4232

Плетенето на калоферска дантела е като танго - красиво и вдъхновяващо

Говори най-известната майсторка на древния занаят

Карловката Галина Симеонова е правила дантелените елементи за холандска модна къща, сега вдъхновява млади и стари да посегнат към совалките

Майстори на старите занаяти омагьосват с уменията и произведенията си. Около тях винаги има хора, които попиват всяко движение на ръцете и всяка промяна на материала, който се превръща в сувенир или предмет за бита. Когато работят в занаятчийските центрове, в къщите за народните традиции или направо на улицата, майсторите събират все повече публика, която гледа как от глината става красива стомна, от парчето дърво - пищна роза, а от песента на малките совалки - красивата паяжина на дантелата. 

Има възход на занаятите - и майсторите, и публиката са много повече от преди две-три десетилетия, разказва най-известната майсторка на калоферска дантела Галина Симеонова. 

Карловката от близо 40 години изплита от сърма и памук най-впечатляващите с изяществото и майсторлъка класически и съвременни модели на совалковата дантела, която в България е известна като калоферска.

По примера на Галина вече цялото семейство
владее този чуден занаят - плетенето със совалки

 

Този уикенд Галина заедно с други майсторки на няколко вида художествено плетиво ще демонстрират занаята на пленер в една от къщите на Регионалната занаятчийска камара в Стария град в Пловдив. Събитието е благотворително и е посветено на децата със синдрома на Даун.

"Очаквам, че много родители ще доведат децата си при нас, за да им покажем различни видове художествено плетене - споделя Галина. - И за малките, и за големите ще е интересно. Вярвам, че и след тази демонстрация ще има поне едно дете или една жена, която да пожелае да хване совалките и да се опита да направи свое изделие от дантела."

Галина се влюбва в калоферската дантела, когато работи във вестник „Карловска трибуна“. В средата на 80-те тя се записва на курс в Калофер, а после няколко години поред продължава да се учи при най-известните майсторки в Калофер - Пенка Опева, Христина Костова, Танка Попова. Те са плетачки, записали имената си в историята на този занаят, а техните произведения са в "златния фонд" на калоферската дантела. 

Години по-късно Галина сама започва да пише своята история: участва в пленери, панаири и фестивали на занаятите у нас и в чужбина. Всяко лято работи в Стария Несебър, където демонстрира плетивото пред туристи от страната и чужбина. Показва и на деца, и на възрастни как нишката става на дантела. Популярността й е толкова голяма, че снимки в социалните мрежи само на ръцете й, които плетат, или на някой от моделите й, се разпознават безпогрешно от почитателите на дантелата. 

И по време на събития, посветени на занаятите, и когато е в Стария
Несебър, около нея винаги има стълпотворение от хора, които се
любуват на красивата дантела и на сръчните ръце на майсторката

 

Правила е дантелените елементи за дамски и мъжки облекла на холандска модна къща, както и аксесоари за тоалети. Нейни произведения красят домове и офиси в България. Дантелени сувенири на карловската майсторка има на всички континенти.

Интересът към народните занаяти се възражда не само у нас, но и по света, твърди Галина Симеонова. Уникалното се цени все повече. Последното доказателство за това е участието й във Фестивала на занаятите в Благоевград.

"Бяхме няколко майстори на различни занаяти от цяла България  - дърворезба, грънчарство, изработване на кукерски маски, ножарство, пчеларство, кожарство, тъкачество, тахани. Аз представях моя занаят - калоферската дантела - разказва Галина. - Още първия ден дойдоха ученици и студенти от всички училища в Благоевград, стана истинско стълпотворение. Имам огромен опит от подобни събития и бях взела втори цилиндър и совалки, за да дам възможност на желаещите да докоснат пособията и се запознаят с дантелата отблизо. 

Имаше и жени, и мъже на всякаква възраст. Плетях, да покажа как се получава тази невероятна дантела. Забелязах, че никой не отвръща на поздравите ми, и ги попитах защо. Няколко души почти едновременно казаха: „Толкова се захласнахме, че онемяхме от това, което виждаме!“. Наистина движенията на ръцете ми вече са толкова бързи и точни, а песента на совалчиците толкова нежна и звучна, че хората се захласват." 

На втория ден в Благоевград пред щанда й в ранни зори я чакало младо момиче - студентка в града. Била толкова впечатлена, че едва дочакала сутринта, та докато няма много хора, да се учи да плете с малките совалки. "В такива случаи сърцето ми се разтапя от радост", споделя Галина. Тя й показала докъдето може, а после се разбрали да продължат уроците по интернет.

Галина винаги обръща специално внимание на децата и девойките, които проявяват интерес - съдейства докрай на всеки, който иска да се научи. Първата й ученичка била по-малката й сестра Цветана Зелямова, която след години също получила титлата „майстор“. Междувременно малкият й син нямал още 8 години, когато хванал совалките и започнал да ги премята в ръцете си, научил основните плетки много бързо. Днес - мъж на 36-37 години със свой бизнес - той не е загубил умението да създава дантела. Неговата съпруга Виктория също се влюбила в занаята на свекърва си и бързо се научила да плете, а майка й я последвала.

"После започнах да уча внучките - най-напред Галина, дъщерята на големия ми син, а сега е ред на малките - дъщерите на малкия ми син. Осемгодишната Ангелина вече участва в пленери и фестивали. 

За внучката Ангелина плетенето със совалки
е по-интересно от реденето на пъзел

 

Преди година по време на пленера на калоферската дантела, организиран от Регионалната занаятчийска камара в Пловдив, направиха работилница „Детско утро“ и цялото ми семейство се включи в него. Цели пет часа учихме деца, които пожелаха да пипнат совалките и конеца - разказва майсторката. - В Несебър, където съм всяко лято, около мен винаги има много хора. Понякога ми казват: „Плетете по-бавно, за да проследим движенията на ръцете“. Наистина, в годините на постоянна работа със совалките съм станала толкова бърза, че ако забавя ритъма, ще се затрудня. Плетенето със совалките е като танц - като пайдушко или дайчово хоро или като танго. Трябва да следваш ритъма -  красиво и вдъхновяващо е, но е нужно и усърдие", споделя най-известната плетачка на калоферска дантела.

 

Дантеленото училище 

Интересна е историята на калоферската дантела. Занаятът донесла в града под Балкана Донка Шипкова през 1910 г. Скоро след това било основано Дантеленото училище „Трудолюбие“. В него получили знания и професионални умения над 1800 момичета и жени от Калофер. Докато било закрито през 1938 г. Дантеленото училище носило значителни приходи както на самите плетачки, така и на града. А по повод песента на совалките има едно описание на карловския краевед Христо Фъргов: „Когато вървиш по улиците на Калофер се чува само песента на мъничките совалки, с които тукашните момичета и жени „рисуват“ чудни дантели – бялата магия на Калофер“, разказва Галина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

За кой отбор ще стискате палци на Евро 2024?