Следвайте ни

Курбан в Дедево за 180 г. на храма

Родопският управник Хасан ага ходатайствал пред султана селото да си построи черква

viber icon

С литургия и курбан село Дедево ще отбележи 180 години от създаването на храма "Св. Атанасий" тази неделя. Църковната служба ще започне в 9 часа. В селото от няколко дни тече трескава подготовка за празника. Очаква се в Дедево в неделя да пристигнат Пловдивският митрополит дядо Николай и областният управител Здравко Димитров. Поканен е още кметът на Община "Родопи" инж. Пламен Спасов, управниците на съседни села, много гости и местни жители. За празника ще бъдат приготвени два курбана, които ще бъдат раздадени за здравето на миряните, каза кметският наместник на Дедево Стефан Папазов.   

Китното Дедево е сгушено в южните склонове на рида Чернатица. Само на 23 км от Пловдив, на 1000 м надморска  височина в територията на община "Родопи", селището е твърде популярно сред жителите на големия град. Създадено е през 15. век от българска фамилия, търсеща  убежище от турско отмъщение сред непристъпните планински дебри. Начело е бил възрастен мъж, когото във фамилията наричали Дядото. Така в османските архиви остава като Дядовото село, разказва д-р Иван Аврамов, автор на книгата "Село Дедево - бисер в Родопите".  

Природата край селото е уникална. Множеството широколистни и иглолистни гори и пъстроцветни ливади му предават изящен, живописен вид. Негови приоритети са и многобройните извори с бистра, студена планинска вода и наситеният със смола, освежаващ въздух.  

През вековете Дедево е населявано само от българи. Тук никога не са се заселвали хора от други етноси  - цигани, гърци, турци, арменци, евреи, власи и др. Не са живели дори българи, приели мохамеданска религия, въпреки че говорят един език и пеят едни и същи любовни песни. Жителите живеели задружно, като голямо българско семейство, обединени от роден език, християнска религия, общи обреди и чествания.

През годините на турско робство в лицето на религията поробителят вижда заплаха за своята държавност и не позволявала построяване на християнски молитвени домове. Населението е изградило в околностите осем ниски параклиса, които през вековете  са поддържали религиозното и националното чувство. Един от тях - „Св. Дух”, с аязмо е много тачен и действащ  до днес. Календарното му честване е прието за празник на селото.

През 1833 г. с откупи със злато и ходатайството на тогавашния родопския владетел Хасан ага (баща на известния Ахмед ага, лидер на т. нар. Тъмръшка република) селото получава официален султански ферман, разрешаващ  изграждане на православна църква. За нейното строителство са привлечени най-добрите майстори в Родопите. Помагали са и ентусиазирани селяни от околните села. Градежът на църквата е бавен, но е избиран качествен материал. Камък  и дърво са вземани от ограждащата природа. Малка мраморна плоча над изписания вход отбелязва годината на освещаване на храма - 1838-а. В него са се черкували хора и от съседни села - Бойково, Лилково, Ситово, Сотир, Яврово. 

Благодарение грижите на Пловдивската митрополия и будната общественост на селото вековната църква е в завидно състояние до своята юбилейна 180-а годишнина. Въпреки суровите планински условия тя е добре съхранена. Само плочите от покрива са сменени с ламаринено покритие. Но чамовият материал на иконостаса, трона, амвона, балкона и стълбите към него е в добро състояние. Ерозията на стръмния терен е срутила само отделната камбанария, възстановена в съвременен стил.

Още през 1978 г. старата църква е обявена за паметник на културата от местно значение.  Богослужебните книги, датиращи от 1801 г., са печатани в Москва, Виена и Венеция.

При все че е бил обект на иманярски набези, в храма до 1974 г. се извършва  редовно  богослужение. След голямата миграция на населението той се отваря само на значителни религиозни празници, обслужван от духовници на съседни села.

Според летописната книга църквата  „Св. Атанасий” в село Дедево е една от четирите най-стари в Пловдивската епархия. Тя е запазила през вековете духовните ценности и национално-историческото наследство на род и родина.

Нейните зидове помнят изгонването на гърците -  свещеник и певец, през 1860 г. и клетвата на въстаниците от Априлското въстание, произнесена пред апостола на IV революционен окръг Захари Стоянов. Свидетели са на редица важни за селото събития, като основаване на „Горска трудово-производителна кооперация” (1921 г.),  Септемврийския  бунт (1923 г.) и съдбите на ятаците на отряд „Антон Иванов”, битувал край селото.

Авторитетното селско сдружение с нестопанска цел „Защита - с. Дедево 2013” е поело протекция над този исторически паметник, свързан с вековната история на селото. Издало е две  книги с акцент върху значението на храма.

На традиционния си календар е поставило и лика на църквата, подчертавайки непреходността на вечните културни стойности.

През настоящата година селото тържествено ще чества едновременно 180-ата годишнина на тази национална гордост и разкриване на килийно училище със същото летоброене.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?