Следвайте ни

От Карлово до Франция: Синеока кукерка играе на арена за корида

viber icon

Когато  запаша звънците около кръста, сякаш някаква сила влиза в мен, буйният танц ме опиянява, разказва Гинка Тодорова от Сушица.

Синеока карловка облича в събота и неделя кукерски костюм, запасва хлопки и излиза на площада за ритуалния танц на „старците“ на Сирни заговезни. Гинка Тодорова ще бъде част от кукерската група на родния си квартал „Сушица“, в която участват близо 40 човека. Тя е една от първите жени, която още преди 15-ина години сложи маска и облече красивите ритуални дрехи за Сирни заговезни. Гинка е играла като кукер във всички големи и по-малки фестивали у нас. С кукерската група е танцувала и в Полша и Турция, в Северна и Южна Италия, във Франция.

На нея ѝ приляга и народната носия, която жените от Сушица носят. А любими са ѝ автентичните народни песни, които разучават заедно с  жените от фолклорната група към читалището. Гинка е ръководител и на три самодейни колектива в Сушица - на групата за автентичен фолклор, на танцовата група и на детската фолклорна формация.

Когато  запаша звънците около кръста си и те запеят с моите първи стъпки, тогава някаква сила влиза в мен, изпълва ме цялата,  кръвта ми кипва, буйният танц на кукерите белогащи ме опиянява. И искам да танцувам, докато силите ми стигнат, споделя нежната дама.

Спомня си, че още като петгодишна се срещнала със страховитите кукери. Мъжете били с високи бели кюляфи, бели дрехи или черни сукмани, обути в кози кожи. Тя се разплакала и избягала. Години по-късно усетила с цялото си същество магията на кукерите и станала една от тях.

В моя род старците са много тачени. Дядо ми, татко, брат ми, аз, дори и внучката ми имаме костюми на кукери  и играем. Двете ми дъщери също са били кукери, разказва Гинка.  А през последните години тя  обучава децата от селото на кукерските танци и заедно правят представления около Сирница в детските градини в Карлово.

Сушица е едно селищата в България, където автентичната кукерска традиция е най-добре съхранена. Там наричат кукерите старци, а Сирни заговезни - Старчовден. Всяка къща има дюзен и кюляф - костюм и качулка. Кукерите са два вида:  белогащи - техните дрехи са бели, качулките им падат свободно назад или на едното  рамо. Те са украсени с мъниста и бродерия, които изобразяват древни символи, най-вероятно от времето на траките - слънцето и хлябът задължително са сред тези символи.

Пискюлите са цветни - червен за здраве, жълт за хляб и слънце, зелен за трева и поле, син за небе. Белогащите носят звънци на кръста - те са нечетен брой, разположени по двойки, като отпред са най-големите, назад към кръста стават по-малки, а в средата  единично стои най-малкото звънче. Танцът им е буен, когато заиграят, мелодията на звънците наподобява песента на планински ручей, разказва Гинка.

Другите кукери са  баджаците. Те са обути с панталони от кози кожи, носят бели ризи и черни женски вълнени сукмани. Качулките - кюляфите, им са бели, конусовидни, изработени от картон, за да стоят изправени. Обвити са в бяло платно, богато украсено със същите символи като на белогащите.

Старците баджаци носят по пет хлопки. Сливането на двете групи създава невероятен танц, който носи могъща енергия и силна опияняваща мелодия. Така гонят злите сили и довеждат пролетта. Когато кукерите от Сушица излизат, те изричат своят призив „“Старци дрън, дикел - вън!“. Така дават началото на пролетната земеделска работа.

Старците от Сушица обират всички медали по фестивалите в България, канят ги и на карнавалните игри в чужбина.

Преди две-три години бяхме на фестивал на маските във френския град Дакс, намира се на границата с Испания. Там танцувахме в продължение на няколко дни - имахме няколко дефилета в града, вечерни представления. Ала кулминацията беше, когато излязохме на арената за корида. Беше огромно пространство с много публика. Танцът ни докара публиката до екстаз. Беше невероятно, силно, магическо.

Но от този фестивал запазих и още един интересен спомен. Французинът, който беше ръководител на нашата група, толкова ни хареса, че поиска да се облече като кукер. Един от мъжете в групата му отстъпи своето облекло. А французинът почувства и тежестта да си старец от Сушица - звънците  на белогащите, които са примерно  9, 13 или  15  на брой, тежат повече от 30 кг. А козите кожи и вълнените сукмани на баджаците и зиме, в студа, и лете, в жега,  тежат като грамада от камъни на тялото ти. Да играеш сложните стъпки с тези облекла и звънци, не е лесно.

Като кукер Гинка танцувала  и в Матера през 2019-а, когато италианският град заедно с Пловдив бе културна столица на Европа.  Тогава в малкото градче  Трикарико, част от европейската столица на културата в Италия, имало карнавален ден.

А сред групите карловката забелязала, че има състав от Южна Италия, чиито костюми били изработени от кози кожи, подобно на баджаците от Сушица. Гинка открила известна прилика с нашите маски и в друга група.

Бяха с дворцово облекло, с перуки, пред лицата им се спускаше къс воал. Но в ръката си всеки участник държеше хлопка досущ като нашенските, но с дръжка, спомня си Гинка.

 

Цветана Георгиева

Цветана Георгиева

Репортер-редактор - екип "Регион" Карлово

Цветана Георгиева е кореспондент на в. "Марица" от Карлово. Завършила българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Работила е като главен редактор на в. "Карловска трибуна“.   Още

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кой е най-добрият вариант за страната след изборите?