Дъбравите се поклони на легендарния Александър Пипонков-Чапай

70-годишнина от смъртта на незабравимия Александър Пипонков - Чапай отбелязаха в петък вечер  жителите на родното му село Дъбравите. Дръзкият българин е роден на 8 август 1920 г. Малкият Сандо, както го наричат близките, расте буйно, весело и ученолюбиво момче. Той е най-голямото от петте деца на Иван и Гроздена Пипонкови. Завършил начално образование в родното си село, Александър продължава обучението си в гара Белово. Скоро е принуден да напусне училище, за да помага в изхранването на семейството.

Трудовота биография на едва четиринадесетгодишното момче започва през 1934 г. Фабриките "Сампа" и "Родопи" в гара Белово, предприятията в Кричим, Пещера и Девин трасират пътя на юношата. Навсякъде ще го запомнят с неговата устремност, находчивост, с неговия младежки плам.

Закърмен с революционните традиции на дедите от Април 1876 г. и на бащите от Септември 1923 г., той се включва във водовъртежа на революционните борби.

През 1925 г. в гара Белово е приет за член на РМС. Александър Пипонков става инициатор за създаване на ремсова организация и за основаване на читалище в родното си село. Чрез самодейните състави, в които взема активно участие, той успява да сплоти прогресивната младеж. Начело е и на организираната акция в селото против създаване на младежка организация "Бранник".

По време на Соболевата акция се изявява като пламенен организатор и смел защитник на дружбата между българския и съветския народ. В артилерийския девизион в Асеновград, където отбива военната си служба, създава нелегална ремсова организация и е избран за неин секретар. След уволняването си Александър Пипонков отново е в челните редици на борбата. Дейността му не остава незабелязана от полицията. Неколкократно е арестуван и на 6 април 1943 г. преминава в нелегалност, също и неговият брат Иван Пипонков.

Като партизанин в четата на Кочо Честеменски от отряд "Ангел Кънчев", Александър приема името "Чапай", а брат му "Теренти". През април 1944 г. Чапай е избран за командир на четата, заради изключителната си смелост, добрата военна подготовка и високите си морални и политически качества.

В неравния бой на "Еледжик" на 15 февруари 1944 г. загива брат му Иван Пипонков - Теренти. Въпреки тежката загуба Чапай намира сили и успява да спаси оцелелите партизани, сред които командира на зоната Методи Шатаров и политкомисаря Стоян Попов.

Като партизанин Александър Пипонков е сред онези дейци, които са винаги в първите редици на класовата схватка с врага. Затова е и сред най-обичаните партизански командири. Заедно с четата си участва в установяването на народнодемократичната власт в Беловския район, а по-късно и в Отечествената война в състава на 27 пехотен чепински полк. Загива на 10 октомври 1944 г. при атаката на силно укрепения връх "Петралица" в Югославия.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?