2374
Следвайте ни

Храм и чудотворно аязмо са гордостта на Езерово

Селото е построено върху скали от яспис, пази тракийски антики

viber icon

Автор: Оля Ал-Ахмед

Селата в Източните Родопи са като пръснати братя и сестри - с нещо много си приличат, а всъщност са толкова различни. Всяко си има площадче, баничарница с топъл хляб и баници, магазин с кафене, където се научават всички клюки рано сутрин, кметство и църква. В общи линии пейзажът е приблизително един и същ и въпреки това всяко село си има свое лице. Едно от тези китни селца, в което имам къща и където се преселих за постоянно тази година, е родопското село Езерово, разположено в подножието на върховете Аида и Драгойна на Родопа планина.

Легенда гласи, че селото датира от древно тракийско време и е разположено изцяло върху уникалния камък яспис. Във всяка една къща в двора ще видите парчета от него. Селото е имало шест имена, но не всички се помнят. Едно от тях е турското Йедидурали махала (означаващо „Седем малки махали“), когато е било разположено на територията на днешния язовир Езерово. Местна археологическа находка е златен пръстен с надпис на тракийски език, намерен през 1912 г. при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака. През 1965 г. е открит запазен скелет на праисторическия бозайник дейнотериум, който е изложен в ректората на Софийския университет, на последния етаж, а копието му е в Палеонтологичния музей в Асеновград. 

Сред основните забележителности на селото е къщата-музей на 

известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си тук

Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална световна поетеса. Нейната къща-музей е в самото начало на селото с мраморна паметна плоча, малък параклис със сини куполи, голяма дърворезба, чешма с лика на поетесата и стихотворението „Сириус“. На около 3 км от селото се намира минерален извор, наречен Чучура, на който е изградена чешма. В подножието му има малък естествен вир, който е чудесно място за риболов. Над селото се намира красивият язовир "Езерово". Тук всички празнуват на Петровден, когато се провежда традиционният селски събор.

В центъра на селото главна архитектурна забележителност е църквата „Св. Никола“, сред най-старите в района. Построена е през 1851 г. с разрешението на султана, реставрирана е през 1890 г.

Доц. Златка Кушелиева, дългогодишен директор на местното училище, сподели, че мястото на храма е дарено от нейния пра-прадядо Славко. После той си взел друг имот, където направил кладенец, който съществува и до днес. 

Храмът представлявал трикорабна постройка без купол. През 1851 г. е направена камбанария, отстояща на 30 м. Основно е ремонтиран през 2010 г.  Предполага се, че иконите в него са дело на видния зограф Никола Одринчанин.  Запазени са старинни славянски книги, сред които историята на света Параскева, подарена от игумена на Араповския манастир, както и на света Неделя, печатана в Русия през 1850 г. На пода в църквата е вградена бяла мраморна плоча с изображение на познатия от герба на Византия и царска Русия двуглав орел. 

Бабите и до днес му казват „Белия камень“, върху него не се стъпва, само се кланят 

Д-р Златка Кушелиева разказва още, че в двора се намира гробът на един от първите свещеници Христо Терзииванов, заточен 8 г. в Диарбекир. 

Никола Недев Цветилов пък разказал как като дете в един долап, зазидан в стената, бил намерен кожен чувал с документи на местен революционен комитет на Левски и стари пищови. „Днес може би щяхме да се докоснем до написани листове от самия Апостол“, предполага доц. Кушелиева. Запазени са стари икони и фрагменти от старинно Евангелие, подвързано благодарение на родолюбивите Румяна и Петър Петрови. Самата Кушелиева и съпругът <210> даряват на храма свещник и копие на чудотворната руска икона Казанската Богородица. 

До днес стоят подарените два свещника на църквата от Ангел Войвода. Преди в църквата е имало редовни богослужения, а сега храмът се поддържа от служители на доброволни начала. Да служи идва отец Станимир от Първомай, който има нелеката задача да отговаря за всичките църкви в околните села. През делниците църквата е затворена, отварят я само по големите християнски празници. Клисарка на храма е баба Пенка, която с радост отваря портите на всеки богомолец, дошъл да запали свещичка и да се помоли. Постепенно българските християнски семейства намаляват, селото се пълни с преселници - мюсюлмани, от съседните градове и села.

На 500 метра от църквата, в друг голям двор, се намира параклисът "Св. Никола" с аязмо. 

Водата в него е лечебна и чудотворна, за което свидетелстват множеството легенди

Местната жителка Стела спонсорира ремонта, след който дълбокият кладенец е обезопасен, покрит с дървени двери, а вътре навсякъде по стените е светият лик на свети Николай Чудотворец. Всички икони в аязмото са дарение от местни и гостуващи  християни. Всеки, който е бил на това уникално място, твърди, че енергията там е много силна, а водата наистина има лечебни свойства. От 1967 година за параклиса и аязмото се е грижела една известна в околността жена - баба Малама, бездетна вдовица, живеела като монахиня. Давала напътствия на младите, четяла им Библията и ги учила на добри и богоугодни дела. След нея щафетата поема баба Тоза. И тъй като аязмото предшества строежа на храма, то първо е наречено на свети Николай, а после и храмът се кръщава в чест на светеца, който пази селото и неговите жители.

Любезните домакинки, които сега се грижат за това място, са клисарката баба Пенка (80 г.) и Величка (77 г.). В двора до параклиса и аязмото има и постройка за гости с огромен навес за курбани. 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кои са най-големите предизвикателства пред новото правителство през 2022-ра година?