Следвайте ни

Има ли съвест мнозинството в ОбС - Димитровград?

Стефан Димитров настоява общината да помага на болни деца

Преди 72 години зараждащият се Димитровград е определен като Град на мечтите. Строен с доброволния труд на хиляди бригадири от цялата страна, той се превърна в емблема на новото време. Нов, красив, привлекателен - това беше Димитровград. Днес ситуацията е по-различна. Онези хиляди бригадири, които прииждаха от всички краища на страната, и техните наследници вече не са тук. Избягаха зад граница в търсене на по-добри доходи. Днес градът се „развива". Има инвестиции, има работни места, има и добри доходи. Незнайно защо обаче хората продължават да търсят препитание в големите градове или в чужбина. Сигурно, защото системата ни убива. В Димитровград „общинската политика" е добре изграден механизъм за усвояване на евросредства и държавни пари. Може би много от избирателите в община Димитровград не са наясно, но всички решения в местния парламент се взимат с гласовете на ГЕРБ, БСП и ЛИДЕР. И всичко, което не им допада, остава извън квалификацията на т.нар. „добри решения" за общината.

 


Преди повече от година председателят на коалиция „Да за Димитровград" Стефан Димитров се присъедини към националния протест „Системата ни убива". В знак на съпричастност облече тениска с надпис с името на инициативата. Оттогава (б.а. - 26 април 2018 г.) на всяка сесия той носи познатия надпис в знак на солидарност с тежкия живот на децата с увреждания и техните семейства и срещу несправедливата общинска политика в тази сфера. И още нещо… Слоганът на протеста далеч надхвърли първоначалния си замисъл и се превърна в нарицателно за политиката на общината ни.

Всеки последен четвъртък на месеца Стефан Димитров символично напомня на всички свои колеги, които „решават" съдбата и комфорта на димитровградчани, че „Системата ни убива". А системата днес е „облечена" в закони, наредби, „полезни" решения. И така мнозинството от местния парламент гласува предложените им докладни уж „по съвест". Съвестта се проявява, когато гласуват концесии, смяна на статут, извършване на ремонтни дейности за милиони или продажба на земя на някой „близък" димитровградчанин. Тя не подтикна обаче местните парламентаристи, съставящи мнозинството в Общинския съвет, да гласуват предложението на коалиция „Да за Димитровград" за Наредба за условията и реда за финансово подпомагане лечението на деца и младежи! Тогава „Председателски съвет", съставен от онези, които решават съдбата на димитровградчани, постанови, че няма да бъде разгледана поради неясни мотиви. Докладната касаеше отпускане на средства за лечението на тежки заболявания на децата на Димитровград.  Съвестта им не се обади и когато с лека ръка отхвърлиха докладната за стипендии за висшисти, която целеше да задържи младите хора в Димитровград. Или когато жителите на малките населени места бяха лишени от възможността да имат отговорни лица по поддръжката. Защото записката на Стефан Димитров за наемане на поне двама служители за извършване на текущи ремонтни дейности и поддръжка по селата отново не бе допусната на сесия. И не само... Всички предложения на Стефан Димитров и коалиция „Да за Димитровград" или биват включвани в дневния ред на заседанията на Общинския съвет, или единодушно се отхвърлят с гласовете на ГЕРБ, БСП и ЛИДЕР. И мотивът е един - няма средства.

Да, „Системата ни убива", защото за „добрите решения", които представляват израз на конкретна политика за подобряване състоянието на Димитровград и жителите му, пари липсват. Време е общината да поработи и за хората! Време е да осъзнае, че има и други приоритети освен инфраструктурата!

Добро утро, хора! Добро утро, град!

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?