46

Спасител в Карловско: Евакуирахме бедстващите с риск на живота си, докато водата прииждаше

Драматичен разказ на подполк. Станислав Малешков за първите часове на наводнението в село Богдан

Сякаш още сутринта на 2 септември си личеше, че се задава голямо наводнение, че този ден няма да е като другите, и това, което ще се случи, ще е драматично и сложно. Когато отивахме на работа около 8 часа, валеше много обилно, валеше така, сякаш небето се беше продънило. Някои се обадиха, че закъсняват, двама колеги, които пътуваха от Розино, също позвъниха да кажат, че пътуването е трудно, защото идва много вода по пътя. Тогава се обадих на моя заместник да проверим каква е готовността за действие на модула за наводнение. Това разказа пред „Марица“ подполковник Станислав Малешков, командир на Първи батальон в 61-ва Стрямска бригада в Карлово. Модулът за действие при наводнение е част от този батальон и поддържа ежедневна готовност.

Към 8.20 часа подполк. Малешков разпоредил модулът да се подготви за излизане, ситуацията подсказвала, че става нещо извънредно. В същото време командирът на 61-ва Стрямска бригада бр. генерал наредил военнослужещите да тръгват към Богдан. Генералът разпоредил към ​селото да потеглят още Батальонът за логистично осигуряване с 20 военни и Зенитно-ракетният дивизион с 24 човека. Самият командир на бригадата вече бил там.

Ние се готвим ежедневно за подобни ситуации, тренираме усилено на суша - на полигоните, и на вода - в язовирите „Мурла“ и „Домлян“. Имаме голям учебен опит за работа със спасителни жителки, ботуши до гърдите и гумени лодки. А това, което видяхме на място, бе реална, драматична и сложна ситуация, беше нещо извънредно,

разрушителната сила на стихията беше страшна,

коментира подполк. Малешков.

Бойците от неговия модул за действие при ​потоп се отправили към Богдан с четири камиона с по десетина човека във всеки автомобил. По разпореждане на командира бр. ген. Дешков обаче камионите пътували по маршрута Дъбене-Войнягово-Каравелово. В района на Богдан вече се било събрало огромно количество вода. Когато стигнали в Каравелово, водата в местното Татлъ дере вече заливала моста. Няколко часа по-късно той рухнал. Но преди това по същия маршрут успели да преминат и другите две формирования на бригадата.

В Богдан кметът на селото Христо Иванов бил много притеснен -

десетки къщи вече били под вода, а в тях имало хора.

Наводнена била и неговата, в която останали родителите му.

Трите военни формирования и пожарникарите бързо се стиковали за действие, а бригаден генерал Дешков разпоредил да се влиза във всяка къща и, ако има хора, те незабавно да бъдат евакуирани.

Влизахме в къщите заедно с пожарникарите. Водата ставаше все повече и повече, а хората - все по-уплашени, разказва подполк. Малешков. След като обходихме няколко къщи и изведохме хората от там, при поредната се изправихме пред ново предизвикателство - в къщата беше възрастна жена, останала сама, но ние не можехме да стигнем до нея. По улицата течеше буйна река, нивото и течението бяха заплашителни. Дворът бе пълен с вода, от улицата не можеше да се влезе. Свалихме една от нашите лодки, но тя също не можеше да стигне до къщата -

нивото на водата в двора бе повече от два метра и стигаше почти до асмата.

От там не можеше да мине лодка. Нямаше начин. Вече ставаше опасно и за нас, рискът за живота наистина бе голям. Жената обаче бе успяла да се качи на втория етаж на къщата си и това спаси и нея, и нас, обяснява подполк. Малешков.

През целия ден на 2 септември военнослужещите от три формирования на 61-ва Стрямска бригада и пожарникарите обхождат къща по къща, за да евакуират хората.

Всеки случай бе различен, но при всеки рискът бе голям, категоричен е подп. Станислав Малешков. Когато направихме опит да излезем от наводнения двор на тази жена и да стигнем до главната улица, която е по-високо от дворовете, и все още беше проходима, ни посрещна ново мощно течение на голяма приливна вълна - продължава драматичния си разказ командирът на Първи батальон. - Започнахме да търсим спасение по по-високите места на улицата, някои се качиха по дуварите, но водата прииждаше все повече и с все по-силна, дори понесе един от нашите камиони. Не можехме да мръднем - щеше да повлече и нас.

Недоумявахме откъде идва тази вода

- нагоре, в Средна гора над Богдан, няма язовир, та да се е скъсала стената му. Какво става, питахме се всички, а притеснието ни ставаше все по-голямо, разказва той.

Изведнъж обаче водата се оттекла и тогава бригаден ген. Деян Дешков предложил  двамата с подполк. Малешков да проверят какво става нагоре по течението на дерето. Оказало се, че пред единия мост, зад паметника в центъра на Богдан, водата е довлякла огромен кавак, изтръгнала го с корена му, а дървото се е спряло в моста и заприщило прииждащата река. Водата се събрала в мощна вълна, излязла от коритото и тръгнала с голяма сила по улицата на селото.

След това продължихме да обхождаме къщите - изнесохме човек в инвалидна количка, пренесохме възрастна неподвижна жена с одеяло, друга жена изведохме от наводнената къща, като я качихме „на столче“, описва  драматичния ден подполк. Станислав Малешков. През този ден евакуирахме десетки хора, може би около 100 човека. Много от тях

викаха „Хеликоптер! Извикайте хеликоптер!“.

Командирът генерал Дешков им обясняваше, че при този обилен дъжд, когато небето  и земята се бяха събрали, хеликоптер не може да дойде. Той долетя, когато облаците се пораздигаха и небето се поизчисти. С хеликоптер бяха евакуирани няколко души - сред тях бременна жена и мъж, получил аритмия, вероятно от шока от случващото се. С нас имаше медицинска сестра, тя провери кръвното на човека, беше високо. Провери и какви лекарства е взел този ден.  Медицинската сестра обаче не можеше да вземе решение дали да му даде още лекарства. Тогава се обърна към кмета на Карлово д-р Емил Кабаиванов. Той е лекар, ортопед, макар че случаят бе вероятно за кардиолог. Господин Кабаиванов прегледа лекарствата, които бяха налични, посочи едно и каза: „Нека вземе това, не се безпокойте, всичко ще е наред!“. После този човек бе евакуиран с хеликоптер и всичко мина благополучно, отбелязва подполк. Малешков.

Прекарахме нощта в Богдан, войниците останаха в читалището, ние с част колегите бяхме в джипа. Не можеше да се спи - не чувствахме умора. Бяхме мокри, целия ден търсихме хора, които можеше да изчезнат в това наводнение, бяхме в сложна, необичайна ситуация, която не се знаеше колко време ще продължи.

След страшната водна сила, която видях на 2 септември, на следващия ден видях друга потресаваща гледка -

десетки автомобили бяха струпани на поляната

на изхода на Богдан в посока Карлово. Бяха кални, очукани, смачкани, охлузени, разбити, някои напълно размазани. Не можеше да се разпознае нито марката на някоя от тези коли, нито моделът. Дворовете бяха пълни с кал, наносите бяха близо 2 метра. Продължихме да влизаме в къщите и да търсим хора, които не са могли да излязат. Но влизането ставаше невъзможно - пожарникарите буквално пълзяха по корем и за да не потънат в това тресавище, бяха опънали въжета, за които да се държат, разказва подполк. Малешков.

В Богдан действахме заедно три формирования - на 61-ва Стрямска бригада, пожарникарите и хората от община Карлово. Командирът на бригадата бр. ген. Деян Дешков беше създал такава организация, че се стиковахме бързо, действахме точно и успявахме да евакуираме хората, да ги насочваме на безопасни места, после към кметството и читалището, докато стане възможно да се приберат по домовете си. После започна разчистването на улиците, на дворовете и къщите.

Скоро ще навърша 51 години

Служил съм в Ивайловград и Крумовград, от 2000 г. съм в 61-ва Стрямска бригада, бил съм в батальон, в който един от модулите бе за действие при пожари, сега съм командир на Първи батальон, част от който е модулът за действие при наводнение. Тренираме всеки ден усилено, но това, което видях и виждам всеки ден в Богдан, е нещо извънредно - наводнение, което нанесе огромни щети на хората, на цялото населено място, нещо страшно, с последици, които ще се преодоляват дълго време, категоричен е подполковник Станислав Малешков.

Бригаден генерал Деян Дешков, командир на 61-ва Стрямска бригада:

 Действахме с отдаденост, която ме накара да си припомня защо избрах тази професия

Бедствието, което сполетя Карловската долина, е много сериозна криза, в нейното преодоляване военнослужещите от 61-ва Стрямска бригада  действаха бързо, адекватно, с устрем и ентусиазъм, с отдаденост, които ме караха да си припомням защо избрах тази професия.

Първия ден бяхме заедно с колегите от Пожарната. Тогава войници, сержанти и офицери извеждаха хората от наводнените къщи, влизаха в къща по къща с риск за здравето и живота си, без да се колебаят. Не позволихме никой да стане жертва на стихията. Транспортирахме тежко болните, организирахме доставката на храна за населението, осигурена от фирми и местната власт. Още от първия ден след спасителните действия на 2 септември продължихме помощта с техника до приключване на критичните първи две фази - спасяване и евакуация и осигуряване на храна и вода.

Вече сме в третата фаза на тази операция, в която щафетата поемат доброволци и осигурената от Общината строителна и транспортна техника за разчистването. Оставаме в готовност, ако стихията се завърне тук или на друго място, където има нужда от нас.

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
dimitar

dimitar

25.09.2022 | 14:53

бърза и сериозна оферта за кредит Аз съм начело на международна финансова институция, специализирана в международни заеми. Предлагаме услуги от 5 000 евро до 800 000 евро. нетният лихвен процент е 2,6% годишно за всички ваши нужди, свържете се с нас по имейл: [email protected]

Отговори
0 0

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?