Следвайте ни

Кулинарят на Подбалкана: Гощавал съм всички президенти

viber icon

Няма човек от Подбалкана от Калофер до Клисура, който да не познава или да не знае кой е Делко Шойлеков. Това е готвачът на повикване с главно "Г". Хиляди са се наслаждавали на вкусните му ястия, безброй семейства  му поръчват пълно меню за своите гости вкъщи по празниците.

Той прави трапези за видни бизнесмени и изискани дипломати. Често му поръчват менюто, когато в региона идват знатни особи. Гощавал е всички български президенти от 1990 година досега - и Жельо Желев, и Петър Стоянов, и Георги Първанов, а тази пролет подготви трапезата и за Румен Радев.

Основната част от менюто за тях най-често е  зелена салата, печено агнешко и десерт.  Готвил е и с Ути Бъчваров, и с Иван Звездев.

Кметовете на селата в региона често му поверяват трапезата за гостите на селските събори. Те канят известни певци и музиканти, колеги от други региони, бизнесмени, затова най-добре е ястията да са приготвени от майстор кулинар.

Завърших инженерство, ала избрах кулинарията, приготвянето на ястия ме влече от малък, споделя Делко Шойлеков. У дома се правеха бабеци, филета, суджуци. Много неща от работата в кухнята ми бяха ясни още от детските години - смесването на подправките, обработката на месото и получаването на готовия продукт. Това винаги ми е създавало уют у дома, признава той.

Делко Шойлеков е от стар карловски род, който има история на повече от три века и води началото си от Клисура. Мъжът, дал името на рода Шойлекови, пръв на Балканите донесъл маслодайната роза в Клисура още през 18. век. Той се казва Генчо. Наричали ароматното и маслодайно цвете просто трън, а когато местните започнали да правят от него розово масло и да го продават, започнали да казват на Генчо "Шойле", т. е. благодетел.

Запален планинар, Делко Шойлеков е душата на компанията, щом с приятели потеглят към карловските хижи. Те му поверяват приготвянето на  храната. Тя става още по-вкусна от добрия му характер - топъл,  деликатен, дружелюбен и всеотдаен. Години наред той дарява и готви курбана на прочутия празник на хижа „Васил Левски“, който събира планинари от цяла България.

Завършил инженерство, както повечето момчета от Карлово от неговото поколение - изборът в онези години бил заради перспективата за работа в гигантите ВМЗ и Карловския тракторен завод. После станал началник на КАТ, а през 1992 година  се посвещава на кулинарията. Отваря закусвалня, кръщава я „Лъчо“, с ударение на „о“, това е народното  название на Карлово, което означава "хубаво, слънчево". Планирано за закусвалня, заведението стана ресторант с готвени ястия и скара и години наред от сутрин до  вечер  се пукаше по шевовете от посетители. 

Сега хората се ориентираха към семейни тържества с по 20-30 души, обяснява Шойлеков.  Затова и приготвянето на меню за тях открива възможност за кулинар като него.

Хубавата храна в добрите ресторанти ми правеше впечатление още в студентските години, разказва той. Не бях беден студент, имах пари и ценях добрата кухня - правеше ми впечатление, когато  ястието е добре направено,  поднесено изискано на аранжирана маса. Някъде съм видял нещо интересно, другаде съм добавил нещо от себе си или съм променил според моите виждания. Така се натрупваха и познания, и желание да правя хубави неща. Ястията ми винаги се получават. Ала винаги експериментирам, никога не казвам, че това е върхът, винаги търся нова технология на термообработка, различни подправки, разказва карловецът. 

Делко Шойлеков пръв започва да предлага услугата да приготви меню за гости. Днес е непосилно за една работеща жена да посрещне 20-30 души вкъщи, знам това отлично, разказва известният кулинар. За него обаче това не е проблем -има оборудване, съдове, уреди, дори пещ, в която могат да се пекат няколко тави с агнета едновременно. Дълго време поддържал екип от 7-8 души.

Сам събира гъбите за прочутите си ястия

Освен любовта към готвенето трябват още няколко неща - да имаш хубаво месо и зеленчуци, да съчетаваш добре подправките и да работиш с подходящи съдове. Една добра пещ, тиган от хубав тефлон са от голяма важност, обяснява Шойлеков.

Той подбира и приготвя  всичко това лично. Тъй като гъбите са любима съставка на някои от ястията му, сам ги събира. Щом чуя, че е излязла челядинката, веднага тръгвам, разказва той. Така е с печурката, пачия крак и манатарката. Търси ги в Калоферския Балкан и в Средна гора. 

Сам приготвя два вида пюрета от чушки - зелено от зелени пиперки и червено от червени чушки. То пък е отлично за обработка на месо и като съставка на някои готвени ястия. 

Бамята съхранява, като я бланшира и подрежда във фризера. Консервира домати, чушки, патладжан и морков, за да сготви прочутия карловски гювеч във всеки сезон. 

Цветана Георгиева

Цветана Георгиева

Репортер-редактор - екип "Регион" Карлово

Цветана Георгиева е кореспондент на в. "Марица" от Карлово. Завършила българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Работила е като главен редактор на в. "Карловска трибуна“.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?