Писателка от Сопот спаси ценен ръкопис на генерал Вазов

Иван Вазов поръчал на брат си Георги да напише Нова военна история на България

Бог, съдбата или просто случайността подадоха в ръцете ми ценен ръкопис на генерал Георги Вазов, останал неиздаден цял век. Преди това бях разпитвала за този труд на пълководеца, превзел Одринската крепост през Балканската война, а веднъж дръзко го поисках от дъщерята на генерала  Вера Вазова. Но стана така, че монографията му „Участието на българите в Освободителната война“ дойде при мен съвсем неочаквано. Това разказва Цветанка Неделчева,  която неотдавна издаде този ръкопис.  А в това, че произведението на ген. Георги Вазов отишло точно прие нея,  няма нищо  случайно - тя е филолог, изследовател на живота на Иван Вазов и член на Съюза на учените в България, а в продължение на 33 години е директор на къща-музей „Иван Вазов“ в Сопот.

За ръкописа „Монография за участие на българите в Освободителната война“  споменава дъщерята на генерала Вера Вазова в трите издания на книгата си „Иван Вазов и неговите близки“. Монографията запълва една празнота в нашата история като единствен досега опит  за отразяването на участието на българския народ в Освободителната война, коментира Цветанка Неделчева.

Дългогодишно и искрено приятелство я свързва с Вера Вазова.  Генералската дъщеря  е  от най-изтъкнатите дарители на сопотския музей на  ценни снимки,  документи, спомени.

Както всички от прочутия род, и Вера е надарена с  интелект и писателски способности. Тя е учила в Девически пансион в Дрезден, а после завършила консерваторията в Цюрих с диплома за педагог по цигулка. Наследила е литературната дарба на чичо си и баща си. 

Винаги когато Цветанка Неделчева  ходела на гости в дома на Вера  в София, носила цветя от Сопот. "Тя харесваше всички, но най-много розите, казваше: „Те са цариците", спомня си Цветанка. Дъщерята на генерала ги подреждала в няколко вази в хола, но първата  винаги поставяла  пред портрета на баща си.

Поднасяла своето ароматно  кафе каймаклия със сладки, приготвени от нея. И разказвала с преклонение и признателност  за всички от Вазовия род. 

"Вера, освен музикант, беше и художник. Виждала съм нейните скици, моливни рисунки, потрети с бои.  Впечатли ме много един портрет на баща <210> -рисунка с молив, правена през 1928 година. Нарисувала е как Георги Вазов чете вестник, вероятно „Слово“, където по това време печатал своите спомени от пребиваването си в Закаспийския край като офицер на руска служба", разказва Цветанка.

Интересно е, че в  същата година  и генералът рисува по спомен от детските си години своя баща Минчо Вазов. Това е единствената творба с неговия лик.

Дарба да рисуват имат и другите деца на Георги Вазов - Александър, който е фотограф художник, Зорка и Димитър.

"Вера често ме канеше на обяд, когато бях в командировка в София.  Веднъж <210> отказах, защото бях заета. Тогава тя сви дясната си ръка, тропна на масата и каза: „Аз съм генералска дъщеря, в един и половина те искам тук!“. Дисциплината и редът при нея бяха на завидна висота", спомня си директорката на музея.

На 5 юли 1994 година Вера Вазова стана кръстница на кино комплекса в Сопот, наречен на брат <210> Александър Вазов. Фотограф художник, той е завършил Мюнхенското фотоучилище  и открил свое ателие по художествена фотография в Берлин.  Александър е един от създателите на българското кино.

През 1995 година в книгата си „Непознатия Вазов“ Цветанка Неделчева за пръв път публикува писмото на народния поет от 27 юни 1898 година,  който по това време е председател на Редакционния комитет на „Българско Отечество“  и министър на народното просвещение, до брат му подполковник Георги Вазов. С него министърът възлага на военачалника да напише монография „Нова военна история“, а именно „Участие на българите в Освободителната война“. Писмото било предоставено на Цветанка Неделчева от Вера Вазова.

През 1902 година предстои тържествено честване на 25-годишнината от Шипченската епопея. В чест на този забележителен юбилей Георги Вазов ускорява работата си и завършва труда си на 2 април същата година.

"Много пъти през годините питах Вера Вазова къде е този ръкопис.  Исках  да ми го покаже, но тя все мълчеше и така все повече ме заинтригуваше. Трябва да съм била много настоятелна, защото веднъж  ми показа разписка, от която бе видно, че този ръкопис се намира у Иван Цанов от София. Беше ми разказвала, че той често <210> гостува и че пише статия за баща <210>. Осъзнавайки ценността на ръкописа, внезапно ми  дойде кураж да я попитам: „Ти завещаваш ли ми, ако някога този ръкопис  попадне в ръцете ми, да го публикувам?“. Вера Вазова ми отговори лаконично: „Да!“. В следващия момент се стъпих от дръзкия си въпрос и от отговора. Освен това в разписката липсваше адресът на Иван Цанов", спомня си Неделчева. 

На 16 юни 2007 година, заобиколена от своите близки, Вера Вазова чества своя вековен юбилей, а две години по-късно, на 25 юли 2009 година, почива.

"Минаха години, а аз и не мислех да търся Иван Цанов ​- не го познавах, не знаех адреса. Но веднъж Светла Петрова от Сопот, която живее в София, ме покани да ме закарат със съпруга <210> до столицата. Оказа се, че Иван Цанов е нейният  съпруг. Говорихме за ръкописа, а наскоро родителите <210> ми предадоха ръкописа с уговорката след обнародването му да бъде дарен на Държавен военноисторически архив - Велико Търново, където генерал Георги Вазов има фонд. И така стана", обобщава Цветанка Неделчева. 

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?