Следвайте ни

Най-младият бг генерал: Пагоните са нова задача, не награда

viber icon

- Ген. Дешков, Вие сте най-младият генерал в Сухопътни войски. Кога сложихте генералския жезъл в раницата?

- Всеки вижда себе си как иска да се развие в една кариера, особено на военната служба. В нашата служба всеки, особено сержантите и офицерите, имаме някаква визия да стигнем до някъде по стълбицата. Като влязох във Военното училище, желанието ми беше някой ден да командвам със замах, да оставя следа, нещо добро да създам, не просто да премина през длъжностите. За това съм мечтал. Полагането на генералските пагони на раменете ми го виждам като нова задача, не като награда.

- Защо избрахте професията на военен? 

- Винаги съм искал да служа в армията. Баща ми, светла му памет, беше граничен офицер. И аз съм израснал на западната и на южната граница с него. Роден съм в болницата на Чирпан, но никога не съм живял в този град. Като дете съм израснал на връх Ком в Стара планина, от там отидохме в Драгоман, след това в София. После се местихме постоянно - Трън, Петрич, Гоце Делчев, пак в София....

- Трудно или по-скоро вълнуващо бе детството ви по гарнизони и застави?

- Имам много хубави и интересни спомени. Като дете доста съм тичал след войниците при задействие на границата, когато има предполагаем нарушител. Доста главоболие имаха и войниците, и офицерите с мен, защото, освен че трябваше да тичат към граничната полоса, трябваше да се оглеждат дали някое малко момче не се прокрадва в гората след тях, което доста често правех, като им създавах главоболия. Не съм виждал нарушител. Но още от тийнейджър реших, че ще стана военен. Баща ми беше против. Аз обаче бях твърдо решил, че ще облека униформата. И даже казах, че аз няма да кандидатствам никъде другаде освен във Висшето военно училище във Велико Търново и ще бъде в пехотен профил. Баща ми тогава каза: „Добре, твоя воля. Само една молба имам към тебе -

поне граничар недей да ставаш!“.

Това му го обещах и удържах на думата си.

- Не станахте граничар, но ходите на мисии там, където има война. Не е ли още по-трудно?

- Не бих казал, че е по-трудно, защото граничната професия в бившите Гранични войски никак не беше лека. Едно дете не може да разбира самата професия, но като се има предвид, че през седмицата рядко виждах баща ми, мисля, че да си граничар, е доста трудно. Но това, разбира се, са детски впечатления. Но те ме запалиха. През 1998-а, деня, в който завърших Военното училище, баща ми отсече: „По един с пагони в семейството стига!“. Това бе денят, в който аз сложих лейтенантските пагони, а той свали неговите и се пенсионира.

- Помните ли първата си мисия?

- Разбира се! Командир беше Димитър Шивиков - тогава подполковник, сега - генерал от запаса. Същата година, 2004-та, баща ми почина. Той се спомина няколко месеца по-рано, когато бяха подборите и подготовката. Преди няколко дни се срещнахме с колега, който беше в същата мисия и ми напомни, че в този ден, на 27 ноември, стават 15 години от полета за Ирак. Беше ми за първи път. Бях най-младият ротен командир в батальона - на първа пехотна рота в пехотния батальон. Бях капитан. Първата тръпка е много силна - не знаеш къде отиваш, не знаеш какво ще правиш, макар да се бяхме готвили много. Хората, които командваш, те гледат в очите, ти трябва да оправдаеш тяхното доверие, защото те ти вярват. Да ги накараш нещо да направят, е голяма отговорност, защото те ти вярват, ти не може да ги лъжеш или заблуждаваш. А всеки се съмнява в себе си. Казваш си, че вярваш в себе си, но ситуацията бе нова, непозната и се питаш дали ще успееш. За нещастие, от тази мисия се върнахме с един по-малко.

Гърди Гърдев загина от приятелски огън

Той бе от първа рота, която аз командвах. Това е доста тежко. Трудно се преживява.

- Сега като командир на най-голямото съединение на Сухопътни войски отново сте най-младият командир, този път генерал. Как се чувствате, когато застанете пред няколко хиляди души?

- Чувствам същата отговорност, нещата не са се променили и докато не се променят, мисля, че мястото ми е в строя. Командирът има много повече отговорности за личния състав, отколкото права над него. Това е мое вътрешно убеждение. И естествено, с неговите задължения към личния състав има задължения към страната си. Заедно с подчинените си трябва да извърши определи дейности. Аз не смятам, че трябва да кажа: Вие го свършете! Аз трябва да разпределя, да направя правилната организация, така че да бъде изпълнено с възможно по-малко усилия и средства, но с максимален ефект. Всеки си има своята раница, която му тежи на плещите и трябва да си я носи, не може да я прехвърли на другите.

- Какви са вашите приоритети като командир на 61-ва Стрямска бригада?

- С малкото хора, които имаме, и многото отговорности, които растат през годините, така да подредя и разпределя работата, че задачите да бъдат изпълнени качествено. В първия ден, когато поех командването, казах на личния състав -

да има пот, но да има и усмивки.

Държа на това. А то се получава, когато знаеш какво следва. Ще се измориш, ще се изпотиш, но ще знаеш крайната цел, ще я постигнеш и ще разбереш, че е била смислена.

- Какви са основните задачи на 61-ва Стрямска бригада днес?

- Постоянно поддържаме готовност, имаше една заплаха преди около два месеца за мигрантска вълна на границата. Ние поддържаме такива групи, които за няколко часа могат да подпомогнат усилията на Гранична полиция на полосата. Имаме ангажименти, които са свързани с повишаване на нивата в борбата срещу тероризма на територията на страната.

Имаме доста учения. Усилията на  войниците не се виждат никога, защото ние правим подготовката по полигоните. А на полигоните няма цивилни хора. Хората може да  видят как войниците влизат сутрин през горния портал и не излизат. Но те излизат през долния портал с техниката и заминават извън града и никой не ги вижда какво правят цял ден. Имахме учения, в които участваха 800-900 военнослужещи. Най-голямото е догодина, нещо  необичайно наистина - през октомври ще има бригадно тактическо учение, което не е провеждано от десетилетия в такъв мащаб. Колко отдавна обаче, не мога да кажа, защото в рамките на моята кариера като офицер аз не съм виждал. Цялата бригада -гарнизоните  Карлово и Казанлък, ще излязат по полигоните. Ръководството е на  командването на Сухопътни войски и ще се тестват основните системите за управление и уменията на личния състав, което е голямо предизвикателство.

- Как днес бихте мотивирали младите хора да изберат военната професия?

- Хората в униформа имат същите желания и мечти както и всички останали. Искат същите неща за семейството и децата си. Аз се обръщам към бъдещите военнослужещи така: ​Млади хора, които сега завършвате средно образование, елате при нас! Не ви търсим стаж, трябвате ни вие. Ние ще ви научим на това, за което сте ни необходими, което трябва да знаете, за да носите военната служба. Ще получавате заплащане, което официално държавата определя. През това време ще усвоите определени умения и професия, няма да тежите на родителите си и когато изберете своя житейски път - дали ще останете да растете във военната кариера, или ще отидете в университет, или в някое предприятие, ще решите сами. Дотогава можете да дойдете при нас и да получите определена професия, знания и умения, които са ценни и за вас, и за държавата. 

Другата ни инициатива е с клубовете „Приятели на армията" в училищата. Учим децата на строева подготовка, има занятия за оцеляване, огнева подготовка със стрелково оръжие, специфични физически занятия, преодоляване на препятствия, катерене - това са занимания, които са полезни за цял живот и в комплекс изграждат самодисциплина.

- Получихте Военната Вазова награда на Община Сопот. Как я приехте?

- Тази награда беше голямо признание за мен. Връчи ми я кметът на Община Сопот Деян Дойнов. Само споменаването на имената на двамата генерали - Георги и Владимир Вазови, е достатъчно да накара всеки офицер да настръхне. Всеки военнослужещ уважава тези имена и примера им при Одрин и Дойран. Наградата е в кабинета ми. Имам чувството, че двамата генерали ме гледат и постоянно ме питат: „Ти какво правиш, за да я заслужиш?“.

Командирът на 61-ва Стрямска механизирана бригада Деян Дешков е най-младият български генерал. На 44 години с получаването на генералското звание той пое и командването на най-голямото формирование на Сухопътни войски, базирано в Карлово. През 1998 г. завършва Военното училище във Велико Търново. Първото си назначение в 61-ва Стрямска бригада получава още като млад лейтенант. Започва като взводен командир на Първи механизиран батальон и с малки прекъсвания оттогава досега служи в Карлово. За кратко е началник-щаб на Първи батальон в Плевен като част от Пета Шипченска бригада. Завършва две обучения в САЩ: през 2006-а - Командно-щабния колеж  на Сухопътните войски на САЩ в Канзас, и през 2015-а - Военния колеж на Сухопътните войски на САЩ, Пенсилвания. След завръщането си от САЩ е назначен последователно за началник-щаб и заместник командир на 61-ва бригада. За  година бе заместник-началник щаб на Сухопътни войски. От там получава назначението си като командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада.

 

Цветана Георгиева

Цветана Георгиева

Репортер-редактор - екип "Регион" Карлово

Цветана Георгиева е кореспондент на в. "Марица" от Карлово. Завършила българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Работила е като главен редактор на в. "Карловска трибуна“.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?