Следвайте ни

Връх Ботев - българският Еверест СНИМКИ

viber icon

Въпреки че е висок едва 2376 метра, той е най-коварният. Времето се разваля за секунди и бурите взимат всяка година жертви. 

Баща и син изчезнаха в преспите под връх Ботев в първите дни на февруари. 4 дни 50 спасители, следови кучета обиколиха южните склонове на върха, но не откриха Атанас и Адриан Пенчеви. Без необходимата зимна екипировка двамата са предприели изключително рисков планински преход към върха в снежни преспи по опасната Тарзанова пътека, което им отнело близо 20 часа. След кратка почивка в туристическата спалня на върха двамата поели обратно надолу по зимната пътека по ръба Параджика, където са се заблудили в гъстата мъгла и следите им се губят. 

Двамата старозагорци са част от черния списък с жертви, които взима всяка година районът около старопланинския първенец.

Макар да не е най-високата българска планина, Балканът крие най-много опасности.

Въпреки че е висок едва 2376 м, връх Ботев се смята за най-рисковото място по българските планини. Носи му се черната слава като най-коварното място за туристи. Това е и мястото с най-много инциденти, включително с фатален край.

Ботев е най-коварният връх - времето се разваля за секунди, това е мястото с най-малко ясни дни в годината.   

 На върха сняг не се задържа заради силния вятър, но в подножието натрупва преспи по 7-8 метра. Ветровете са толкова силни, че преди година свалиха по-ниската, 80-метрова кула на ретранслаторната станция. В момента над Ботев стърчи само една, 100-метрова, кула, която се вижда от километри.

Планината не е убиец, но трябва да я познаваш, да спазваш правилата, да не надценяваш силите си. Иначе ще платиш жестока цена, категорични са и експертите, и опитните планинари.

От Юмрука, както гальовно наричат върха калоферци, се открива величествена панорама към Тракия и Дунава.  Но цената да си навръх Балкана  понякога  е твърде висока. 

Само преди година, през януари 2019 г., 54-годишен опитен планинар от Карлово падна в пропаст под Тарзанската пътека и загина при изкачване към върха. Причината за инцидента е рязко влошаване на времето. 

През ноември 2016-а след седемдневна мащабна спасителна акция, в която се включиха над 400  военни и доброволци, дори лично шефът на отбраната генерал Константин Попов и вертолет Кугър, тялото на туриста Мирослав Късовски бе открито в североизточното подножие на връх Ботев. 34-годишният програмист от София замръзнал на метри от заслон Маринка.

Районът около заслона Маринка в близост до Южен Джендем, където загива Мирослав, е изключително опасен. От заслона до върха има гъста жалонна маркировка заради непрогледните мъгли, които падат там за минути.  

Вдясно от заслона зеят страховити пропасти, където падането е 99 процента фатално. Днес заслон Маринка, на около 300 м под станцията по северния склон на върха,  е в ужасно състояние. Трудно е днес да се повярва, че само преди трийсетина години е бил уютен дом с печка, дърва, одеяла, свещи, дори хранителни запаси. А дървените нарове, масички и шкафчета бяха дори украсени с резба от калоферски майстор.

Има призиви да се организира ремонт и връщане на заслона на статута на спасителен дом. 

За една от най-старите трагедии на Ботев напомня паметникът на седлото между основния връх и Малкия юмрук (2341 м). Там в снежната виелица на 31 декември 1954 г.  са намерили смъртта си трима пловдивчани - инж. Драгомир Иванов (Драго), Николай Юруков (Ники) и Артин Артинян (Арто).

Опитните планинари тръгват от Пловдив през Калофер за върха, където да посрещнат Нова година. Така и не стигат  - отцепила се козирка ги запраща в пропастта на Северния Джендем. Едва на 6 юни 1955 г. телата са намерени в подножието на скалните чуки на връх Ушите, Арменкая. 

Плоча на западния склон на Ботев напомня за най-голямата трагедия  от 3 октомври 1962 г. Ямболска група ученици и учители тръгват към върха, където били редовни гости. Този път обаче времето било лошо. Рязко падане на температурата и валеж паникьосали и пръснали групата. 

Късно през нощта водачът Янко, директор на училището, пристигнал в станцията и се развикал: Децата умират!  Спасителна група ги намерила полузамръзнали по склоновете. Три деца и учител загинали.         

Ботев е връх, към който лек път няма. От местността Паниците над Калофер до хижа "Рай" се стига за 4-5 часа. Оттам нагоре по Тарзанската пътека до върха при добро време през лятото се стига за 2-3 часа. Пътеката, под която зеят пропасти,  е обезопасената със стоманено  въже, което през зимата е отчасти завято под снега. 

Неслучайно минаването по пътеката е неофициален тест за планинари - на места по нея наистина буквално висиш над зъберите, от които пада 125-метровият водопад Райско пръскало, най-високият у нас.  

 Пътеката носи името на метеоролога Тодор Божков с прякор Тарзан, който я прокарва през 1944 г., ала по-късно загива точно на нея.    

 Маршрутът към Ботев от хижа "Тъжа", на север от върха,  се взима за 3 и половина-4 часа, тъй като се преодолява денивелация от близо 1000 метра. 

Най-бързо, за по-малко от час, се стига до върха откъм  заслон "Ботев", т.нар. Карловски заслон, който от няколко години е истински спасителен дом за туристите във високата планина. 

Но за да стигнеш до заслона, трябва здраво 4-часово ходене от хижа "Левски". По зимната маркировка по жалоните маршрутът може да отнеме и повече време.   

 

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?