46

Николина Канарова 50 години следва пътя към съвършенството

Над Карлово има прозорец към небето, затова всеки, който е искал да твори, озарен от небесните сили, го е намерил тук, твърди скулпторката

Скулпторката Николина Канарова, която е сред най-добрите майстори  на образи и фигури от камък и бронз у нас, подреди юбилейна изложба в Общинската художествена галерия в Карлово. Експозицията обхваща 50-годишен творчески период и е посветена на този юбилей, без да е ретроспективна. В нея са представени няколко тематични цикъла от  портрети - глави от бронз и рисунки, както и от каменни скулптури и бронзови релефи. Тези творби представят духовните състояния на човека извън суетата, извън причинно-следствените връзки, извън битовизма. Те показват стремежа на художничката да пресъздаде градивното духовно начало у човека и неговия път към съвършенството.

За първи път през своя 50-годишен творчески път показвам основно портрети. Това са

лицата на любимите хора и на героите, пред които се прекланям.

А за да направя портрет на някого, ми е необходимо да го харесвам, да го обичам - като любим и близък човек, като приятел или като герой. Образ, който не ми е присърце, аз не мога да го пресъздам, разказа пред „Марица“ известната художничка.

Затова в тази изложба са портретите на майка й, на нейния съпруг Недко Кръстев, също известен скулптор, с когото са съдбовно свързани, на колегата и приятеля Иван Томанов, но също на Васил Левски и Христо Проданов - карловците, към които по нейното признание има извънредно отношение. Те са изпълнени в класически стил и са изключителни майсторски работи.

През годините Николина Канарова често е правила портрети на Иван Вазов, Христо Ботев, Христо Проданов, Васил Левски. Основното е, че имам  отношение към тези личности. Както Владимир Свинтила казва: „Левски е вечният хоризонт на България“, припомня скулпторката.

Знакови в изложбата са образите на Божията майка и на Иисус Христос. Създадени са специално за параклиса „Света Марина“ в Карлово. Иконите са част от цялостен проект, дело на Николина Канарова, за една от стените на малкия храм край Стара река и са в чест на  извора Света Троица, от който лечебната вода стига до аязмото в параклиса. Изображенията са на светата Троица, която в православния  канон се изписва с ликовете на Божият майка с младенеца, на Иисус Христос - Божия син, и гълъб, олицетворяващ Светия Дух.

Образите, нарисувани от Николина Канарова, са дарение от нея и ще бъдат изпълнени от мозайка от художника Найден Панайотов, архитектурната част ще бъде изработена от строителя Димитър Милушев, а целият проект е дарение на параклиса „Света Марина“ от карловеца Станислав Богоев.

Карловци знаят, че Николина Канарова и Недко Кръстев са сред малцината инициатори за възстановяването на този малък храм на брега на Стара река. Освен това преди близо 20-ина години скулпторът сам намира извора, от който  водата отива в параклиса. За това той получи знак свише, припомня Канарова. Тя пък нарисува патронната икона на света Марина и заедно с Недко я изпълняват на стената на параклиса.

Но сред галерията от портрети в тази изложба

централното място е отредено на майка й Анастасия

и на съпруга й Недко Кръстев. Отношението към майката винаги е много специално. Може би затова дълго време не можех да посегна към нейния образ, да й направя портрет, разказва скулпторката. Едва пет-шест години след като мама се пресели в отвъдния свят, го направих. Исках да извая образа й такъв, каквато тя  беше за мен - нежна и фина, благородна и щедра, но и човекът с позиция, мама пътеводителката, закрилницата.

А Недко го рисувах много и приживе, и когато се пресели отвъд, продължава тя. Той никога не ми е позирал. Първия му портрет направих през 1981-ва за неговата първа изложба. А през 2015 г., когато си отиде от този свят, му направих  друг портрет. По това време аз бях в Дебово, Плевенско, неговото родно село, а той беше в Карлово. Дойде си в Дебово на 22 януари и аз му дадох портрета, казах, че е подарък за Нова година. Той го погледна и каза: „Майстор си!“. Хареса го. Няколко дни по-късно, на 28 януари, се пресели в небесния свят. После му направих големия скулптурен портрет.

Портрета на колегата и приятеля Иван Томанов го направих в неговото ателие. Той ми позираше в движение. След това той отля две копия - едно за мен и едно за него, спомня си Канарова.

Това са потрети в класически стил, с великолепно изпълнение, които не само че пресъздават конкретни лица, но и са обобщени образи, носещи определени послания.

В експозицията са още цикълът рисунки „Небесни послания“, един цикъл, посветен на Недко Кръстев, наречен „ На теб, най-силния духом“, той съдържа рисувани портрети, скулптурния портрет и много рисунки с пастел в голям формат.  Другият цикъл е посветен на  Дмитрий Хворостовски - златния глас на планетата, в него са включени пластичен и рисувани портрети. Впечатляващ е цикълът от камък „Небесните музиканти“. И с идеята, и с изпълнението този цикъл разкрива Николина Каранова като невероятен талант.

Карлово е много важно място,

сакрално място в моя живот и в творчеството ми,

признава художничката.  Тя го напуска само в ученическите години, когато след седми клас е приета в Художествената гимназия в София, и за още шест години, докато учи в Художествената академия, където завършва с майсторски клас с шести курс на обучение. После още една година в едно ателие на НХА в местността  Искъра, Луковитско. Баща й, талантлив техник, но и надарена артистична личност, оборудва първото й ателие в Карлово. Двамата с Недко правят първите си творби в него.

Вярвам, че Карлово е невероятно място, над него има голяма благодат, затова тук са родени най-големите личности на България - Васил Левски, Христо Ботев, Иван Богоров, всички, които двадесетина години по-късно полагат основите на българската култура - на театъра, на балета, на книжовното дело. Над Карлово има прозорец към небето, затова  всеки, който е искал да твори, озарен от небесните сили, го е намерил тук в Карлово, убедена е художничката.

По пътя на Апостола

Васил Левски заема специално място в творчеството на Нина Канарова, той е вечна тема и неразделна част и в общите им проекти със съпруга й Недко Кръстев. Левски е събирателен образ на мечтата и на стремежа на човека към свобода и съвършенство, коментира Канарова. Ние толкова много сме запленени от неговия образ, че искахме във всеки дом да има портрет на Левски. По-късно, по предложение на  учителя Димитър Методиев от Черни Осъм, историка Дельо Цочев от Сопот и  на ген. Стоян Стоянов-Караибряма се роди един от значимите ни проекти за Левски - да обозначим местата от последния му път, разказва художничката.

Недко направи бронзов барелеф на Левски, а аз - надписи с красив шрифт на бележити мисли на Левски. Местата, които бяха обозначени, са Пазарджик, Пловдив, Войнягово, Карлово, манастирът „Свети Спас“ в Сопот, Беклемето, Троянският манастир. Този проект е наше авторско дарение. Той се осъществи благодарение и на ВМЗ-Сопот, те направиха отливките на седемте копия и поеха организацията по монтажа. За жалост през 90-те години тези барелефи бяха окрадени, разбити, останаха само тези на манастира в Сопот и в Троян,  а този от Карлово, след редица недоразумения, отиде във Войнягово, припомня Канарова.

През годините тя създава много портрети на Левски - рисунки, барелефи, скулптури от бронз. Сред тях е и общата им фигура с Недко Кръстев при участието в конкурс за мемориал на Васил Левски в Карлово. Идеята им е многомащабна и чертае пътя на Апостола. Провеждат се няколко издания на този конкурс с десетки участници, а организаторите така и не избират проект, който да бъде осъществен.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Как оценявате възнагражденията от близо 3000 лева, които ще получават общинските съветници в Пловдив?