела от антична колесница. 

На 29 юни е съборът на селото, когато се вихрят хора, песни и танци, вкусни гозби. Голямата гордост на Драгойново обаче е местният храм "Св. Георги", за който се носят много легенди. Първият селски свещеник Никола Константинов е инициатор за откриването на килийно училище през 1824 година. Отец Никола учил преди това богословие в Зографския манастир. Там бил въведен в сввещенически сан. В манастира се запознал и през цялото време дружил с монах Захарий, буден ученолюбив духовник, преподавател в килийните училища на манастира по български и гръцки език.

Към 1810 г. отец Никола се върнал от Зографския манастир и станал свещеник в родното си село. Богослужението и църковните треби извършвал на църковнославянски език в две малки стаички, построени в западния край на църковния двор. Сетне отчето се оженил и му се родили две момчета. Когато станали 15-годишни, бащата решил да им търси учител. Но къде по това време можело да се намери учител?

През 1824 г. по време на съборния празник (19 октомври) поп Никола отишъл на поклонение в Рилския манастир. Там случайно срещнал своя стар приятел монах Захарий от Зографския манастир. Склонил го да дойде в Козлук и да стане учител на синовете му. Така в къщата на отец Никола се открило първото килийно училище с две отделения – едното за изучаване на българския език –писмо и четиво, а другото – на гръцки език. Едната група учела преди пладне, а другата – след пладне. Освен на писане и смятане, монах Захарий учил своите не много млади ученици и на история на България. Това били най-интересната част от обучението за местните. Килийното училище просъществувало само 3 години, но то блеснало като светъл лъч на българското възраждане, пробудило националното съзнание на местното население.

След закриване на килийното училище отец Никола изпратил сина си Симеон да учи богословие в Рилския манастир, а Константин – гръцка семинария в Бачковския манастир. След като завършили богословските си науки, ръкоположени в свещенически сан, двамата братя се завърнали в Козлук. Тук в продължение на 20 години те учителствали и служили едновременно като свещеници, Симеон – на български, а Константин – на гръцки език.

За постройката на бъдещата църква бил определен хармана на Паун Везирев, намиращ се в центъра на селото. Бил създаден инициативен комитет, начело със стария поп Никола. 

След смъртта му през 1850 г., инициативата за построяване на новата църква се възродила отново от няколко родолюбиви козлучени, начело с отец Симеон. Начинанието било подкрепено от Паун Везирев, авторитетен и състоятелен родолюбец, кмета на селото Мильо Запрянов, и още петима други будни селяни, възпитаници на килийното училище, по това време ятаци на Ангел войвода.

Парите за строежа обаче не достигали. Затова се образували няколко комисии, които тръгнали от къща на къща да молят пари за бъдещия храм, а други отишли по села и манастири да търсят подкрепа. През есента на същата година от Цариград се завърнал и Паун Везирев, отишъл нарочно да издейства разрешително за строеж.

Кметът Мильо Запрянов повел към Станимака (Асеновград) и Чепеларе цял керван от волски коли и докарал греди, дъски, керемиди, вар и други строителни материали, които струпал в църковния двор. Освен това кметът намерил в Устово и ангажирал известния майстор-зидар Уста Мильо.

През лятото на 1853 г. новата църква "Свети Георги" вече дори била изографисана от Динко Зограф и зографи от Одринската школа.

На пода в църквата е вградена бяла мраморна плоча с изображение на познатия от герба на Византия и царска Русия двуглав орел. 

Бабите и до днес му казват „Белия камень“, върху него не се стъпва, само се кланят 

Когато всичко било готово, майсторите били поканени на гощавка от Паун Везирев и кмета Мильо Запрянов. Тук дошъл и Ангел войвода. Паун Везирев и Ангел войвода бръкнали в поясите си и изплатили сметката на майсторите. След това заръчали на зографите преди да си отидат да изпишат по стените на църквата имената на всички дарители – богати и бедни, които с труд или дарение са помогнали за строежа. Тогава на мраморна плоча, поставена в средата на църквата, и над гевгирения решетъчен каменен вход откъм запад била издълбана с длето годината "1853", а по стените били изписани имената на всички дарители и строители, запазени и до днес.

Ангел войвода дал пари, с които да се закупят кандила и два полилея с кристални висулки. Когато полилеите били донесени една съботна вечер, той заръчал да отворят църквата, да запалят кандилата и да го чакат. Привечер войводата пристигнал заедно с цялата дружина. По даден знак хайдутите свалили калпаци и влезли в църквата. Войводата вървял напред. Той се покачил на нарочно поставената по средата стълба и сам закачил под големия купол двата полилея. В това време църквата ехтяла от хвалебствени песнопения за здравето на Ангел войвода и на цялата му дружина.

Следващата година (1854) на Гергьовден станало освещаването на новата църква. По случай тържеството от близки села, колиби и градища, поканени нарочно, надошли много гости и поклонници. Пристигнали и духовни лица, епископи, свещеници и архимандрити от Пловдив, Хасково и Стара Загора, от близки и далечни манастири. По това време на църквата били подарени и много оригинални икони, шедьоври на тогавашната църковна живопис, запазени и до днес. „Иконите са изключителни в този храм. До ден днешен няма реставрация на иконите , които са много оригинални и специфични“, разказва отец Станимир. „Тази, която е на храмовия светия за времето си е била бунтарска икона. Такова нещо е нямало никъде и не се е допускало по времето на Османската империя. Специфичното е, че всичките мъчители на Свети Георги са били облечени в римски доспехи, като римски воини, а този, който отсича главата на Свети Георги е в дрехи на Османската империя. Такова дръзновение са имали тогава да изографисат османлия как отсича главата на Свети Георги. Явно са ядосали някого навремето, защото Паун Везирев е убит между Хасково и Асеновград малко преди Освобождението. По време на голямото чирпанско земетресение 1928 година е имало леки поражения по храма, след което е укрепен много качествено и до ден днешен църквата "Св .Георги" е едно истинско светилище с история за село Драгойново, и за целия регион“, разказа отец Станимир.

През 2003 г., във връзка с 150 годишнината от построяването на храма, се извършил основен ремонт с дарението на Ангелина Димова от Париж, напуснала Драгойново преди повече от 40 години. Тя била заможна дама, имала магазин за парфюмерия в центъра на Шан-з-Елизе, дори притежавала собствена марка парфюми. Всеки път, когато се прибирала, към България и родното си село, давала голяма лепта за храма.  Другите трима дарители са Антон Щерев, Антоний Христев и Даниел Щерев. Ремонтиран е покривът, сменен е дъсченият под с каменни плочки, олтарът е с ново дюшеме, има нова печка за зимата. Освещаването станало на храмовия празник и било извършено от Пловдивския митрополит Арсений.

Една година след това на Великден всички настоящи и бивши военни, които произхождат от село Драгойново, даряват голяма икона на Св. Георги. В чест на дарителите в двора на църквата са сложени два големи топа. „Винаги военните и действащите генерали от селото са дарявали по една заплата за благоустройството на храма“, поясни отец Станимир. И добави, че в реставрацията на храма са участвали всички жители на селото, всеки отделил пари от пенсията си, от заплатата.

Парите обаче не стигнали за навеса над централния вход на храма. Един ден дошло едно младо момче от съседното село Буково, който бил строител мюсюлманин. Отишъл при отец Станимир и му казал, че идва специално за да построи козирката. Младежът разказал на отец Станимир как сънувал сън. Присънил му се млад слаб мъж с рядка брада и му казал да отиде и да построи навеса на църквата в Драгойново.  Отец Станимир поканил момъка вътре в храма. Като се доближил до олтара, мюсюлманинът видял иконата на Свети Георги и застинал „като гръмнат,“ както го описа отец Станимир. Посочил светеца без изобщо да знае кой е и чий е този образ и казал на отчето : „Ето този го сънувах!“. Мюсюлманинът изградил навеса напълно безплатно, не взел и една стотинка за труда си.

Точно на храмовия празник в двора на църквата "Свети Георги" в Драгойново имах късмета и честта да се запозная със Спас Бойчев Паунов, праправнук на Паун Везирев, който си дарил хармана през 1853 г. за да се построи на това място днешната църква.  Спас дошъл на дядовата си земя за да се помоли в храма и да опита от осветения курбан.

По традиция на Гергьовден в двора на храма се вари агнешки курбан. След службата и сладкодумната дълбоко историческа  проповед на отец Станимир всички миряни се запътиха към двора на храма за да похапнат за здраве от осветения курбан. Хората от селото си носиха дори тенджерки и кутийки за да занесат и по домовете на онези, които ги очакват вкъщи. От тридесет години курбана го варят баба Калинка и баба Мария. „За съжаление няма млади вече в селото, тръгнаха към големите градове и по чужбините“, сподели баба Мария, сипвайки ми един черпак в купичката.

Помолих се в храма, хапнах от вкусната агнешка чорбица и си помислих – колко доброта има все пак на този свят. Дано ги има и на други места, защото само вярата в Бог и любовта един към друг ще спасят този свят. Свети Георги побеждава змея - демона на злото и възстановява хармонията на битието и любовта. И нека винаги помним, че Бог е Любов! 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?