49

На пленер в Сопотския еснаф: Всеки мъж иска да изкове поне един нож в живота си

Ножарите в България стават все повече, древният мъжки занаят привлича и младежи, и мъже на средна възраст. А Етнографският занаятчийски център в Сопот, където ножарите се събират всяка година, става все по-тесен да приюти и майсторите, и любителите и многобройната публика. След две години прекъсване заради  противопандемичните мерки, през този уикенд  двете къщи на занаятчийския център с големи зелени дворове не можаха да поберат всички желаещи да участват. Десетки чакаха на улицата, докато дойде реда им да влязат, да ударят с чука по горещото желязо или да погледат как се украсява нож. Най-оживено беше покрай ковачница „Тих труд“ и в залите, където майстори украсяваха оръжие.

Ножарският пленер се организира от Сопотския еснаф, началото сложи неговият председател майстор Евгени Димов. Тази година проявата  е под наслов „Време е да ударим с чука“. Девизът се роди заради пандемията, но най-вероятно ще остане постоянен, предлага майстор Евгени.

Кирил Иванов от София споделя, че всички ножове, които са на масата, край която са се наредили десетина мъже, ги е правил някой от тях. Аз се занимавам от десет години, по-сериозно от пет-шест години, обяснява Кирил. Правя основно ловни ножове, а отскоро и сървайвърски ножове. Те са за хора, които обичат да ходят по планината, по лагери, да се поставят в екстремни ситуации. Тръпката за направиш нож е тръпката да направиш нещо с ръцете си – от едно парче мъртво желязо или най-обикновено дърво, да направиш нещо, което няма нищо общо с изходния материал. Продавам ги. Всичко, което  направя, се продава. Търси се, споделя той.

Свилен Радков е дошъл на ножарския пленер от  Сливен. Разказва, че прави всякакви ножове от четири години. Според него всичко в направата на един нож е предизвикателство. Някои се коват, други се правят от заготовки.  От проекта до украсата на дръжката си го правя сам, обяснява той.

Аз съм само фен, идвам тук да погледам, разказва млад мъж от Ямбол. Всеки си има хоби, моето са ножовете. Харесвам всякакви. Лош нож няма, убеден е той.

Генади Иванов пристигнал от Павликени  да покаже заготовки за дръжки на ножове.  Правят се от дървесина, която купуваме изключително от България, от български дървесни видове като елша, топола, орех, обяснява той. Набиваме самата дървесина с полимери, така че да я направим фактически вечна. Получава се далече по-добър, по-красив, по-удобен и по-здрав материал за дръжки на майсторски ножове. Има търсене. Малко са хората в България, които правят това. Интересът от страна на майсторите е голям - те са нашите клиенти, те казват кое наистина е добро, споделя Генади.

Ножарите стават все повече, всеки от тях предлага произведенията си на пазара, но за пренасищане не може да се говори, обобщава организаторът Евгени Димов. Всеки мъж иска да направи поне един нож в живота си, твърдят  и колегите му ножари.

И като доказателство, че ножът е и оръжие, но и ценен сувенир,  Сопотският еснаф представи изложба на майсторът ножар Стефан Градинаров от града на Вазов. Мои произведения има на всички континенти с изключение на Африка, разказва майсторът за уникалните си произведения. Той има ателие и в Сопот,  и в Стария Несебър, изковал е  хиляди ножове и десетки саби, които са стигнали до двете Америки, Австралия  и най-много в Европа.

А освен пленери за ножарите, Евгени Димов подготвя  и млада смяна – в неделя пред всички участници той връчи дипломите на 12 майсторчета от неговата школа, които учат дърворезба, гравюра, кожарство. След още една година обучение те ще са готови сами да изковат и украсят нож. 

 

 

 

 

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Коя дата е най-подходяща за национален празник на България?