Срещу риска от наводнения: Австрийци предлагат система от бариери по реките на Богдан и Каравелово

Австрийски експерти предлагат изграждането на система от защитни бариери по селските реки на Каравелово и Богдан. Тези съоръжения могат да намалят последиците от интензивни и продължителни дъждове, както и да намалят риска от големи наводнения. Инженерите Феликс Драеснер и Маркус Найдън са от Австрийското дружество за намаляване на риска от природни бедствия. По покана на кмета на община Карлово  д-р Емил Кабаиванов на 15 февруари те обследваха района  на Каравелово и Богдан и вчера представиха пред обществеността предварителен доклад за оценка на риска. 

Представянето на доклада предизвика голям интерес сред обществеността от региона. Да чуят мнението на експертите и да коментират с тях причините за потопа, дойдоха жители на Богдан  и Каравелово, граждани на Карлово, кметове на населени места. Домакин на проявата бе кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов. Да чуят оценката за събитието от 2 септември, бяха още областният управител Ангел Стоев, директорът на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" старши комисар Александър Джартов, директорът на Регионална дирекция за ПБЗН комисар Георги Мангараков, Николай Николов -съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи Иван Демерджиев.

Според експертите от австрийско дружество събитията от 2 септември миналата година в тези села са били непредотвратими. В дните преди опустошителното наводнение в региона  е имало постоянни умерени валежи. Почвата е била напоена с голямо количество вода, на 2 септември е започнал обилен валеж, който е продължил осем часа. Предполага се, че в горните водосбори последователно са възникнали малки свлачища, в резултат на което са били изкоренени множество дървета, освен това  се е отделило голямо количество насипен фин почвен материал. 

Такива наводнения се случват веднъж на 675 г. и те не могат да бъдат предотвратени. Това обаче не означава, че те може да случат и много скоро след първото, коментираха Феликс Драеснер и Маркус Найдън в Карлово. 

Дв​амата предлагат във водосборната зона на двете села, по горните течения на Татлъ дере и Богданска река в Каравелово и Селската река в Богдан, да бъдат изградени защитни бариери. Съоръженията може да бъдат няколко вида.  Едно от тях е дълга каскадна бариера - стъпаловидни прагове, които да намаляват скоростта на потока. 

Друго съоръжение и изграждането на каскадна бариера от дърво, която може да бъде добавена в системата от мерки. 

 

Дозиращите или прорезните  бариери са друга част от системата. Те изграждат каскада от язовири. Прорезните бариери са бетонни и се изграждат като прекъснат венец и представляват пречка по пътя на водния поток. Те намаляват неговата скорост, като задържат част от водата.

По пътя на водата могат да се монтират и мрежови бариери, за да спират мъртвата дървесна маса, която попада във водата.

Предлагаме тези мерки на базата на опита, който има в Алпите, те работят и са ефикасни, твърдят Феликс Драеснер и Маркос Найдън. Според тях е необходимо и да бъдат изградени водни басейни  край селата, които да  задържат водата и да предотвратяват наводнени​я. Подходящи места за това са плитките зони, преди реките да навлязат в населените места.

Редовните инспекции на речните корита, защитното лесовъдство също са важни дейности, които снижават риска от наводнения, се посочва още в доклада на австрийските експерти. 

Наводнението от 2 септември 2022 г. е било екстремно и рядко събитие, поради което оценяваме по-висока вероятност за последващи събития в близко бъдеще, категорични са  Феликс Драеснер и Марков Найдън. Събития като това не могат да бъдат предотвратени, но може да бъде намален рискът от толкова големи щети, твърдят двамата експерти.