49

Теофан Райнов пали Левски с революционните идеи на Европа

Комитетската 1869 година събира двамата карловци в Букурещ

Автор Дора Чаушева

Дора Чаушева е директор на Националния музей "Васил Левски" в Карлово. Завършила е  история във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Ръководи от 1993 г. музея, който от 14 години е национална културна институция. Участва в редица национални и международни конференции. Автор е на десетки изследвания и  публикации в научни издания и в периодичния печат, свързани с революционната дейност на Васил Левски и негови сподвижници. От 1991 г. участва постоянно в работата на обществени организации като Общобългарския комитет "Васил Левски", Фондация "Васил Левски" и др.


 За двамата карловци - почти връстници, Васил Левски и Теофан Райнов, 1869-а е комитетска година, в която те се заявяват най-активно на сцената на българската политическа емиграция в Букурещ.  Защо комитетска? И Левски, и Райнов участват в кръга на „младите”, поставил през 1869 г. началото на централния революционен комитет (БРЦК) в Букурещ. За Левски още и защото през 1869-а с втората си обиколка в Българско той започва началния етап на изграждането на вътрешната комитетска организация. 

Твърде вероятно е те да се познават и да имат своите срещи и по-рано ​- в родното Карлово, в местното училище и в дома на даскал Райно Попович ​-бащата на Теофан. Въпреки че поемат по-различни пътища още от 1858 г. -Левски приема монашеството и духовното име Игнатий, Теофан заминава за Виена при своите роднини Гешови ​- да учи и работи, много скоро ги събира призивът на Раковски за освобождение чрез създаването на български отряд в Белград - Първата българска легия. Дали планът на Раковски ги среща на живо в Белград през 1862 г., е трудно да се каже. Безспорно е обаче, че Левски  участва с ентусиазъм в Легията, бие се срещу османците на Калемегдан и Байръклъ джамия и неговите другари свързват смелостта му с тази на балканския лев, и той ще остане с това име -  Левски, за всички българи.

По това време Теофан Райнов активно сътрудничи на Раковски за издаване и разпространяване на в. „Дунавски лебед“ и финансиране на Легията. Като приема възторжено революционната идея на Раковски, той в никакъв случай не се отнася безкритично към по-нататъшните действия на своя учител в процеса на подготовката на въстанието, особено по въпроса за отпращането на княз Никола Конаки Богориди след срещата между него и Раковски. Дали Райнов стига до отрядите на Гарибалди, не можем да открием в запазените исторически извори, но сам пише, че е изпращан от Раковски при Гарибалди.

Букурещ, столицата на Влашко, събира двамата карловци през късната есен на 1868 г. Левски пристига от Белград след разпускането на Втората българска легия, в търсене на нови пътища за организиране на борбата за освобождение. Райнов идва от Цариград, с мисия на „шпионин” на турската власт, но решен да осъществява и друга една мисия ​- в полза на националноосвободителната кауза на българите. И двамата попадат в средите на радикално настроената българска емиграция ​- в кръга на т.нар. „млади” и създадените формации -„Млада България”, читалище „Братска любов”, БРЦК.

Именно 1869 г. е характерна с голямата им активност - и обща на тези радикални емигрантски среди като течение, и конкретна - на Левски и Райнов като едни от най-активните им представители. Теофан става една от значимите фигури на новото радикално течение в националноосвободителното движение, заедно с Касабов, Левски, Каравелов, Ботев. Името на Райнов често се среща в дипломатическите преписки. Замесено е и в опитите на „старите” да дискредитират пред руския посланик в Цариград граф Игнатиев революционно настроените „млади”. 

Заедно с Райчо Гръблев, активен деец на българската революционна емиграция, член на ТЦБК, а по-късно и на БРЦК, Теофан Райнов осъществява и мисията на „младите“ в Европа. Той се среща лично с  Джузепе Мацини - Бащата на революциите. Това е най-прякото проникване и влияние на  идеите на Мацини върху българските емигрантски среди, включително и върху Васил Левски. Разказите на завърналия се от Европа Теофан Райнов са най-прякото докосване и най-непосредствено добитото впечатление за Мацини и неговите съвети към българските революционни дейци. 

Къщата на Райно Попович, бащата на Теофан Райнов, в която видният български учител е посрещал и преподавал на учениците си, сред които Георги Раковски, Васил Левски, Петър Берон, Гаврил Кръстевич, братята Евлоги и Христо Георгиеви, както и Теофан Райнов

 

В едно писмо на  Теофан Райнов до Григор Начович след завръщането му от Европа от юли 1869 г. се съдържат и някои принципи, които според Райнов трябва да бъдат в основата на отношенията между дейците и въобще между хората.

 „Една пословица казва всичко, что свети, не е злато, но аз Ви казвам, че и всичко, что е ръждясало, не са хвърля на боклукът.” „За сега доста е това, но моля Ви да ся не сърдите зачтото аз говоря всегда пред приятели истината, и обичам ги и почитам и кога са и тий такива срещо мене.”

А не са ли това принципите и на Васил Левски? Принципи за човешкото общуване, за искреност, за открито посочване на грешките на всеки. Принципи, които сам Апостола заявява и провежда като свое поведение.

На 1 март 1871 г. Теофан Райнов пише до войводата Филип Тотю: „И на често тряба да са съветваме ний дейците, щом спазим един другиму погрешките си, защото секи бърка па нимой да са съвземи. На драго сърце тряба да обичаме оногова, който ни покаже погрешката: и нека той ни е наш приятел”.

 На 20 юни 1871 г. в писмо до Иван Кършовски Левски казва: „… кажи това и това ти е грешка! Та да са поправа ако съм чист човек, както и аз за вашите най-малки криволици, или по-добре да кажа неразборий не ги замълчавам! За Отечеството работим Байо! Кажи ти моити и аз твоити кривици, па да са поправиме и се да си вървим наедно, ако ще бъдем хора”.

Не е ли удивителна приликата в думите на двамата - на Теофан Райнов и на Васил Левски. На двамата съграждани и връстници, тръгнали от Карлово, изминали различни пътища, за да се съберат отново, вече в столицата на Влашко.

1869-а е годината, в която двамата карловци са в най-близко сътрудничество. В следващите 1-2 години ще имат и спорове, и противопоставяне за пътя на освободителното движение, за организацията, за бъдещото устройство на мечтаното свободно отечество. И това ще преодолеят. На 25 ноември 1871 г. Левски ще напише до Райнов в Гюргево, изпращайки при него своя помощник Ангел Кънчев:

„Бай Т. Райновъ,

Наместо писмо ето Ви А.К.  нашь Братъ и работникъ, с упълномощно писмо иди тамь за работа, каквато сме, ще Ви каже, дайте му и Вашите бележки, какво мислите, и какво работите“.

През 1872 г. Теофан Райнов започва работа в Пловдив като управител на строящата се железница Одрин - Пловдив - Белово, за да е в помощ на революционната организация. Левски високо цени Теофан Райнов и въпреки различията, които имат, той запазва доверието си към него докрай. А Райнов продължава и след смъртта на Апостола да работи за постигане на българското освобождение - и при подготовката на Априлското въстание, и по време на Руско-турската война 1877-1878 г. 

След дълги години в емиграция далеч от родния край, след приключването на военните действия, той се завръща в Карлово, за да поеме управлението на един призрачен град, пълен с вдовици и сираци, разграбен, без препитание, загубил най-видните си граждани. Като окръжен управител в освободено Карлово той посреща на 26 октомври 1878 г. международната комисия по време на протеста на карловските вдовици. Освен в Карлово Теофан Райнов е окръжен и околийски управител още и в Пловдив, Хасково, Омуртаг, Силистра, Видин, Свищов, Разград, Враца, Трън, Севлиево, Пазарджик, Кюстендил и Бургас. Отделя особено място на състоянието и проблемите, на свършеното и несвършеното в областта на народното образование. Високообразован, учил в най-добри училища в Пловдив, Цариград и Виена, запознат едновременно и с традициите на българската просвета, и с образованието в Европа, Райнов предлага конкретни решения. 

Особени усилия полага като общественик за изграждането на паметника на Апостола в родното Карлово, завършен през 1907 г., само три години преди смъртта му. 

Когато се пише за Теофан Райнов, обичайно и едностранчиво, акцент за много автори е неговата дейност като „агент“ на турската шпионска мрежа или „двоен агент“, а в по-ново време дори е наричан и "​българският Щирлиц". Личността на този карловец обаче заслужава много по-задълбочено изследване, прочит и научно оползотворяване на повече или по-малко известните вече исторически документи, а също и издирването на нови архивни материали, за да се покаже неговата разностранна дейност и като революционер, и като държавник, и като общественик - и преди, и след Освобождението. 

Оцени новината

Оцени новината
5/5 от 1 оценки
5/5 от 1 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
2 коментара
ertret

ertret

18.02.2024 | 12:27

Искaте луд сeкc за 3 чaса, силнa еpeкция, ярки оpгaзми, много cпеpмa и повишeн теcтoстеpон! Тaзи подoбpeна фоpмyла на Bиaгpа вече е бeзопаcна на всяка възpаст! Не пpопускайте шанса да направите ceкcа си незабpавим:--- https://da.gd/menx

Отговори
0 0
Didier93

Didier93

18.02.2024 | 10:32

Здравейте г-н/г-жо Аз съм индивидуален финансов експерт, който мога да ви дам бърз заем, вариращ от €2000 до €10,000,000 при лихва от 2% с условия, които ще улеснят живота ви. Така че, ако имате нужда, не се колебайте да се свържете с нас по имейл: Имейл: didierdf93 @gmail.com

Отговори
0 0

Анкета

Как оценявате служебния кабинет "Главчев"?