46

Парапланеристът Андрей Агайн: Ще усетиш насладата от летенето, когато си се научил да летиш

Все повече хора ще летят с парапланер. В летенето има свобода, която може да почувства само човек, който се е издигал над земята. Всяка година в училищата по парапланеризъм у нас се записват и завършват курсовете по около сто човека. Парапланеризмът се развива много бурно. Това смята Андрей Агайн, един от най-опитните парапланеристи и инструктори по парапланеризъм у нас. Той има над 20-годишен опит в летенето, участвал е в десетки състезания, включително и в акробатичния парапланеризъм. Вече 18 години обучава начинаещи и вози пасажери в тандемни полети.

Андрей Агайн открива Сопот като най-добро място за летене още през 2000 г., само две години след като прави първия си полет. Установява се в града под Балкана. По това време още дузина млади парапланеристи откриват, че южните склонове на Стара планина са много удобна стартова площадка, въздушните течения - подходящи, а лифтът, който изкачва туристите до билото - изключителна придобивка.

Избрал съм Сопот, защото има лифт, има много подходящи дни за летене през сезона. Докато на другите места по Стара планина, на Витоша и край Варна няма чак толкова много такива, споделя Андрей. За парапланеризма най-важното нещо са условията за полет. Когато те не са подходящи, ако летим, ще бъде рисковано. А аз предпочитам за избегна всички рискове и да направя полета максимално безопасно, казва той.

Андрей видял за първи път парапланер в Швейцария през 90-те години, живеел там около година. Забелязал, че този спорт е развит изключително много. Швейцария като население е колкото България. Но преди 20 години там имало регистрирани 10 хиляди парапланеристи, а по това време в България те са били по-малко от 100.  Сега парапланеристите в България са между 1000 и 2000 човека.

Парапланеризмът е рисково занимание, затова трябва

солидна подготовка, концентрация и абсолютен контрол

при летенето, твърди Андрей Агайн. Парапланерът е капризно превозно средство, направен е от плат и конци. В него няма нищо солидно. Ако условията за летене са опасни, той много лесно може да се смачка - само за един миг. И ако парапланеристът не е достатъчно опитен и в следващите една-две секунди не го оправи, не го възстанови, тогава може да последват неконтролируеми движения от страна на парапланера и той много лесно може да падне, да продължи да пада чак до земята.

През повечето време Андрей е работил като инструктор в други държави и периодично се е връщал в България, но за кратко. Основно е работил в Азия. Седем години е обучавал парапланеристи и е возил пасажери в Непал, три години в Малайзия и две години в Китай. Тук в България работи предимно в Сопот.

Курсът на обучение на начинаещи парапланеристи у нас е 7-10 дни, в другите държави е 14 дни. След 5-6 дни обучение на земята - теория и практика на ниски баирчета, курсистите се пускат да летят сами, водени от двама инструктори с радиостанции. По радиостанцията единият инструктор казва на ученика накъде да лети - на ляво, на дясно, кога да направи завой. След това на кацането другият инструктор му казва как да се приземи.

Всяка държава има свои правила за летене с парапланер. В България засега режимът е  много свободен. Стартовете са безплатни,

не се проверява кой може и кой не може да излети.

Никой не изисква лицензи в България. В другите държави има стартове, които са контролирани от някое парапланеристко училище, там ще ви проверят. Не може да си вземеш колата с парапланера и да отидеш - някъде в Австрия примерно, и да си литнеш. Можеш да кацнеш само на място, което е отредено за кацане. Докато в България можеш да кацнеш навсякъде. В полето, в планината. В Европа ще викнат полиция, ще ви глобят, ако кацнете в някоя частна нива, дори и в нея да няма никакви посеви. Така е в Испания, Италия, много стриктно е в Швейцария, в цяла Европа. В Непал стартовете също са платени. Дори има полицейски пост, който проверява имаш ли лиценз, до стартовете не се допускат пилоти без лиценз. Контролът е строг и в Малайзия, и в Китай, коментира пилотът.

Независимо че сега твърди категорично, че избягва рисковото летене и адреналина, Андрей Агайн също има своите екстремни преживявания в небето. Той бил първият парапланерист у нас, който си купил парапланер за акробатика в небето и дълго време правил акрополети и участвал в състезания. При тези полети вероятността да се случи нещо непредвидено е много голяма. Ако си летиш с един нормален парапланер и си подбираш условията, може никога през живота  да не ти се наложи да използваш резервния парашут, разказва парапланеристът. Ако обаче се занимаваш с акробатика, вероятността драстично се увеличава. Ако при обичайните полети пилотите не са отваряли или са отваряли веднъж запасните парашути, на Андрей се налагало да прави това поне 5-6 пъти.

Това означава, че пет-шест пъти си умирал, 

твърди той.

Отварянето на резервния парашут е най-най-най-последното нещо, което може да направиш, преди да умреш. Аз винаги съм успявал, но последния път не се отвори. Беше в Непал. Резервният парашут се заплете около парапланера и аз паднах от около 200 метра. За щастие в едно езеро. Ако не беше езерото, нямаше да остана жив.

И това, че имаш парашут, не е 100 процента сигурно, че ще оживееш. Има други случаи, когато пилотът пуска резервния парашут, той се отваря, обаче човекът лети над терен с канари, пада върху тях и въпреки че парашутът се е отворил и би трябвало да му спаси живота, самият терен го убива. Така че в парапланеризма нищо не е гарантирано, обяснява пилотът.

Летенето дава изключително чувство за свобода, то обаче може да се усети когато владееш добре парапланера и контролираш много добре ситуацията. Тогава виждаш и изключителни гледки. Най-красивите места за летене, които съм виждал, са в Хималаите и в Европа. Най-красивите гледки за мен са в Алпите - и Швейцарските, и Френските и Италианските, споделя Андрей Агайн.

ИНЦИДЕНТЪТ НА МУСАЛА 

Най-вълнуващи за Андрей са критичните ситуации, когато се е случило нещо много опасно и по някакъв начин се е разминало. Той обаче няма категорична версия за инцидента на връх Мусала от 8 януари. Случаят тепърва ще се разследва. Следствието ще установи точните причини.

Аз нямам информация какво точно  е станало, обяснява Андрей. Моето предположение е, че турбуленция е смачкала парапланера. Парапланерът е бил много ниско над метеорологичната станция на Мусала. Пилотът не е имал време да оправи парапланера. Крилото се е завъртяло в спирала и се е ударили в сградата. Когато парапланерът се завърти в спирала, тогава скоростта достига до 100 км в час. Тази ситуация е единствената, която може да генерира такава скорост и да убие човека. При един нормален полет, ако парапланерът се удари в сграда или скала, парапланеристът може да си счупи нещо, но няма да се стигне до фатален изход, смята Андрей.

ИНТЕРЕСЪТ

Има много голям интерес не само към курсовете за парапланеристи, но и към летенето в тандемен полет с пилот, разказва Андрей. Продават се ваучери за полети и на базата на това може да определим горе-долу какъв е интересът. Ваучерите, които се продават годишно, са няколко хиляди. Една част летят над Витоша, друга част идват тук в Сопот. На морето също летят - на Морската градина в Бургас, на Албена. Парапланерът излита от Морската градина или от плажа, използва се бризът. Този вятър помага крилото да се задържи във въздуха няколко часа на едно място. Има инструктори, които са постоянно в движение за там, където има клиенти, споделя Андрей.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?