Следвайте ни

Сопот и Калофер си мерят хорото за Богоявление

Ритуалът в града на Вазов докара навалица от туристи, мъжкото хоро в Тунджа започва без пришълци и гости

viber icon

Сопот хвърли ръкавица на Калофер по размаха за честването на Богоявление. Интересът към ритуала на Манастирска река в родния град на Вазов расте с всяка изминала година и вече събира участници и посетители от цялата страна. Преситени от многохилядната публика и навалицата в Калофер, за този Йордановден дори част от местните гайдари идват в Сопот, за да поведат шествието към реката.  

Туристите пък напълниха града още по Коледа и ще останат чак до вечерта на Йордановден, за да се насладят и на възрожденската атмосфера на Сопот. За тях ледената фиеста в Манастирска река ще е красив финал на тази зимна приказка. Очаквам много гости на Йордановден, потвърди и кметът на Сопот Деян Дойнов.

Калофер обаче няма скоро да отстъпи, категорични са верни почитатели на мъжкото хоро в Тунджа. Всички къщи за гости с близо 800 легла за нощувка са пълни от Коледа, а резервациите са още август. Заради прочутото ледено хоро са окупирани хотели и бази за настаняване в Карлово, Баня и съседни населени места. А на 6 януари сутринта и заради фиестата в Тунджа,  и заради честването на Ботев ще  дойдат още стотици, прогнозират в Калофер.

 За близо 20 години Йордановден в града на Тунджа преживя невероятна история. Само година-две след възраждането му мъжкото хоро стана емблема на България. Огромни снимки от Богоявление в Калофер украсиха Летище София и ритуалът в реката обиколи света по интернет. За да се хванат на хорото в родния град, си идват гурбетчии от Америка, Австралия и Англия. В следващите години местни младежи дори се разсърдиха на гостите, дошли от всички краища на страната, за да нагазят в Тунджа.

Затова калоферци избягаха високо в Стара планина, там да научат децата си на местните песни и ритуали далече от тубите с вино, суетата пред камерите и фотоапаратите и навалицата. 

Магията на мъжкото хоро в Калофер обаче остава все така силна, а кметът Румен Стоянов, който е организатор на ритуала още преди да застане начело на градската управа, продължава да развива празника и да брани традицията. Той отново призовава гостите да заповядат, но като наблюдатели на местния ритуал. Ако искат да се къпят в реката и да играят хоро, ще трябва да изчакат калоферци да излязат от Тунджа.

Гайдарите и тъпанджиите са готови, а от днес силна група гради бента, за да се оформи дълбок вир, в който да се играе хорото, разказа Румен Стоянов. Той е подготвил и кафез с два бели гълъба.

"Ще вляза с него в реката, а когато дойде моментът, ще го отворя и ще пусна гълъбите да литнат - гълъбът е един от символите на Богоявление в християнството", припомни Стоянов.

Мъжкото хоро в Калофер има дълга история ​- според някои то е наследник на древна традиция от времето на бащата на Орфей - речния бог Еагър, който бил  владетел на Хемус, а седалището му - най-високият връх в старата планина, назован днес връх Ботев.  През хилядолетията традиция мъжете да се къпят в реката, която слиза от седалището на Еагър, станала част от християнската обредност на Йордановден. Възрастни калоферци пък разказват, че мъжкото хоро се е играло на Йордановден и през турско, оцеляло и през комунизма.

Мястото под Черковния мост, където се хвърля кръстът, е мистично, това се усеща особено сутрин, преди изгрев-слънце, разказват местните хора. От източната страна на реката е църквата „Свети Архангел Михаил“,  оттам се прокрадват и първите слънчеви лъчи при изгрев. От другата страна е Девическият манастир с храма „Рождество Богородично“. Звънът на двете камбани, шествието, идващо от „Свети Архангел Михаил“, а минути по-късно и тътенът на тъпаните, предвождащи хорото, създават неповторима атмосфера.

Няма спор между Сопот и Калофер чие мъжко хоро е по-голямо, твърдят миролюбиви участници в ритуала от двата града. Не си съперничим, тачим се, казват те. Още отпреди Възраждането калоферци си взимали булки от Сопот, и до днес се погаждаме. А на Йордановден ще се отдадем на ледения ритуал ​-едните в Тунджа, другите в Манастирска река, както се полага на този ден, твърдят мераклиите да добият сила и да хванат кръста в деня на Христовото кръщение.

 
Цветана Георгиева

Цветана Георгиева

Репортер-редактор - екип "Регион" Карлово

Цветана Георгиева е кореспондент на в. "Марица" от Карлово. Завършила българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Работила е като главен редактор на в. "Карловска трибуна“.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?