Признаха официално Ивайловската капия

Eдин от главните ни стремежи беше да създадем сорт с характеристики, подходящи за Пазарджишко

Новият сорт пипер, по който в Опитната станция по поливно земеделие учени и агроспециалисти работят вече 12 години, е преминал успешно през изпитванията и е официално сертифициран. Предстои вписването му в Сортовата листа на България. С новината се похвали директорката на станцията доц. Христина Георгиева, която има водеща роля за възраждането на легендарните пиперки, донесли в недалечното минало международна слава на региона ни като производител.  

Новият пипер е създаден на базата на семена от селища, където са били запазени - Росен, Исперихово и  Ивайло. За да няма сърдити, е наречен на мястото, където е Опитната станция.  

За дългоочакваната голяма новина и признанието разговаряме с доц. Христина Георгиева.

- Доц Георгиева, разкажете повече за новия сорт, с какво се различава от останалите?

- Официално е признат и сертифициран под наименованието Ивайловска капия. Разработката е съвместна с Института по земеделски култури (ИЗК) "Марица" в Пловдив, за да е сигурно, че сортът ще продължи да се произвежда и ще се съхрани в бъдеще. Целта ми беше резултатът от труда ни да остане на сигурно място, ако някога се наложи ние в Опитната станция да спрем да се занимаваме със зеленчукови култури.  

Интересът към него е силен и сега, а сме убедени, че ще продължи и занапред, защото качествата му са несравними с тези на модерните вносни конкуренти. Чушките са идеални за печене - плоски, широки 6-7 см, дълги до 14-17 см, двукамерни или трикамерни, със сухо вещество до 10% и стена с дебелина до 6 мм. Друго голямо преимущество е, че се белят лесно. А най-важното - че са здравословна бомба от витамини, минерали и естествени захари. За земеделците е важно още, че сортът е приспособен към тукашните метеорологични условия.

- Кога беше издаден официалният сертификат?

- Тази година, наскоро. Не мога да цитирам точна дата. Документът излиза, когато бъде подписан от министъра на земеделието. Подаването на информацията от Изпълнителната агенция по сортоизпитване и семеконтрол е след приключване на изпитването. За него вашите читатели знаят, че приключи през 2016 година. Беше дълъг и упорит труд, като един от главните ни стремежи беше да създадем сорт с характеристики, подходящи за Пазарджишки регион, да може да се развъжда при тукашните климатични условия. В този край и в миналото е имало традиционно производство на капия и тя е била много хубава, неслучайно е търсена от купувачи от цяла България. Ние се постарахме да създадем новия пипер по подобие на отдавна изгубената Пазарджишка капия. В продължение на 12 години успяхме чрез подбор и селекция да постигнем отличен резултат. Това не става за 2-3 г. Толкова са нужни само за доказване на чистотата на сорта, че няма странични влияния.  

Най-важното беше да спазваме пространствена изолация на минимум 700 м от други видове пипер, за да не опрашват и да променят качествата на нашата капия. Защото при това разпокъсано земеползване, ако не си осигурим пространствена изолация, няма как да се работи с нови сортове. Трябва да има филтри, които да изолират, но това е много трудно да се направи. Затова се ориентирахме към другия вариант. Хубавото е, че имаме предимства, регламентирани в Закона за посевния и посадъчния материал - можем да обявим площите си от предната година и всички останали трябва да се съобразят с нас.  

- Колко голям екип работи по създаването на новата капия?

- Доста хора сме. Аз и още една колежка сме в изследванията и наблюдението, но когато се прибира реколтата, се включват агротехници, работници, цели бригади. Освен това посочените качества и показатели на сорта се анализират в лаборатория. Пробите за изследване на характеристиките и съдържанието на полезни вещества се изпращат в ИЗК "Марица". Там пък се трудят други хора. Съставът е голям и през всичките години работехме в екип. Документите са подадени и в Патентното ведомство, за да бъде защитен като наша разработка. Вероятно скоро ще бъде вписан и в Официалната сортова листа на България, след като вече е сертифициран. Семената ще бъдат продавани единствено в Опитната станция и ИЗК "Марица". Повечето ще са при нас. Всички други семена с претенции към това наименование не са автентични или поне не са разрешени от закона.  

Все още ли е толкова силен интересът към закупуване на семена?

- Да, разбира се. И в момента ни хващате на бригада, събираме пипер за производство на семе за посев.  

- Доскоро произведените от вас семена се изкупуваха с първите заявки и не стигаха за всички желаещи. Тази година ще стигнат ли?  

- Би трябвало. Но хората трябва да знаят, че няма да бъдат пуснати веднага за продажба. След като ги съберем, ги обработваме, заготвяме, подлагаме ги на тест за посевните качества - кълняемост и маса. Едва тогава може да продаваме на производители.

Миналата година успяхме да задоволим потребностите. Надявам се и тази да успеем. На година продаваме по стотина килограма семена. Като имате предвид, че по 200 грама влизат в декар при директна сеитба, а когато е с разсад - 100-140 грама.  

- Има ли възможност да увеличите количествата, ако има търсене за повече?  

- Трудно е при настоящите обстоятелства. Срещаме големи проблеми с работната ръка. Иначе няма проблем, ако се разбере, че има нужда от по-големи количества. Материал имаме, така че не е невъзможно. 

 ТИ КОЛКО МИЛИОНА ИЗКАРА ОТ ПИПЕРА?

В недалечното минало - най-вече в първите години след демократичните промени - капията на Пазарджишкия край беше легендарно известна не само в цялата страна, но и зад граница. Много семейства в онези времена допълваха доходите си с отглеждане на по няколко декара или хектара - според възможностите. За някои това беше основно перо в семейната хазна. 

В Росен не са забравени есените, когато цели ТИР-ове пристигаха от Гърция, Турция, Македония, Сърбия... вероятно пропускаме още държави. Шофьорите и шефовете им буквално стигаха до бой кой да изкупи повече, да натовари по-скоро, че да се отправя към пазара в родината си. Търсене имаше не само за първокачествената продукция, но и за най-ситните пиперки по върха.  

Пиковите моменти съвпаднаха с голямата инфлация, когато парите ни бяха още с по три нули отзад. Росенци ще ги запомнят с "анкетата" на местна всепризната шегаджийка, която след прибиране на реколтата питаше наред: "Ти колко милиона изкара от пипера?". Да, наистина местните прибираха в джобовете си милиони. Друг е въпросът какво можеше да се купи с тях. 

Славната капия се завръща. Това е едната добра новина. Първата стъпка в правилната посока. Остава да си пожелаем да се възроди и неистовото търсене. Та дори и да не се изкарват чак милиони.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?