2374

С калоферска дантела - от фирмен знак до възглавничка за венчални пръстени

Когато се пенсионирам, ще правя и аз това. Така си казвала дни наред Йорданка Станчева, минавайки покрай майсторка на дантела пред входа на къщата-музей на Златю Бояджиев. 

Проф. Йорданка Станчева, която съчетава агрономическите науки с калоферската дантела

Било е преди 35 г., когато университетската преподавателка по фитопатология живеела в Старинен Пловдив. Един ден случайно чула по радиоуредбата, че се организира курс по калоферска дантела. В продължение на 3 месеца усвоявала в приятна дамска компания тънкостите на плетенето със совалки - почти като Донка Шипкова, която в миналото първа почнала да плете сложните мотиви. Калоферката е първата жена, завършила курс в Художествената гимназия, а като се върнала в родното си градче, основала училището и станала през 1910  г. първата учителка в него.  Събрала около себе си и малко „общество“ от сръчни момичета, чиито красоти от конци днес са изложени в Творческия център за калоферска дантела в балканското градче.

И за последователката ѝ Йорданка Станчева преподаването и плетенето са били дълго време начин да изразява себе си. Чак когато се пенсионирала като професор и доктор на науките в Лесотехническия университет, подхванала по-сериозно ръкоделието. „Опитах да възстановя уменията. Сръчността вече не е същата. Но създаваш нещо красиво. Ако си го избрал,

носи удовлетворение, спасява от стрес, дава воля на душата,

казва майсторката.

Изкушените като нея, които изразяват себе си чрез нежните плетеници на нишките, се събират този уикенд на традиционния фестивал на калоферската дантела в планинското градче. 

Проф. Станчева не е от авторките, които непременно вплитат изделията си в съвременния живот. Сътвореното от нея стои грижливо подредено в класьор, изгладено, и прилежно пъхнато в прозрачни пликове - за да се вижда добре красотата на всеки детайл.

Вадя ги през 3-4 месеца да ги видя и пак ги прибирам, разказва тя. Много хора не разбират защо тогава се занимава с дантелата. „Заради

удоволствието, че си създал нещо с ръцете си.  

 Едно цвете от конци или едно цвете, което расте. Все едно“, отговаря Йорданка Станчева. 

Тя пък не разбира онези, които крачат по пътеките сред природата. Но всеки има своя начин да дава живот на сетивата и душата си, разбрала е майсторката.

Работи с 14 совалки. Най-добрите в занаята по света „жонглират“ с по 400.

Понякога синът ѝ я подкача над каренцата: „Не ти ли е малко натруфено и кичозно?“. Действително тези изделия не намират място в днешния интериор, освен ако е специално създаден с масивни мебели и ретро привкус, отчита проф. Станчева. Но тя пък не харесва масовото и индустриалното.

Зимното ѝ хоби е да прави калоферски дантели и да пише научни книги. А лятното е да копая един двор, смее се професорът-агроном. Хората често се учудват на това. „Има ли такива хобита?“, казват. Това са по-културните. А другите:

„Ти съвсем си изперкала“,

смее се майсторката.

Както те не разбират нея, така и тя не разбира що за живот е това да ти прелива мивката от чинии, а ти да се забучиш с часове в телефона. Друго нещо е дантелата - цял свят от красота и нежност. И дворът - трева, поникнали семена, разпъпващи се цветя. Виждаш живота в пълнотата му - от раждането до неговата смърт, казва проф. Станчева.

От традицията към настоящето

Галина Симеонова от Карлово е сред тези майсторки на калоферска дантела, които прекрачват от традицията в занаята в настоящето. Вплита дантелата в коледни украшения, в гривни и колиета. Поставя в рамка фигури на пеперуда, котка, еделвайдс и риба. Някои модели създава сама, други взаимства, но задължително интерпретира посвоему.

 

За Галина всичко започнало, когато като журналист отишла да интервюира калоферската майсторка Пенка Опева. Върнала се в редакцията и казала на колегите си: „Това е моето нещо“.  Минала обучение при Опева и при Танка Попова - две от най-добрите в България. А сега предава щафетата нататък. Научила е снаха си Виктория Текилянова, която още преди да влезе в семейството, открила дантелата, пишейки проект като студентка. Сега участва в пленери наравно със свекърва си, а с тях е и нейната майка Евгения Текилянова, която също прави калоферска дантела. Със совалките умее да борави и следващата генерация - Ангелина и Евелина. По на 7 и 4 г. двете даже дават уроци на връстници в детски работилнички на събития, посветени на калоферската дантела. 

Образци от колекцията на Творческия център за калоферска дантела

Всеки, който обича ръчната изработка, знае, че тя изисква много търпение, усет, естетика, сръчни ръце, казва Галина Симеонова. Освен снахата и сестра си, не спира да учи още млади хора на тънкостите на калоферската дантела. Богатство е, наследство от миналото и нещо красиво и изящно в днешния модерен свят, обобщава Галина.

Снахата Виктория Текилянова

Прави от калоферска дантела от фирмени знаци и семейни гербове до възглавничка за сватбени пръстени.

Снимки от Наташа Манева

Оцени новината

Оцени новината
5/5 от 1 оценки
5/5 от 1 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?